Народното събрание отхвърли искането на Румен Радев за провеждане на референдум за въвеждане на еврото.

Това стана с 81 гласа "за" , 135 "против" и 3 "въздържал се". Срещу искането на президента бяха депутати от ГЕРБ, ПП-ДБ, "ДПС-Ново начало", БСП и един от доганистите. В подкрепа на предложението бяха от "Възраждане", ИТН, 13 от групата на доганистите, МЕЧ, "Величие" и един от БСП. По един народен представител от ГЕРБ, ПП-ДБ и БСП се въздържаха при гласуването. 

Президентът Румен Радев не изпрати свой представител за дебатите в пленарна зала, но по-късно коментира, че "този парламент няма политическа воля да чуе гласа на гражданите".

Радев, който в последните два дни няколко пъти призова за оставка на управляващите, посочи, че Народното събрание е имало осем месеца "да се запознае с мотивите по внесеното предложение за провеждане на национален референдум и да изпълни закона". 

Още по темата

Снимка на деня: "Възраждане" отнесе подигравки за "РефеРеРендума"

3 декември 2025 17:15

По време на дебатите в парламента от "Възраждане" очаквано се впуснаха в защита на лева и дори разпънаха пред трибуната в пленарната зала транспарант с надпис "Реферерендум (Оригиналният правопис е запазен – бел.ред.) за лева! Не на еврото". От ГЕРБ припомниха, че се разглежда не старо искане за референдум за отлагане на въвеждането на еврото на "Възраждане", а това на президента. Тома Биков от партията на Бойко Борисов подчерта, че Радев е направил предложението си на Деня на Европа.

Явор Божанков от ПП-ДБ подчерта, че подобен референдум би бил противоконституционен. 

Искането за включването на точката за референдума на Радев в дневния ред на депутатите беше направено именно от партията на Костадин Костадинов, а днес е  т.нар. "ден на опозицията" – по правилник всяка първа сряда от месеца се дава възможност партиите да предлагат точки, които задължително да влязат в дневния ред. Именно по силата на тази процедура е и предложението на партията на Костадин Костадинов. 

Не се появи никой от президентството

Въпреки че точката беше първа в програмата за днес, започването на обсъждането се забави. Причината беше, че от "Възраждане" поискаха предложението за референдума да бъде представено от президентството.

Затова и бяха поискани няколко последователни почивки – първо от хората на Костадинов, след това от МЕЧ на Радостин Василев и от "Величие".

Идеята на всички тези почивки беше парламентът да уведоми президентството, че искането е в дневния ред и се очаква техен представител в пленарната зала, за да представи мотивите. Председателят на парламента Рая Назарян обясни, че администрацията на Румен Радев е била уведомена още в 8:00 часа, че това ще е първата точка в дневния ред, но никой не отговаря. 

"Отделно от месец май тези мотиви са публични и всички са запознати с тях", каза тя и добави, че никой друг не може да представи мотивите, освен вносителят.

След третата почивка обсъждането най-сетне започна, но директно с дебатите – без да бъдат представени мотивите към предложението, защото човек от президентството така и не се появи.

Как се стигна до искането за референдум

В началото на май Румен Радев поиска провеждане на референдума с въпрос: "Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута "евро" през 2026 година?".

Действието му беше силно закъсняло и дойде едва месец преди очаквания положителен доклад от Европейска комисия, който да даде зелена светлина на България за присъединяване към еврозоната от 1 януари. Тогавашният председател на парламента Наталия Киселова от БСП реши да не допусне до гласуване искането на президента с мотивите, че то е противоконституционно. 

След този ход на Киселова президентът сезира Конституционния съд (КС) с аргумента, че председател на парламента не може еднолично да взима такова решение. През ноември КС се произнесе, че Киселова неправомерно е отхвърлила референдума.

Парламентът веднъж вече отхвърли инициатива за референдум срещу еврото, която обаче беше внесена от "Възраждане". Това стана през 2023 година, а след това Конституционният съд потвърди това решение.

Ходът на президента през май отново да поиска референдум по тази тема беше изненадващ, защото беше пълна промяна в собствените му позиции. Само преди няколко години, през 2022 година, самият Радев каза на "Възраждане", че референдум за влизането на България в еврозоната е невъзможен, защото по закон не може да се провеждат допитвания по въпроси, уредени във вече приети и ратифицирани международни договори.