Дефицитът в проекта на Бюджет 2026 ще е "доста над 3%", обяви в началото на правителственото заседание в сряда министър-председателят Румен Радев. Документът ще бъде представен на брифинг в Министерството на финансите в 16 ч. днес, а по-късно ще бъде публикуван на сайта на ведомството.

"Цифрата на дефицита, която очакват всички от министъра на финансите, ще бъде над 3%, даже доста над 3, и всички тези, които докараха дефицита до 7.5% и ни докараха до това положение, сега ще имат своите претенции, те вече ги изразяват, да направим бюджет на 3%. Ама защо не и под 3%? Можем ли да го направим даже на 2%? И без теглене на дълг? Ами, разбира се, може. Само че няма да оставим българската икономика да се разрушава, защото тъкмо тя, а не екселските таблици, ще ни изведе от тежката финансова ситуация", каза Радев.

В първите дни на юни финансовият министър Гълъб Донев обяви, че ако не се вземат мерки, дефицитът в Бюджет 2026 ще бъде 7.4% или около 9 млрд. евро. Прогнозата на Европейската комисия, заради която тя препоръча процедура по свръхдефицит срещу България, е за 4.1% тази година.

"Няма да оставим българските общини, както те го направиха, с разкопани улици и незавършени проекти. И няма да понижаваме нито с евро доходите на работещите. С едно изключение. Ще има реално снижаване на заплати и въвеждане на горен праг на ограничен брой хора – ръководствата на някои държавни предприятия и бордове. Ще има реално намаление на броя хора, които участват в тези контролни органи, а там, където законът позволява, ще се премахват и одитните комитети", каза министър-председателят. Той не уточни защо ще маха точно одитните комитети, чиято основна функция е контролната.

По думите му големият проблем, който стои пред управляващите, е да променят философията на бюджетиране и траекторията на бюджета.

"Искам да попитам всички, които в момента настояват за тотално орязване на администрацията и масови съкращения, вие сега ли установихте, че има много администрация? Защото тя растеше по време на вашите управления. Сега ли го разбрахте", каза още Радев.

По думите му реформата в администрацията е в ход.

"Продължава анализът, а той е сериозен, за ефективността на отделни звена, за припокриването на функции, за възможностите за дигитализация и автоматизация. Отсега казвам, че масови уволнения и чистки без обоснован анализ, ние няма да правим, защото разчитаме на тази администрация да движи всички важни процеси в държавата и не искаме да губим административен капацитет", добави премиерът.

За да се направи сериозна трансформация в администрацията, трябва да се променят редица закони и нормативни актове, които се готвят, допълни той.

"Нашето най-голямо предизвикателство не е огромният дефицит, а заложената в последните парламенти и сглобки философия на бюджетиране, която се изразяваше в стремежа за рекорден, неудържим ръст на разходите, в мимолетния опит да се направят българите богати с финансови гимнастики и, разбира се, с фокусиране единствено върху стимулиране на вътрешното потребление", коментира Радев.

Той изброи и другите пороци на бюджетирането, които управлението му наследява – "предизборно повишаване на доходи без връзка с производителността, безразборно теглене на дълг за покриване на социални разходи и за откровен грабеж, авансово изземване на данъци, дължащи се за следващата година, системна декапитализация на държавни дружества, поемане на неосигурени финансови ангажименти, особено по отношение на приложение 3 (инвестиционната програма за общините за над 8 млрд. лв., въведена от Асен Василев, б. р.), в НКЖИ, в АПИ, в редица други ведомства, укриване и прехвърляне за следващите години на извършени вече дейности и никакви усилия за стимулиране на българската икономика, за повишаване на производителността, за подобряване на инвестиционния климат и привличане на инвестиции".

"Затова пък наследяваме обществени поръчки с много съмнителен обществен ефект и със силно корупционен привкус, финансова неосигуреност на важните проекти по Плана за възстановяване и устойчивост", допълни премиерът.

По думите му резултатът е огромен дефицит, 35% сива икономика, както и рекорден спад на индустриалното производство, инвестициите и експорта.

Основният подход, от който са се водили управляващите, е прекратяване на "порочните обществени поръчки".