С връщането на САЩ към усиления добив на петрол и газ и преосмислянето в Еврокомисията на стратегиите за позеленяване на енергетиката, транспорта, икономиката и въобще обществата, трансформацията може и да не се случи толкова бързо, колкото първоначално се искаше, но е необратима. Ползите от бурното увеличаване на използването на възобновяемите енергийни източници са видни както за задържане на ефекта от климатичните промени, така и за потребителите. Но пък създадоха проблеми на операторите на електропреносни и електроразпределителни мрежи. И това логично доведе до следващия бум на пазара на енергийните технологии – системите за съхранение на енергия чрез батерии (BESS) – предимно литиево-йонни.

Макар такива да има в милиарди устройства по света, енергийният сектор вече държи над 90% от годишното търсене на литиево-йонни батерии, по данни на Международната енергийна агенция. Това е 50 процента ръст на употребата им в енергийния сектор спрямо 2016 г., когато общият пазар на литиево-йонни батерии е 10 пъти по-малък спрямо сега.

Пазарът на батерии за съхранение на електроенергия буквално избухна в последните години и ако през 2024 г. е оценяван на 7.8 млрд. щатски долара, прогнозите са за бурен ръст и достигнати до 2030 г. значителни стойности, вариращи от 186.9 млрд. долара до 581.35 млрд. долара, според различни анализи.

Какво движи бума на батериите за ток?

Растежът на системите от батерии за съхранение на ток е движен не само от все по-нарастващото внедряване на соларни мощности както в индустрията, така и в домакинствата, които имат нужда от "склад" на произвежданата при силно слънце енергията и използването ѝ при нужда, но и от увеличеното търсене на електрически превозни средства. Към цялата картинка трябва да се прибавят и центровете за данни и за изкуствен интелект.

Още по темата

В бума на солари и батерии за ток, строежът им поскъпва заради вдигната екотакса

9 юни 2025 16:52

Изкуственият интелект, впрочем, вече се използва за подобряване на BESS системите, тъй може да помогне за оптимизиране на производителността на батериите, подобряване на ефективността и по този начин за повишаване на стабилността на мрежата. Технологията с изкуствен интелект позволява различни усъвършенствани функционалности, като например прогнозна поддръжка и оптимизирани цикли на зареждане и разреждане, което води до устойчив дизайн на BESS системите.

Върху растежа на индустрията за системи за съхранение на енергия от батерии влияят и виртуалните електроцентрали, оптимизацията на материалите на батериите, динамичното управление на мрежите, управлението на търсенето и програмите за управление на капацитета.

Самите производители на батерии прилагат технологии, увеличаващи капацитета за съхранение на енергия, скоростите на зареждане и живота на съоръженията, което ги прави по-икономически жизнеспособни и интересът към тях се очаква да расте още по-силно.

Пазарът е готов за по-нататъшно разширяване не само заради правителствените стимули за подобни системи, но и защото все по-често комуналните услуги, бизнесът и потребителите сами решават да инвестират в съхранение на енергия, за да намалят разходите и да подобрят устойчивостта на мрежата. С продължаващите иновации и намаляващите разходи се очаква пазарът на системи за съхранение на батерии да играе ключова роля в глобалния преход към устойчиви енергийни системи през следващите десетилетия, смятат анализатори.

България също е част от световната тенценция

България същи полека започва да става част от "батерийната" тенденция. В страната вече работят редица такива системи – основно като част от соларни паркове. Последната открита в края на май в Индустриалния парк "Балкан" край Ловеч, с капацитет за резерв от близо 500 МВтч, бе обявено, че е най-голямата в Европа.

Още по темата

ВЕИ бумът у нас се комбинира с батерии за ток, чиито заявки са за 10 хил. МВ

19 март 2025 20:18

По данни на "Електроенергийния системен оператор" към момента въведените в експлоатация системи от батерии у нас са с мощност над 300 МВ. Заявените за присъединяване съоръжения са за съхранение на 10 хил. МВ, а за над 7000 MВ са подписани договори за включването им в мрежата.

Пазарът у нас ще расте тепърва с реализацията на одобрените за получаване на субсидия от еврофондовете по линия на Плана за възстановяване и устойчивост 82 проекта за батерийни паркове и още 30 в резерв. Предвиденото подпомагане за тях е 1.2 млрд. лв., но те ще осигурят и собствени средства за въвеждането на системите, което трябва да стане до средата на 2026 г. Все още обаче от енергийното министерство не са обявили дали договорите с бенефициентите са подписани. Отделно ведомството обяви, че по главата REPowerEU, част от плана за възстановяване, ще търси допълнителни 250 млн. лв. за системи за съхранение на електроенергия в батерии, но все още не е решило дали парите да са само за такива проекти или за комбинираното изграждане на малки ВЕИ с батерии.

Именно за такива съоръжения има проекти, получаващи над 535 млн. лв. от плана за възстановяване. Към тях трябва да се прибави и помощта за над 1500 домакинства, които вече получават безвъзмездно финансиране за инсталиране на фотоволтаици на покривите си заедно с батерии за съхранението на неизползваната в момента на производството ѝ електроенергия.

С изпълнението на всички тези проекти България има шанса да застане солидно на европейската карта на съхранението на електроенергия.