Със субсидия от 1.2 млрд. лв. от европейския и националния бюджет, проектът ReStore за изграждане на съоръжения за съхранение на електроенергия от възобновяеми източници, е едно от най-големите пера в българския план за възстановяване. Има обаче опасност проектът да се превърне в голям провал и загуба на средства.

Или да създаде среда за финансови злоупотреби и изгода за тесен кръг хора, вместо стабилност и балансиране на енергийните доставки, осигуряващи спокойствие за цената на тока както на бизнеса, така и на домакинствата.

Схемата, чиито условия бяха обявени за обществено обсъждане в края на юни, ще бъде отворена всеки момент. Спрямо първоначалните намерения ще има промени в критериите за участие, за да се гарантира достъп на повече кандидати и тяхната равнопоставеност. Това стана ясно миналата сряда при изслушване на служебния енергиен министър Владимир Малинов в парламентарната енергийна комисия. Ключовото за успеха на процедурата обаче са интересът, който ще предизвика тя сред кандидатите, както и успеваемостта на инвестициите. А към момента и двете са силно застрашени.

А дали ще има пари…

Едно от основните притеснения, възпиращи кандидатите от участие в процедурата, е дали ще си получат безвъзмездните средства. Ако се спази обявеният от Малинов график за 90 дни събиране на заявления и евентуално подписване на договори през януари 2024 г. Въпреки че се е обсъждало одобрените ще трябва да получат веднага 50 процента аванс, това няма да стане и така инвеститорите сами трябва да осигурят първоначалната инвестиция по проектиране и поръчване на системите за съхранение на ток. Но дори и изплащането постфактум е под въпрос, защото България не е получила от Брюксел заявеното още миналия октомври второ плащане на 653 млн. евро. Няма и изгледи парите да дойдат до края на тази година, под въпрос е и началото на следващата, тъй като парламентът все още не е приел ключови за извършването на превода закони. Междувременно България продължава да цикли трета година в безпрецедентна политическа криза, без изгледи за стабилно редовно правителство.

При това положение, ако страната ни иска да има свой парк от батерии за съхранение на електроенергия, националният бюджет ще трябва да извади парите и да разчита на възстановяването им от Брюксел. Затова и компаниите с принципен интерес да участват, в момента по-скоро се опитват да калкулират риска от това да теглят заеми, да учредяват банкови гаранции за участие в процедурата и накрая да се окаже, че не могат да ги завършат заради недофинансиране, коментират пред Mediapool потенциални кандидати.

Другият риск – макар и не толкова сериозен, е времето. Процедурата толкова се забави, че реално спечелилите проекти ще имат само година и половина за реализацията им и то, ако договорите се подпишат наистина през януари 2025 г.. Според изискванията на Еврокомисията инвестииите по плана за възстановяване и устойчивост трябва да са изпълнени до края на юни 2026 г. Само изработката на батериите отнема около година, а преди да се поръчат трябва да се изготви проектът, да се извадят разрешителни за строеж. В същото време производителите на такива съоръжения в момента са затрупани от поръчки заради бума на инсталирането на възобновяеми енергийни източници и батерии към тях, за да може инвеститорите най-пълноценно да използват произведената енергия.

Субсидия с опция да стане лесна печалба за някого

Трета опасност, очертана на заседанието на енергийната комисия, е възможността за злоупотреби – използване на евросубсидията наготово от вече реализирани подобни проекти и спекулативното изграждане на съоръжение за съхранение на ток само с цел скоростната му продажба за осребряване на безвъзмездната помощ.

Още по темата

Тръгва субсидия от 1.15 млрд. лв. за батерии за ток. Може и за вече работещи

26 юни 2024 18:13

Все пак енергийното министерство показва гъвкавост и смята да промени част от предварително разработените правила за участие в процедурата, за да се опита да я направи максимално успешна и да не се стигне до загуба на средства.

Владимир Малинов обяви, че ще отпадне първоначалното намерение да се субсидират и съоръжения, които са влезли в експлоатация на 6 март 2023 г. или след това. Той прие аргументите на председателя на енергийната комисия в Народното събрание Делян Добрев от ГЕРБ, че така инвеститорите, които са чакали обявяването на процедурата, са поставени в неравноправни условия. Затова ще се приемат проекти, работата по които е започнала след 25 юни 2024 г., когато бе обявена процедурата за обществено обсъждане.

Отказ от финансиране за вече работещи батерии

"Имам притеснение, че допустими разходи от първото тримесечие на 2023 г. бихме дали преимушество на онези оператори, които вече работят и ще пуснат обектите си 12-15 месеца по-рано и в условията на по-ниска конкуренция те ще се възползват. Считам, че трябва да дадем равен старт и датата ще е от 25 юни, когато е обявена процедурата за обществено обсъждане", каза Малинов..

Министърът прояви готовност и да се приемат проекти за батерии, които да са свързани не само към мрежата високо напрежение, управлявана от държавния "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО), но и към мрежите средно напрежение на частните електроразпределителни дружества "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-Про". Мнението на инвеститори е, че трябва да се допусне и изграждането на съоръжение за съхранение на ток на територията на самите слънчеви паркове, но становището на ведомството е , че за това има отделна процедура.

Опасност от загробване на инвестиция без полза съществува и това, че за поемането на батериите за съхранение на ток и тяхното балансиране в цялата мрежа ЕСО трябва да изгради подстанции на 110 киловолта, а проектирането и изграждането им продължава с години. "Вероятно ще има голям процент одобрени проекти, които няма да може да се присъединят навреме", коментира Делян Добрев и препоръча на енергийното ведомство да наддоговори мярката с 20-25 на сто. Такава практика често се прилага за сигурно усвояване на еврофондовете, но често се налага да се реализират всички одобрени проекти и допълнителната субсидия да се поема от националния бюджет.

Опасност от спекулативно резервиране на капацитет

"Има знайни и незнайни инвеститори, които са със спекулативна цел и фирми без капацитет да изградят такива проекти, кандидатстват за предварителни договори за присъединяване към мрежата", коментира Делян Добрев. Той посочи, че вече има такива случаи за резервиране на подобен капацитет със спекулативна цел, както беше със запазването на включване към мрежата на ВЕИ. Комисията за енергийно и воднорегулиране обаче смята да наложи депозит за резервиране на капацитет за присъединяване на батерия за ток, какъвто има при възобновяемите изночници – от 50 хил. лв. на инсталиран мегават. Подобна ще е таксата и за съоръженията за съхранение, като сумата ще се възстановява след въвеждането в експлоатация на обекта, обясни шефът на енергийния регулатор Иван Иванов.

Още по темата

НЕК ще оборудва хидроцентралите си с батерии за съхранение на ток

28 май 2024 15:35

Друга промяна в сравнение с първоначалните условия на процедурата е намаляването на максималната допустима за финансиране мощност от една компания или свързани помежду им юридически лица. Вместо до 600 МВ ще е възможно да се кандидатства с един или няколко проекта до 500 МВ.

Малинов обаче е против наддоговаряне на средствата по мярката и смята за по-удачно да се приеме, че резервен списък с кандидати и ако някой от одобрените не успее до средата на следващата година да представи всички необходими документи за стартиране на проекта, парите да се дават на останалите под чертата за втория списък. Вероятно при това положение платените аванси ще се връщат чрез предоставената от кандидата банкова гаранция за изпълнение на проекта, която трябва да е в размера на предварителното плащане. При това положение е възможно и да се намали санкция за неуспелите да се справят проект, каза министърът. Така би се защитил интересът на бюджета, смята той.

Министърът отбеляза, че въведената гаранция за изпълнение на проекта, който ще е 10 процента от стойността му, обаче няма да реши проблема с риска да загубим безвъзмездните средства по плана за възстановяване.

Няма обаче да отпадне изискването за собствен капитал на кандидатите от 6 млн. лв. за проектни предложения за изграждане на съоръжение за съхранение с планиран капацитет между 20 и 50 MВтч и 10 млн. лв. за над 50 MВтч, както настояват от Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ).

Притеснения за проблеми с присъединяването на батериите към мрежата

Според нея обикновено такива проекти се разработват от дружества без странични активи, които използва заемен капитал и гаранциите за добро изпълнение и редовното отчитане на разходите са достатъчни.

Друг очертан от организацията проблем е изискването проектите да разполагат съ становище от ЕСО за присъединяване към преносната мрежа до 31 март 2026 г. Това създава опасност операторът сам да решава на кой инвеститор да даде такова удостоверение и на кого – не, тъй като няма публично достъпен регистър за всички постъпили искания за присъединяване и получени по тях становища, както и последващи етапи на всяка от индивидуалните процедури.

Още по темата

Тръгва раздаването на над 535 млн. лв. за ВЕИ с батерии за съхранение

14 март 2024 17:24

АПСТЕ също така против, ако има няколко кандидати с еднакви заявления за субсидия, тя да се дава на онзи, който използва по-малко земя за реализация на проекта си. Становището ѝ е, че трябва да е водещ принципът за нанасяне на най-малко вреда. Посочва се, че принципно батериите заемат много малко място, а може дори да са преместваеми обекти. Но така заложени, критериите позволяват проектантски решения и технически проекти, които изкуствено ограничават площта, което обаче може да е опасно не само за поддръжката на батериите, но може да доведе и до пожар. Така предимството за батерии върху по-малко земя трябва да отпадне, смятат от асоциацията. Засега не е ясно дали тези техни претенции ще бъдат взети предвид при обявяването на финалните условия за кандидатстване.

Форсирано обявяване на процедурата

Сходни са исканията и на Българската фотоволтаична асоциация, но предстои да стаат ясни окончателните критерии и срокове на процедурата.

Обявяването ѝ бе планирано за 2 септември, но министър Малинов каза, че това ще стане по-рано.

Субсидията от общо близо 1.2 млрд. лв. ще покрива до 50% от допустимите разходи, но не повече от 371.6 хил. лв. (без ДДС) за всеки мегаватчас използваем енергиен капацитет. Суматасе счита за достатъчна, тъй като в последно време производството на батерии е поевтиняло.

Подкрепата е за изграждането и въвеждането в експлоатация на съоръжения за съхранение на електроенергия от възобновяеми източници, чиято обща мощност трябва да е 3000 MВтч използваем енергиен капацитет. Според АПСТЕ обаче в процедурата не ясно дефинирано какво означава използваем енергиен капацитет, което може да доведе до трикове в подаването на проектите, за да се осигури субсидията.

Няма изискване за минимален капацитет, но един кандидат или свързани лица зад няколко проекта могат да кандидатстват най-много за системи с капацитет от 500 МВтч.

Кандидатите за евросубсидия ще трябва да предоставят във ведомството банкова гаранция за участие в размер на 3% от сумата на безвъзмездното финансиране, за което се кандидатства. При одобрение средствата се освобождават. Фирмите, с които се подпишат договори за европейската помощ, ще трябва да учредят друга банкова гаранция – за добро изпълнение, с валидност до края на септември 2026 г., която също се връща след приключването на строежа на батерията. Отделно е и гаранцията за аванса.

Всичко това натоварва кандидатите и много от тях се чудят дали да влизат в тежки преговори с банките и за вземат назаем или да затварят капитал в гаранции при положение, че заради политическата обстановка в страната въобще не е ясно кога ще има второ плащане, за да е наред всичко с финансирането и въвеждането в експлоатация на батериите.

Но все пак предстои да се види какъв ще е интересът и каква част от средствата ще се усвоят. Както и дали ще има злоупотреби с тях.

Тази статия е създадена в рамките на инициатива "Властта на светло: медиен мониторинг в подкрепа на европейските права и ценности", финансирана от Европейския съюз и фондация "Институт Отворено общество – София" (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA), или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.