Висш съдебен съвет (ВСС) с изтекъл мандат да не може да назначава ръководителите в съдебната власт. Такива промени приеха в сряда депутатите. В парламента с огромно мнозинство бяха гласувани на първо четене общо три законопроекта със сходни разпоредби. Те бяха одобрени на общо основание, но с традиционната уговорка, че между двете четения ще има промени.

Към момента обаче новите управляващи от "Прогресивна България" демонстрират решителност такива промени да бъдат окончателно приети. Те декларираха подкрепа и за другите два проекта, внесени от "Демократична България" и "Продължаваме Промяната".

Дебатите в четвъртък преминаха с нетипичен за последните години спокоен тон. Дори "Възраждане" припознаха част от идеите и заявиха, че ще ги подкрепят, поне на първо четене. Изказвания от ГЕРБ и ДПС нямаше. Партията на Делян Пеевски гласува принципно "против" промените, когато текстовете бяха разглеждани от правната комисия в парламента.

Мораториум

Общото между трите законопроекта е налагането на мораториум върху назначенията на сегашния ВСС. Мандатът на съдебните кадровици изтече преди години, но досега парламентът така и не е започнал процедура по избор на собствената си квота. Междувременно сегашният състав назначи Иван Гешев за главен прокурор, а после го уволни, след като ГЕРБ и ДПС дадоха знак, че не го желаят повече на поста.

След това същите хора избраха Борислав Сарафов за временен шеф на прокуратурата и бяха готови да го назначат и за титулярен ръководител, но бяха спрени в последния момент, отново с промяна в закона. През последните дни прокурорската колегия на съвета демонстрира опит да тича пред вятъра като спря всички процедури по избор на началници в системата още преди парламентът да е одобрил дебатираните в четвъртък промени.

Сега и трите законопроекта предвиждат, че членове на ВСС с изтекъл мандат не могат да гласуват за назначения на ръководители в системата. Това означава, че освен избора на тримата големи – главния прокурор и председателите на върховните съдилища – съдебните кадровици няма да могат да избират и шефове на районно и окръжно ниво.

Разликите

И макар че мнозина от изказалите се в четвъртък депутати подчертаха, че и трите проекта имат една и съща цел – стоп на назначенията, промените се различават по други линии. В проекта на "Продължаваме Промяната" е записано, че номинации на бъдещи членове от парламентарната квота на ВСС ще могат да правят и обществени организации – адвокатурата, БАН, Софийският университет и Съюзът на юристите.

Досега парламентарната квота винаги е партийна, коментира депутатът от ПП Велислав Величков. За да се промени това, партията предлага възможност за предварителни номинации и извън парламента. Кандидатурите от обществените организации ще са предварителни. След като бъдат направени, трябва депутат да ги припознае, за да ги издигне и да се стигне до гласуване в парламента. По думите на Величков така ще "върнем нещото, което много липсва – доверието в съдебната власт, което е основополагащо за доверието в държавата".

От "Демократична България" пък предлагат да се въведат т.нар. двойни мнозинства за решенията на съдийската колегия. Това означава, че при всяко гласуване ще е нужна освен обикновената подкрепа от 50+1 и мнозинство от членовете, избрани пряко от съдиите. Предполага се, че това ще засили повече ролята на магистратурата и така ще може пряко избраните да доминират над посочените от парламента в колегията.

ДБ предлага още и да се разшири кръгът на онези, които могат да искат освобождаване на главния прокурор, като към тях се добавят министърът на правосъдието, председателят на Върховния касационен съд, омбудсманът, една пета от депутатите и Висшият адвокатстки съвет.

Дълбока криза

Съдебната система се намира в дълбока криза, заяви от трибуната депутатката от "Прогресивна България" Олга Борисова. Според нея действащото законодателство не позволява реална проверка на качествата на номинираните за членове на ВСС, които се избират от парламента. Затова в техния законопроект е записано увеличаване на правомощията на специалната комисия в парламента, която събира информация за кандидатите. В момента тази комисия установява служебно обстоятелства като стаж, осъждания в миналото, участия във фирми, роднински връзки. Сега се предлага в закона да се запише, че комисията може да изисква данни от държавни и общински институции, граждани и фирми, които са задължени да оказват съдействие.