Депутатите от ГЕРБ, "ДПС-Ново начало", БСП и ИТН подкрепят сканиращите устройства за хартиени бюлетини на фона на предстоящите предсрочни избори, но изглежда нямат единодушие откога да се въведат новите устройства. Според социалистите това трябва да стане през 2027 г., а хората на Слави Трифонов изглежда настояват за възможно най-бърза промяна, дори това да означава в "12 без 5" преди ясните вече предсрочни избори. Това стана ясно по време на днешното заседание на правната комисия в парламента.

Според написаните и вече публични предложения на "работната група", които както призна преди ден председателят на правната комисия Анна Александрова от ГЕРБ, са писани от партията на Борисов, БСП, ИТН и експерти към комисията, поправките за скенерите влизат в сила веднага след обнародването им. В четвъртък обаче Александрова обяви, че мнозинството се е договорило по-нататък в законопроекта да предвидят възможност за отлагане на въвеждането на сканиращите устройства, ако няма как те да бъдат осигурени за очертаващите се в края на март предсрочни парламентарни избори.

"По-нататък с колегите ще направим предложение, обединили сме се около това, в преходните и заключителни разпоредби да остане вариант в случай че не се изпълни и няма възможност Централната избирателна комисия, както е цитирано съвместно с Министерския съвет и т.н. да изпълнят тези указания, които сме заложили в закона, гласуването да остане в този вид, в който е към момента. Ще го видите по-нататък в предложение", каза преди ден тя.

Изглеждаше сякаш мнозинството се е разбрало, но това продължи до днес и до изказването на Мая Димитрова от БСП по време на заседание на въпросната правна комисия.

"Искам да направя анонс, че, когато комисията стигне до последния параграф, а именно – влизане в сила на този законопроект, ще направим предложение за отлагателно действие на влизането на тези сканиращи устройства от 1 януари 2027 година, тъй като при нас съществуват притеснения за малкото време, което остава до изборите и дали ще успеят компетентните и оправомощени органи да осигурят всичко необходимо във връзка с тези сканиращи устройства", заяви Димитрова.

Тази позиция на социалистите обаче противоречи на казаното от Александрова и уж договореното между коалицията ГЕРБ-ИТН-БСП и подкрепящата ги "Ново начало". Това си пролича и по време на петъчното заседание на правната комисия, в което след изказването на Димитрова думата взеха от ИТН.

"Категорично искам да изразя несъгласието на парламентарната група на ИТН с така заявеното от БСП отлагателно условие в преходните и заключителни разпоредби, което ще представят и предполагам ще депозират", заяви Александър Рашев от ИТН и добави:

"На първо място, по техните опасения, че няма да има време да се снабдят съответните оптични устройства за сканиране на бюлетини, както и да бъдат използвани, бих желал да напомня, че на първото заседание вчера председателят на правна комисия госпожа Анна Александрова заяви, че ще бъде предложен текст, който ще обобщава обстоятелството, че в случай че има опасение или невъзможност от снабдяване с този вид машини или невъзможност за снабдяване, тогава с решение на Централната избирателна комисия ще се гласува по стария ред. С други думи, бих желал да кажа, че не споделям тези опасения, тъй като те по никакъв начин не са меродавни и не са състоятелни на базата на това, което председателят на комисията спомена вчера".

От ПП-ДБ пък приветстваха намерението на социалистите:

"Разбира се, няма как да не приветстваме тази позиция на БСП, че не може от днес за утре да се въвежда изцяло нова технология", заяви съпредседателят на участващата в ПП-ДБ партия "Да, България" Божидар Божанов.

Той подчерта:"Когато се каже: "ама то, когато стане ясно, че няма да може да се проведат избори със скенерите, да се проведат по досегашния ред", въпросът е кога се установява това. Изборният процес започва и той започва точно два месеца преди изборите. Към кой момент ЦИК трябва да започне подготовката на досегашните машини, вече разбрала, че не може да достави скенерите? Представете си, че на 30-я ден вече е започнал изборен процес, остават 30 дни до изборите и ЦИК осъзнава, че не става. Тогава тя тепърва не може да започне да подготвя машинното гласуване. В този смисъл, по-правилно е дори да не се предлага разпоредба, която да отлага влизането в сила, а както е правено винаги при въвеждане на нови технологии, да се въведе параграф, който казва, че в преходния период се извършват експерименти, тестове, доставят се пробни машини и се установяват всички детайли, на база на които да има последващо изменение на Изборния кодекс, с което да бъдат въведени".

Председателят на комисията Анна Александрова от ГЕРБ пък посочи, че става дума за разпоредба, която "ще е към края на закона, ако изобщо стигнем до края на закона". Малко след това тя прекрати дебата по темата.

По време на заседанието сериозни критики срещу поправките за въвеждане на скенери за бюлетини малко преди избори изказаха и хора, които са членували в секционни комисии.

"Един закон не би следвало да се прави просто, за да се направи закон, а да може да бъде приложим, удобен и в полза на хората – гласоподавателите. Хората в секционните комисии ще бъдем като консултанти. Това ще донесе допълнително напрежение в комисиите. Отделно, трябва да се предвиди много по-дълго време за гласуване на един гласоподавател, защото той, взимайки тази непозната бюлетина, отивайки в тъмната стаичка, няма да е наясно какво да прави. Впоследствие няма и да е наясно как да я сканира. Ще възникват проблем след проблем. Без тестов период, без експериментално гласуване, който да установи какви рискове крият новите сканиращи устройства е обречено на провал", каза Бистра Чорбаджийска, която е била член на секционна избирателна комисия.