Никола Янков: България не заслужава да е в черния списък за пране на пари заедно със Сирия и Йемен

Новината, че България е включена в "сивия" списък за пране на пари на FATF, дойде в края на октомври 2023 г. и остана сравнително незабелязана в публичното пространство. FATF (Financial Action Task Force) е международна инициатива за противодействие на прането на пари и финансирането на тероризма. И до момента липсва адекватна реакция от българските власти. Според представители на бизнеса обаче включването на страната в този списък има и тепърва ще има доста сериозни последствия за икономиката. Темата бе разисквана на дискусия, организирана от британския тинк танк в сферата на сигурността RUSI (Royal United Services Institute) и Българския център за нестопанско право. Предлагаме ви интервю с финансиста Никола Янков, който смята, че проблемът с включването на България в сивия списък е огромен. Янков е бивш зам.-министър на икономиката и транспорта в правителството на Симеон Сакскобургготски. Той е основател и управляващ съдружник във финансовата компания "Експат Капитал". Паралелно финансистът е и асоцииран старши сътрудник към Центъра за изследване на демокрацията, където изследва именно въпросите на противодействието на изпирането на пари и антикорупционните реформи във финансовата сфера. Сайтът Mediapool е готов да публикува и други мнения по темата.

Г-н Янков, има ли реални последици за България от факта, че е включена в "сивия" списък на FATF заради прането на пари?

Има, да. Те са измерими, директни и доста съществени. Първият проблем, който вече се случва, е влошаването на средата за опериране на българските финансови компании извън България. Това се случва, защото България в момента е в "черния" списък на FATF.

Защо говорите за "черен" списък, нали е "сив"?

Т. нар. "черен" списък съдържа само три държави – Северна Корея, Иран и Мианмар. А ние сме в другия списък, който е наречен "сив", но всъщност е "черен", защото в него са държави с наистина тежки проблеми като Сирия, Йемен, много страни от Африка (всъщност "сивият" списък включва 23 държави – Барбадос, България, Буркина Фасо, Камерун, Хърватия, ДР Конго, Гибралтар, Хаити, Ямайка, Мали, Мозамбик, Нигерия, Филипини, Сенегал, Южна Арфика, Южен Судан, Сирия, Танзания, Турция, Уганда, ОАЕ, Виетнам и Йемен, б. р.). В списъка не фигурира друга европейска държава с изключение на Хърватия, която влезе заедно с нас. Всичко това ни поставя в доста непривилегирована позиция. В момента всички регулирани финансови компании – небанковите финансови институции, включително и банките, ограничават операциите си с българските си партньори. Закриват сметки, намаляват лимити за търговия, лимити за кредитиране, експозиции към български активи, продават български акции и облигации и спират да работят с български компании, спира достъпът на чужди капитали в България. Това се случва в момента. 

Какво по-конкретно имате предвид?

Представете си, че сте българска банка, която трябва да се разплаща с долари. За да правите доларови преводи, трябва да имате сметка в американска банка (кореспондентска сметка). Тази американска банка просто ви се обажда, че ви я закрива и не можете да правите преводи в долари. Друга ситуация. Представете си, че сте голям брокер, който има бизнес с търговия с ценни книжа на борсите в Лондон или Ню Йорк. Довчера сте имали лимити за търговия и сте пускали поръчки за 200-500 млн. евро, без да имате пари напред при насрещната страна, която изпълнява вашите поръчки, а сега ви искат парите напред или ви ограничават лимита от 200 млн. евро на 50 млн. евро.

Още по темата

България е включена в сив списък за пране на пари

27 октомври 2023 21:08

Банките не се оплакват, че имат такъв проблем. Да не би той да засяга само компаниите от небанковия финансов сектор? Кой точно е засегнат?

Всички сме засегнати, включително всички регулирани компании в небанковия финансов сектор. Но ние не се оплакваме като други сектори – нямаме комбайни, нямаме камиони, не можем да блокираме жълтите павета...

Искате да кажете, че големите банки в България, които са част от европейски финансови конгломерати, също са засегнати. Така ли?

Всеки е засегнат по един или друг начин. Няма българска банка, която е създадена и регулирана в България, която да не е засегната от този процес. Разбира се, някои банки са по-засегнати от други, защото тези, които са част от международни банкови групи, винаги имат канали през централите в чужбина, които няма да бъдат прекратени. Но други банки, които не са част от такива групи, ще имат ограничения в дейността си, защото техните операции оттук нататък ще се разглеждат "под лупа". Възможно е техните преводи в чужбина да бъдат забавяни и да се изисква допълнителна документация от тях постоянно.

А има ли стриктни правила, които се прилагат, когато държавата е включена в "сивия" списък на FATF или всеки контрагент сам си преценява доколко рискова е операцията?

Тези рестрикции, за които говоря, се случват конкретно заради включването на България в "черния" списък на FATF. Защото всички регулирани компании, включително българските банки, имат вътрешни правила за управление на риска и имат предписания от регулаторите, които включват препоръките на FATF. Тоест, когато имате препоръка от FATF да не работите с определена страна, защото тя е неблагонадеждна юрисдикция (за каквато в момента е определена България), тогава вие ограничавате риска, тоест ограничавате операциите с нея и с контрагентите от нея.

От думите ви излиза, че решението на FATF касае косвено всички български фирми и граждани?

Точно така. Решението има отношение и към достъпа на българските фирми до капитал. В момента най-добрите инвеститори в българските публични компании, които емитират акции и облигации - регулирани фондове от ЕС и САЩ, продават всичките си български активи, защото имат препоръки от регулаторите си да го направят или по вътрешните си правила не могат да държат активи на компании-емитенти от държави в черни списъци. Това е огромен проблем на България, който беше неглижиран изцяло от сегашното правителство и от регулаторите – Българската народна банка (БНБ) и Комисията за финансов надзор (КФН).

И вие смятате за несправедливо включването на България в списъка?

Разбира се. България е държава, която има стриктно спазване на европейската директива против прането на пари. Българският вариант на тази директива е един от най-драконовските в ЕС и българският финансов сектор – банков и небанков, стриктно спазва буквата на закона. Правилата за операции в българската финансова система са изключително строги. Ако отидете да си откриете сметка в една банка, ще разберете за какво става въпрос. Ако се опитате да преведете голяма сума пари, ще видите, че има допълнителни контроли, които ще се изискат от вас. Тази информация се съхранява и определени операции се маркират като рискови и се подават към дирекция "Финансово разузнаване" в ДАНС от всички лицензирани финансови оператори в България.

Да разбирам ли, че вашият основен аргумент е, че България не е финансов център за пране на пари по подобие на Лондон, Кипър, Малта?

Да, точно така. Ако погледнете дори балансите на българската банкова система и небанковия финансов сектор, ще видите, че те са малки в сравнение с размера на икономиката на България. Тоест ние не перем чужди пари тук. Не сме Люксембург, не сме Ирландия, не сме Кипър, не сме Малта. У нас няма такива огромни банки, които обслужват чужди финансови потоци на чужди офшорни клиенти, които не са български граждани. То е ясно и се вижда. Така че България няма проблем с прането на пари. Но има проблем с липсата на политически фокус върху този процес. Това, което експертите от FATF са открили в България, е, че на никого не му пука. Те са говорили с регулаторите, с ДАНС, с Министерството на финансите и са разбрали, че никоя от тези институции, които отговарят за прилагането на закона, не са толкова ангажирани с този процес. Което не значи, че има пране на пари в България. Те не казват такова нещо. Те казват, че в България не се следи достатъчно стриктно от страна на държавните органи за изпълнението на законите. Не казват, че има неизпълнение на законите. Тоест забелязват, че държавните органи – БНБ, ДАНС, КФН и НАП, не се занимават толкова фокусирано с тези проблеми. Но не казват, че задължените по Закона за мерките срещу изпирането на пари частни лица перат пари. Такова нещо не се казва.

Още по темата

ЕС създава общ орган срещу прането на пари заради провали като случая "Божков"

23 юни 2020 17:51

Ако срещнете който и да е обикновен човек и му кажете, че в България не се перат пари, едва ли ще ви повярва. Най-вероятно ще си помисли, че замитате проблема.

Няма такъв проблем в България. Имаме достатъчно проблеми в държавата си, но България категорично не е център за пране на пари, какъвто има на други места в Европа. Знаете за офшорните операции през балтийските държави, за Малта, но България не е такава държава. В същото време тези държави не са в черния списък, а ние сме.

Казвате, че ако има пране на пари у нас, не е от сериозен мащаб?

Проблемите в България категорично не са от мащаба, който застрашава стабилността на финансовата система. Когато сте част от списъка на FATF, това значи, че е под риск стабилността на финансовата система на страната или на международната финансова система. Тоест толкова много пари се перат през държавата, че тази юрисдикция и съответно банките и небанковите финансови институции в нея са толкова зле, че е под риск интегритетът на финансовата система на страната и на международната финансова система. Съответно можем да "заразим" останалите с "болестта" и практически сме някакъв световен финансов център за пране на пари.

От тази гледна точка включването на страната в списъка наистина изглежда несправедливо.

Да. Според мен ние сме попаднали в тази ситуация заради абсолютно неглижиране и незаинтересованост и некомпетентност на нашите регулатори и на правителството по тези теми. Съблюдаването на законите против прането на пари в България е част от нашата пътна карта за членство в еврозоната и тази точка бе сложена в списъка с ангажименти на България през юли 2018 г. Факт е, че ние сме неглижирали този процес и сме го отметнали само на хартия, но реално не произвеждаме статистика, конкретни казуси, с които да докажем пред света, че това е политически приоритет за нас, затова се стигна до този резултат. България, бидейки малка държава с незаинтересовано правителство и регулатори, стана лесна плячка на бюрократите в тези органи. Имайте предвид, че FATF също е бюрократична организация, която е решила, че трябва да отбележи точка, че е вкарала европейска държава в списъка.

А може ли този случай да се използва и като възможност за взимане на мерки за пресичане на конкретните случаи на пране на пари в България, както призоваха граждански организации, а не фокусът да е само изваждането на страната от списъка? Не могат ли да се постигнат и двете цели едновременно?

Това са две отделни теми. Първо, България не заслужава да е в този списък и правителството трябва да направи всичко възможно тя да излезе от там по най-бързия начин. За целта трябва да назначи специален координатор на високо политическо ниво с екип, който да работи по въпроса. FATF е свързана с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Членството в ОИСР е една от декларираните политически цели на това правителство, както и на предишното на Бойко Борисов. Това показва колко кухи са тези приоритети, тъй като реално никой не се занимава с тях. Това ще попречи и на членството ни в еврозоната.

А как ще отговорите на другата част от въпроса? Как да се борим с прането на пари например в строителния сектор?

Строителният сектор не е посочен в доклада на FATF. Прането на пари не е констатирано. Констатира се липса на политическа воля за интензивно прилагане на законовата рамка, която иначе е добра. Ние трябва да докажем с конкретни казуси, с конкретни разследвания, конкретни дела в съда, че се работи по въпроса. Когато имаме нула разследвания за пране на пари в държавата и нула осъдени за това, това звучи несериозно на нашите партньори.

Е, то наистина е несериозно.

Следователно трябва да направим така, че да не изглеждаме несериозни и тези случаи трябва да бъдат ефективно разследвани и да има ефективен резултат, който да бъде публично известен.

Всички знаем, че имаме високо ниво на политическа корупция в България. Как в тази ситуация да няма пране на пари?

Да, корупцията е невъзможна без пране на пари. Ако получите обратно пари от отделна обществена поръчка, след като сте ги придобили незаконно, трябва да ги изперете, за да си ги харчите законно. В този смисъл има и положителен аспект санкцията на FATF. Ако все пак успеем да активираме системата за контрол, това ще бъде полезно. Колкото и малко или много да са случаите на пране на пари у нас, те трябва да бъдат засичани, разследвани и най-добре – предотвратявани.

Не казвам, че нивото на проблема, който имаме, е нулево, но той далеч не е толкова голям, че да бъдем включени в точно този списък с държави от третия свят и такива с откровени тоталитарни и терористични режими. От друга страна, категорично трябва да се активират българските регулатори и да започнат да си вършат работата.

Вие сте участвали в правителство, макар и отдавна. Как изглежда проблемът от тази перспектива?

Противодействието на прането на пари е работа най-вече на финансовите регулатори – БНБ и КФН. Дирекция "Финансово разузнаване" в ДАНС трябва да обработва цялата информация, която постъпва по различни канали.

За обработване – обработва. Според последния доклад на ДАНС – за 2022 г., съмнителните за пране на пари операции са били на стойност 5 млрд. евро.

Още по темата

Не видях, не чух: Милионите на Божков минали незабелязани за ДАНС и банкери

8 юни 2020 18:14

Не знам какво прави ДАНС, но всички чухме за случая с Васил Божков, при който УниКредит Булбанк беше декларирала към ДАНС изнасяне на огромни суми – 60 млн. лв., без да има някакъв резултат. Тоест, никой в тази организация не е решил, че това е проблем и не е тръгнал да се занимава с него. Това е истинският проблем. Според мен посланието на FATF е следното: "Ние не казваме, че България има системен проблем с прането на пари, който заразява цяла Европа. Но ние не можем да забележим приоритизиране на този въпрос от правителството и отговорните органи не се занимават интензивно с темата". По тези причини, а и защото сме лясна плячка, е трябвало да вкарат някоя държава от ЕС в списъка и са решили тази държава да е България - основно защото на правителството не му пука. А може би мисията на FATF съвпадна с тежкия изборен цикъл в България през последните две години, когато се смениха доста правителства.

Какво ще направи бизнесът по въпроса? Говорили ли сте по темата с ваши колеги?

Това е сравнително нова тема за нас. Тя дойде като студен душ за българския финансов сектор. Частният финансов сектор не беше привлечен като страна в процеса, нашето мнение не беше поискано, не сме участвали в срещите с FATF.