България подобрява работата срещу прането на пари и финансирането на тероризма, се посочва в доклад на комисията на Съвета на Европа, заета с оценка на предприетите мерки. Комисията представи днес допълнителен доклад към оценката си от 2022 година, предаде БТА.

Данните показват, че нашата страна постига напредък по 10 от 12 показателя, при които се забелязва подобрение. Същевременно оценката по нито един от показателите не е влошена. България ще остане под наблюдение и нов доклад ще бъде изготвен догодина, се допълва в документа.

В доклада се отчита, че нашата страна е постигнала подобрения при националното междуинституционално сътрудничество, при мерките по отношение на политиците, при услугите за прехвърляне на пари или стойност, при надзора на чуждестранни дружествени клонове и дъщерни дружества, при осигуряването на прозрачност за действителната собственост на правни субекти, в надзора на финансовите институции и при изготвянето на статистика.

В последните две години нашата страна е предприела многобройни стъпки, се посочва в съобщение по този повод. Остават незначителни недостатъци по други препоръки от доклада от 2022 година. От 40-те приложими препоръки, българското законодателство днес е оценено като съвместимо или до голяма степен съвместимо с 27 препоръки, и като частично съвместимо с 13 препоръки. Няма препоръки, които България да не изпълнява, се пояснява в съобщението.

През октомври 2023 г. Работната група за финансово действие (FATF) – надзорният орган, отговорен за определянето на международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, добави България към списъка на страните под засилено наблюдение. Този процес е известен също като "сив списък" и е насочен към държави, за които е установено, че не спазват стандартите на FATF, но които са се съгласили да работят активно с надзорния орган за справяне със своите стратегически недостатъци. България е втората страна от ЕС след Хърватия, която е добавена в списъка.

Сивият списък сигнализира за неадекватност на финансовия интегритет на дадена държава и на нейната реакция на рисковете от пране на пари и престъпленията, които позволяват това – например корупцията. Това излага страната на значителни репутационни рискове: например международни банки и инвеститори могат да подхождат с повишено внимание към трансакции със страна от сивия списък.

Съществува и мнение на експерти, според които включването на България в сивия списък заедно със Сирия и Йемен е незаслужено, защото страната не е световен финансов център за пране на пари като Лондон, Кипър или Малта.