Мнозинството в парламента окончателно прокара промените в правилника на Народното събрание, които предложи.  "Прогресивна България" бетонира абсолютния си контрол върху работата на парламента на пленарното заседание в четвъртък, продължило близо 12 часа. Предложените от новата власт промени предвиждат скоростно законодателство, силно ограничаване на правата на опозицията и свиване на възможностите за контрол над изпълнителната власт. Поправките в правилника на парламента станаха повод и за първото по-силно противопоставяне между хората на Радев и опозиционните формации в 52-ото Народно събрание.

Дебатът в четвъртък премина с множество критики от страна на опозицията срещу най-спорните промени в правилника, съпътствани от настойчиви призиви към управляващите да преосмислят част от предложенията си. Въпреки това хората на Радев останаха почти изцяло непреклонни.

Сред положителните ефекти от приемането на правилника е, че парламентът най-накрая ще може да пристъпи към сформирането на постоянните комисии. Очаква се част от тях спешно да започнат работа по ключови казуси, чието разглеждане беше забавено заради изготвянето на новия правилник.

Председателят на Народното събрание – и арбитър, и играч

Оттук нататък председателят на Народното събрание ще може от една страна да води заседание и гласуване по конкретен въпрос и от друга страна да се включва в разискванията в качеството си на депутат. Ограничение за това до момента имаше. Ще може и да отхвърли всеки законопроект с аргумента, че оценката на въздействието към него не отговаря на методологията на правилника.

Освен, че придобива нови права, шефът на парламента ще се освободи от някои свои задължения, например, да се консултира с Председателския съвет по проектите за седмичната програма и да организира месечни срещи с председателите на постоянните комисии.

Една от по-големите промени в отговорностите на председателя на Народното събрание предвижда той вече да не се занимава със съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета на Народното събрание.

Комисиите – под контрола на мнозинството

Ако досега предложение за създаване на временна комисия можеше да прави всяка една парламентарна група, без значение каква е нейната численост, то с приетите промени самостоятелно такова предложение ще може да прави само "Прогресивна България".

Временни комисии вече ще се създават само по предложение на най-малко 48 депутати – 1/5 от всички народни представители. Беше поискано управляващите да въведат по-нисък праг от 1/10. Хората на Радев обаче не възприеха предложението и лишиха опозиционните формации от възможността да предлагат създаването на временна комисия сами.

В пленарната зала хората на Радев отстъпиха от тази част от текста, която предвиждаше временни комисии да се създават по предложение на председателя на Народното събрание. При сегашната конфигурация, това щеше да направи "Прогресивна България" единствената сила с не един, а с два самостоятелни пътя за създаването им – привилегия, недостъпна за която и да е опозиционна сила.

Приетите в четвъртък поправки засягат и постоянните парламентарни комисии. Те ще бъдат с една по-малко от досегашните 25. Комисията по демографска политика ще бъде слята с тази по труда и социалната политика.

По време на пленарното заседание в четвъртък опозицията прикани управляващите да преосмислят решението си и Комисия по демографска политика да остане самостоятелна. Причината бяха притеснения, че темата за въпросите на демографията може да потъне в общата комисия. От "Прогресивна България" обаче отказаха и обясниха, че осъзнават сериозността на проблема с демографския срив в България и декларираха, че той няма да бъде неглижиран.

Това не е единствената промяна в постоянните комисии в парламента. Вместо досегашната Комисия по електронно управление и информационни технологии, ще има Комисия по иновации и дигитална трансформация. В името на комисията по икономическа политика и инвестиции пък се добавя и индустрията. Комисията, която в последните парламенти се наричаше "по конституционни и правни въпроси" отново става Комисия по правни въпроси.

Законодателството – по бърза писта

Досегашният парламентарен правилник предвиждаше депутатите да имат 72 часа да се запознаят с проектите на закони, преди да ги гласуват. Първоначално от ПБ искаха пълното отпадане на този срок, като предлагаха в правилника да остане единствено, че докладите по законопроекти и протоколите от комисиите ще се публикуват в сайта на Народното събрание "преди" разглеждането в пленарната зала.

След остри критики от страна на опозицията обаче при разглеждането на предложените поправки в ресорната комисия се стигна до отстъпка. По предложение на председателя Димитър Здравков от ПБ, комисията подкрепи докладите и протоколите да се публикуват най-късно 24 часа преди разглеждането им в пленарната зала.

В рамките на дебата в комисията опозицията успя да извоюва още една отстъпка от страна на управляващото мнозинство по отношение на свиването на сроковете. Хората на Радев първоначално предлагаха постоянните парламентарни комисии да могат разглеждат разпределените им законопроекти още 24 часа след като са ги получили. Досега действащите текстове предвиждаха това да става "не по-рано от 72 часа от получаването им". От "Прогресивна България" обаче склониха минималният срок до началото на разглеждането в комисиите да стане 48 часа след разпределянето на законопроектите.

В четвъртък управляващите направиха още един подобен компромис – един от малкото, направени по време на пленарното заседание. Става дума за времето от предоставянето на законопроектите, документите към тях и доклада на водещата комисия на депутатите до заседанието, в което ще бъдат разгледани.

Първоначалната позиция на ПБ беше, че този срок също трябва да бъде съкратен тройно – от 72 на 24 часа. Изглеждаше, че хората на Радев не са склонни да се поддадат на уговорки и по този въпрос. В крайна сметка обаче след увещания от страна на опозицията от мнозинството сами предложиха да направят и този срок 48-часов.

Въпреки толеранса обаче според противниците на "ускоряването" на законодателството приетите текстове чувствително ограничават възможността за запознаване и подготовка на народните представители по конкретни въпроси, както времето за получаване на становища от институции и засегнати страни по ключови теми.

Парламентарният контрол – по удобен за изпълнителната власт

С мотиви за "повишаване на ефективността и качеството на парламентарния контрол" хората на Радев наложиха ограничения на въпросите, които народните представители могат да задават на правителството и освободи министрите от ангажимента да им отговарят.

Промените предвиждат депутат да може да регистрира в рамките на една седмица най-много два въпроса или питания с устен отговор. Освен това няма да могат да се задават сходни въпроси – депутат няма да може да зададе въпрос, на който вече е отговорено, както и "такъв, който е вариант, или идентичен на вече зададен".

Остава въпроса дали измененията няма да затруднят проследяването на конкретни казуси, което изисква задаване на идентични въпроси периодично.

С поправките отпада и ограничението, заложено в действащия правилник, според което министрите нямат право да отлагат повече от два пъти явяването си пред депутатите.

Както стана ясно, от "Прогресивна България" разчитат на съвестта на кабинета "Радев", чийто представители според тях ще изпълняват задълженията си да се явяват пред народните представители и без правилника да ги заставя с подобни ограничения.

Членовете на правителството, които не са отговорили на въпроси в срок, според действащия правилник трябваше в рамките на 10 дни да се явят лично пред Народното събрание и да дадат обяснение защо не са изпълнили задълженията си. Тази разпоредба обаче отпада.

Причината е, че управляващите не виждали смисъл някой да идва в парламента и да обяснява защо не е спазил срока, ако няма да отговоря на въпросите.

Докато отпадат задълженията на министрите да се явяват редовно в Народното събрание и да обясняват защо са отсъствали, то изискването за присъствието на депутатите на парламентарния контрол се затяга.

Ако народните представители отсъстват повече от веднъж от парламентарния контрол, а имат зададен въпрос към конкретен министър, няма да може да получат отговора устно, а само писмено в 7-дневен срок от деня на последното си отсъствие.

Дебатите в залата – съкратени

Промените в правилника предвиждат народните представители да говорят по-малко от парламентарната трибуна.

Една от приетите поправки предвижда депутатите да обосновават предложенията, които правят по законопроекти при гласуването на второ четене в пленарната зала не в рамките на 5 минути, както е сега, а за най-много 3 минути.

Освен това, след изказване по същество по даден въпрос, народните представители вече няма да могат да повтарят вече изразената си теза по свързаните текстове. Ще се позволява, ако става дума за същото, депутатите да правят само правно-технически и редакционни поправки, което да става за не повече от 1 минута.

Репликите на депутатите в пленарната зала няма да бъдат ограничени, както първоначално предлагаха хората на Радев, но дупликите, от друга страна, ще продължават най-много по 2 минути, вместо досегашните 3.

Достъп до документи – да, до сгради – не

Достъпът на депутатите до информация от държавните и местните органи и техните администрации за малко да бъде отрязан.

Според действащата уредба държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят при поискване "сведения и документи" в срок от 14 дни. Хората на Радев предлагаха да отпадне задължението им за предоставяне на сведения и документи, както и срокът за това, като остане единствено ангажимет за оказването на "съдействие".

Опозицията остро възрази, защото "няма как народният представител да изпълнява своите задължения, ако няма подробна и изчерпателна информация".

Мнозинството склони да опита да постигне съгласие с представителите на останалите политически сили още по време на обсъждането на текстовете в комисията.

Така, в крайна сметка, се прие в този текст от правилника да се казва: "Държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят при поискване информация във връзка с изпълнение на правомощията му в срок от 14 дни".

В пленарната зала пък се постигна съгласие между управляващи и опозиция достъпът до информация все пак, както и по-рано, да обхване и "публичните предприятия".

Изцяло отпадна обаче правото на депутатите на физически "достъп до държавните и местните органи и организации".