Липсата на регулации за съхранение на енергията и програми за развитието на батерийни системи в България пречи на пазара да се възползва напълно от бурното развитие на възобновямите енергийни източници и така страната ни пропуска шанса си наистина да се превърне в регионален енергиен хъб, каквите намерения в последните месеци редовно отправят управляващите.
Това сочи анализ на Соларна академия България, засягащ неразвитите нормативни актове за съхранението на енергия, което става все по-належащо, за да изглади кривите на търсенета и предлагането на електроенергия, цените и балансирането на електропреносната и електроразпределителните мрежи.
В началото на 2026 г. Европейската комисия ще представи първата в историята си Европейска стратегия за енергийно съхранение, която ще зададе рамка за инвестиции, технологични стандарти и пазарни механизми и това е последният сигнал към държавите членки, че енергийното съхранение не е допълнение към ВЕИ — то е гръбнакът, който определя дали една икономика може да бъде производителна, предвидима и конкурентоспособна. Това смята председателят на Соларната академия Веселин Тодоров.
Според анализа на организацията докато редица страни вече стартират национални програми, България продължава да се движи след събитията, а не заедно с тях. Липсата на регулации забавя проекти, увеличава разходите и поставя под риск бъдещи инвестиции, посочва се в документа.
Той очертава няколко риска пред страната ни. Електрическата мрежа вече е под напрежение с присъединяването на нови ВЕИ проекти, което води до чести откази. Така, без системи за съхранение, страната няма как да увеличава дела на чистата енергия. Колебанията в цените се засилват – ниски цени през деня и високи вечер, което прави бизнеса неспокоен. Тези колебания могат да се намалят с 25 процента, ако има батерии за произвеждания в повече ток, както показват европейски модели.
Липсата на регулации за съхранението оставя извън България инвеститорския интерес и се зипуска възможността за изграждане на производства на батерии, заводи за компоненти, нови индустрии.
Още по темата
"България има шанс да стане индустриален център в Югоизточна Европа, но без ясна рамка инвеститорите просто продължават към Румъния, Гърция или Унгария", коментира Тодоров.
Енергийното съхранение се превръща в "скритата инфраструктура", която определя къде се разполагат нови предприятия; какви енергийни разходи имат индустриите; дали една държава може да предлага предвидимост, посочват от Соларната аказемия.
Според нейните експерти ако още през следващата година България приеме дефиниции, правила за разрешителни и съгласуване, пазарни механизми за съхранението на енергия, както и асни механизми за финансиране, може да се превърне в регионален енергиен лидер.
"Енергийното съхранение е стратегическата индустрия на следващото десетилетие. България не може да си позволи да остане наблюдател. Ако искаме да бъдем фактор в региона, трябва да действаме бързо, последователно и с ясна визия. От това зависи конкурентоспособността ни, привличането на инвестиции и ролята ни в новата европейска енергийна карта", допълва Тодоров.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
3 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
В отговор на #3788094