Кирил Темелков: Влиянието на руския газ много трудно може да се елиминира

Договорът с БОТАШ е сключен в неподходящо време, без отчитане на бъдещите пазарни условия и това прави дружеството "Булгаргаз" безпомощно да го изпълнява по начин, който да носи ползи и добри финансови резултати. Споразумението е политическо и по аналогичен начин трябва да стане предоговарянето на условията му, но детайлите трябва да бъдат оставени на мениджмънта на "Булгаргаз". Това смята газовият експерт Кирил Темелков.

В интервю за Mediapool той отбеляза, че прякото влияние на руския газ у нас е намаляло, но косвено продължава и това много трудно може да бъде елиминирано с пазарни методи. Причината е големината на газовата ни инфраструктура, която при това ще се разширява. Но според него това е правилният начин да се гарантира, че има много и различни източници на суровина и спирането на един от тях няма да доведе до застрашаване на доставките и ръст на цените.

Темелков има 25-годишен опит в газовата индустрия. От 1999 г. до 2008 г. работи последователно в "Булгаргаз“ и "Булгартрансгаз“. През май 2010 г. оглави българската проектна компания "Набуко България“ за реализирането на едноименния газопровод от Турция през България, Румъния и Унгария до Австрия, който обаче се провали. През 2011  г. стана изпълнителен директор на "Булгартрансгаз“  до 2015 г. В момента работи в сферата на консултантската дейност и проектното управление. Зам.-председател е на "Българска Газова Асоциация".

Г-н Темелков, миналата седмица парламентът прие доклада на комисията "БОТАШ" за договора на "Булгаргаз" за достъп до турски LNG терминали. Възложено бе на министъра на енергетиката да предоговори условията по споразумението. Като човек от газовия бизнес, смятате ли, че това е възможно, при положение, че договорът е изключително изгоден за БОТАШ, според изтеклите данни за тарифите, и е за 13 години?

Определено няма да бъде лесно, но е възможно. Има мотиви, с които може да се отвори преговорният процес и да се седне на масата. Останалото е въпрос на добра координация между политиците и действията на мениджмънта на "Булгаргаз", за да има по-добър резултат.

От доклада се вижда, че ръководството на компанията не е взело самостоятелно решението за условията по договора, а то е до голяма степен политическо. Пътят за предоговарянето трябва да е аналогичен. Основната функция в преговорния процес е на дружеството, но то няма да успее да подобри съществено условията, ако бъде оставено само да решава въпроса. В този конкретен случай, договорът трябва да се разглежда в контекста на цялостните ни отношения с турската страна.

Но президентът Радев, от чийто разговор с колегата му Ердоган се стигна до споразумението, смята, че то е добро. На същото мнение е и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, като двамата хвърлиха вината за неизпълнението му върху ПП-ДБ. Доколко може да очакваме да се предприемат действителни ходове за предоговаряне?

Това е въпрос на политическа воля и какво се смята, че е по-доброто за България. Но трябва също така да се борави с фактическите обстоятелства. Изразявайки само политическа позиция, без дълбок и детайлен анализ за това как трябва да изглежда това споразумение и как ще се изпълняват ангажиментите по него, може да доведе до фактическа невъзможност на "Булгаргаз" да изпълни ангажиментите си.

Но това не е трагично за държавата, защото резултатът в най-лошия случай ще е фалитът на "Булгаргаз". Трябва да е ясно, че държавата не плаща разходите по това споразумение. Заплащат ги "Булгаргаз" и неговите клиенти - потребителите на газ в България. Те обаче имат право на свободен избор на доставчик, каквито има много и достатъчно на пазара.

Е, как да фалира "Булгаргаз!? Че това не е ли много лошо? Точно това се възмущаваха депутатите преди дни – че дружеството е загубило 27 на сто от пазарния си дял. На него се гледа като на свещена крава.

Всички политици действат и вземат решения, сякаш "Булгаргаз" трябва да е единственият доставчик, който обезпечава целия пазар в държавата. Но виждаме, че и в страната, и в региона има много по-големи и търговски по-мощни компании, които доставят газ. И "Булгаргаз" трябва да се конкурира с тях, но във вземането на решенията на тези компании няма политическа намеса и те се водят единствено от пазарните механизми.

Българските политици демонстрират позиция, с която не разглеждат българския газов пазар като интегриран в рамките на Европейския съюз и отворен за конкуренция, какъвто е в действителност и какъвто се изисква да бъде съобразно европейските правила и норми. В същото време, "Булгаргаз" не е достатъчно активен на съседните пазари, където да се опита да оползотворява дългосрочните си споразумения. Оттам идва първият проблем с големите разходи за заплащане на капацитети, които не могат да се утилизират. Вторият аспект е доколко договорените условия за пренос в тези споразумения осигуряват възможност на "Булгаргаз" да предложи адекватни и конкурентни условия на тези пазари.

Не е ли проблем в договора с БОТАШ прекалено високата такса, приета от "Булгаргаз" за заплащане на капацитетите за разтоварване и пренос на газ в Турция, спрямо подобни тарифи? Вероятно тя оскъпява прекалено газа, който България би доставила през Турция, за да може "Булгаргаз" да ги продава на борсата у нас или в съседните държави?

От чисто бизнес гледна точка проблемът не се крие в самата стойност на таксата. Към датата на сключването на договора тя е била съобразно пазарните условия тогава. Но всички експерти от бизнеса знаехме, че ситуацията бе най-неподходящата за дългосрочен договор при фиксирани условия. Споразумението се сключи по време на криза, неимоверно високи цени, които всички знаехме, че ще се нормализират в близко бъдеще. Това е все едно при цена от 100 евро/МВтч на природния газ да договориш доставка за 13 години на тази цена. За онзи момент условията са били добри, но не е преценено в бъдеще какви се очертава да бъдат.

Защо при такива огромни количества резервиран капацитет "Булгаргаз" успя да достави нищожна част?

Именно заради пазарната конюнктура. Дългосрочните споразумения трябва се сключват изключително внимателно. За всички нас бе изненада, че това с БОТАШ стана за по-малко месец. Договорът за доставка на азерския газ например бе подготвян с години. При договорите с "Газпром" за доставки и транзит също разговорите по условията започваха година-две преди изтичането на текущия срок. Целта е да се анализират и подготвят всички възможности и да се оцени пазарната конюнктура. Сега това не бе направено и си каза думата за качеството на споразумението. В този си вид, споразумението може да се ползва и да бъде оправдано само при цени на газа около 100 евро за МВтч, но такива нива не се очертават в обозримо бъдеще.

Вие сте от години в бранша. Ако трябваше да водите предоговарянето на условията на споразумението с БОТАШ, как бихте подходил?

Не бих си позволил да консултирам така общо преговорния процес, защото са важни детайлите. Не само какво ще се предложи на другата страна, но и кога и как ще се предложи, каква ще е политическата обвързаност. Трябва да се вземат предвид много фактори и да се създаде цялостна стратегия. Често се допуска грешката политици да се намесват в процеса, без да са получили детайлен и задълбочен анализ с прогнози. Те трябва да дават само насоката и подкрепата, а мениджмънтът да има преценката и да води преговорите. Политическата подкрепя трябва да бъде ясно показана, но без намеса в детайлите. Но и дружеството не трябва да си позволява да води политика от името на държавата.

Затова е необходимо "Булгаргаз" да започне да работи като търговски субект, а не като функционер на държавната политика. Резултатът сега е видим във финансовите отчети на дружеството. В момента не може да се очаква от него да има резултати, като му се налагат политически разпореждания как точно да работи и да му се налагат несвойски функции през регулации, които са неактуални на пазарните условия. Всяка от ангажираните страни в този процес трябва да знае рамките на своята компетентност и да се работи широкомащабно, координирано и в екип.

У нас май са на почит прекомерните газови амбиции. Помним грандиозните планове за хъба "Балкан", сведен до местна платформа за търговия с газ, за Южен/Турски/Балкански поток. По споразумението с БОТАШ също щяхме да доставяме на Румъния и Унгария, но не стана нищо. Сега на дневен ред е Вертикалният газов коридор, по който започва разширение на газовите ни връзки с Гърция и Румъния за 600 млн. лв. Няма ли опасност да се загробят едни пари в този проект?

Няма такава опасност, защото този проект се реализира по правила, които са установени и се следват от години от газовия бизнес в Европа. Тръгва се от активни преговори със съседните газови оператори за интеграция. Всяка интеграция на мрежите, която става извън пряката геополитическа намеса, е изключително позитивна. Вертикалният газов коридор е международна инициатива, която цели оптимизация на мрежите в региона, и считам, че е удачна и трябва да се работи интензивно за реализацията ѝ.

Как оценявате и другия газов проект – Пръстен на солидарността? Той в голяма степен се припокрива с Вертикалния газов коридор от България на Север, но газът трябва да влиза от Турция, която обаче все още не е подписала споразумението. Реализуем ли е?

Именно по това се познава дали един проект е добър и реализуем в международен план. Ако има някакъв конфликт между отделните страни, които трябва да участват в него, това е знак за проточване на реализацията или възможен провал. Проектите в газовата индустрия са дългосрочни и многофакторни, и за да се случат трябва години наред координирана подготовка съвместно от всички заинтересовани страни. Ако някоя от страните не е активна или противодейства, това умножава времето за реализация, а в много случаи дори проваля проекта, независимо колко е добра проектната идея.

Пример в това отношение е бившият проект "Набуко". Той беше наистина практически необходим, и дори днес тази инфраструктура фактически вече е реализирана в друга форма, но не и чрез първоначалната проектна и акционерна структура. Щом един проект започне да става дискусионен, силно намалява вероятността в средносрочен план да се реализира.

Предвид решението на ЕК след 2030 г. да не може да се реализират нови газови проекти, сегашният кипеж у нас по темата не е ли застрашен от провал?

Политиката на ЕК към газа е спорна и разнопосочна, защото от една страна се заявява, че няма да се подкрепят газови проекти, с изключение на тези, с възможност за бъдещо конвертиране във водородна инфраструктура. В същото време, практически се разчита средносрочно на газа да подкрепя индустрията и обществото по пътя на зеления преход.

В голяма степен ЕК е длъжница на газовия сектор. Защото иска само ползите от надеждни доставки на газ и услуги за балансиране на енергийното потребление, а същевременно го неглижира като реално възможното преходно гориво.

Доказано е, че газовата инфраструктура гарантира навлизането на ВЕИ в електросектора. Газовото потребление може да осигурява енергийните нужди на обществото и индустрията, когато ВЕИ не могат. Колкото повече се синхронизират тези два източника, толкова по-голям е шансът за по-бързо развитие на ВЕИ сектора. Затова е важно газът да се развие и наложи като преходно гориво, и да се ускорят практическите изследвания за миксирането му с водород. Имаме огромни газохранилища, които при възможност за съхранение на газ, смесен с водород, може да се превърнат в балансьор на пазара и да уравновесят огромното производство на енергия от слънце и вятър през лятото, трансформирайки я във водород, и да се използва през зимата, когато ВЕИ не са толкова силни.

Това не е ли по-скоро утопия?

Не мисля. Даже бизнесът работи доста интензивно по такъв вариант, макар в Европейската комисия на административно ниво да не успяват да дефинират достатъчно добре политиките и регулациите в тази област. За огромно съжаление, ЕК с приетата Таксономия направи така, че въобще да не подкрепи газа като транзитно гориво. ЕК допусна, че може да се изграждат газови съоръжения, но само ако емисионният им фактор е под 100 кг на МВтч енергия, което не е възможно да се достигне краткосрочно при днешните налични технологии.

В последното ваше интервю пред Mediapool казахте, че "Турски поток" може и да е печеливш за България и, според данните на "Булгартрансгаз" за приходите досега, изглежда така. Може ли проектът да бъде доразвит така, че да носи още повече ползи за страната, без обаче да носи и руско влияние?

Всъщност Вертикалният газов коридор представлява именно доразвиване на концепцията на т.нар. "Балкански поток", но в друго направление. "Балкански поток" бе осъществен чрез разширение капацитета на съществуващата ни газова инфраструктура за пренос на газ от Турция към Сърбия. Концепцията на Вертикалния газов коридор също се изпълнява чрез оптимизиране на съществуващата мрежа, като акцентът е увеличение на капацитета за пренос на газ от Юг на Север. И в този смисъл, това е добра комбинация между локална мрежа, трансгранични коридори и оптимизация на различните точки на мрежите. Това е най-правилният подход за развитие на мрежите, за разлика от миналото, когато се изграждаха транзитни газопроводи само от една гранична точка до друга.

Въпреки всичките въпросителни по отношение на "Балкански Поток" като продължение на "Турски поток" и начина на реализацията му, той продължава да има смислена бизнес концепция. Защото от една страна имаме търсене в ЕС, което трябва да бъде удовлетворено, и то се удовлетворява чрез свързването му с потенциални източници на газ, посредством оптимизация на мрежите на операторите от различни държави.

Не е вярно, че "Балкански поток" няма никаква свързаност с българската газова мрежа. Цялото потребление на страната може да се осигури от количества по "Балкански поток". Също така не е вярно, че само количества на един единствен доставчик може да минават през страната ни. Той може да носи допълнителни ползи за страната ни като се пренася газ от други източници, освен от Русия, както и да ги насочва в друга посока при необходимост.

Възможно и вероятно е дори в определен момент части от "Балкански поток" и Вертикалния газов коридор да работят в синхрон и да оптимизират потоците си. Именно по този начин се елиминира рискът една тръба да остане празна. Защото има шанс за осигуряване на различни газови потоци и точно това е диверсификацията, за която говорим толкова години.

А как може да се използва и старата тръба от Трансбалканския газопровод, чийто капацитет бе освободен от "Газпром", след като "Булгартрансгаз" се отказа от транзитния договор с "Газпром" до 2030 г. - нещо, за което неведнъж са отправяни критики?

Тя частично и в немалка степен ще се използва за Вертикалния газов коридор. Друга част се ползва за "Балкански поток". Същевременно може да осигурява и доставки за България. Аз съм убеден, че в бъдеще Трансбалканският газопровод ще се използва в пълния му капацитет и дори ще се доразвие.

Въпреки че Русия ни определя като неприятелска страна, а "Газпром" спря доставките у нас, все още в България влизат съществени количества руски газ. Какво е днес влиянието на руския газ у нас?

Определено прякото влияние е намаляло, но косвено все още то е много силно и честно казано, много трудно би се елиминирало по пазарни методи.

Защо?

Защото имаме изградена много голяма инфраструктура, която е лесно достъпна за доставка на руски газ в региона. Ние в момента инвестираме в инфраструктура за допълнителни източници, което е правилно и далновидно. Всъщност, не е най-важен въпросът дали влиза в страната ни руски газ или не. Най-важното е да нямаме зависимост и заплаха от евентуално спиране на доставките от руски произход. Тоест, да може да се осигурят равни условия за всички източници и да бъде безпроблемно потреблението в региона дори и при пълното спиране на който и да е източник, и точно в това е истинската сигурност на доставките.

ЕП наскоро гласува регламент, според който страните може да забраняват вноса на газ от Русия. Това би ли било добре за България?

Това е политически, а не бизнес въпрос. От политическа страна вероятно би било добре, но трябва да се оценят задълбочено позитивите и негативите с един по-обстоен анализ. От бизнес гледна точка всеки път, когато се лишаваш от един източник на доставки, създаваш предпоставки за нестабилност на пазара и създаваш условия за повишаване на цените. Подобно решение, ако се вземе, трябва да е внимателно и прецизно оценено.