"Фантомът на операта" Надим Нааман: Това е сбъдната мечта и любима роля

Надим Нааман е британски актьор, певец и композитор. Роден и израснал в Лондон, днес е на 38 години. Той е в София, за да изиграе една от централните роли в мюзикъла "Фантомът на операта", създаден върху романа на френския писател Гастон Льору. Историята за обезобразения музикален гений, влюбен до болка в младо сопрано, вълнува милиони хора по света. Действието се развива в операта в Париж. В талантливата певица Кристин Дайе са влюбени двама мъже. Самотният, маскиран Фантом прави всичко, за да стане известна талантливата певица, която обича лудо. Но тя е влюбена в младия виконт Раул дьо Шани. Идеята е да се покаже как чрез силата на любовта дори и най-черното сърце може да стане нежно и добро. В легендарния мюзикъл на Андрю Лойд Уебър има всичко - романтика, ужаси, мистерия, трагедия, съчетано със запомняща се музика и декори, които ще пренесат публиката в началото на миналия век. Спектакълът е признат за една от най-красивите и зрелищни продукции в историята. Гледан е от над 160 милиона души в 186 града по света, игран е на 19 езика. В София ще има 14 представления, които започнаха в четвъртък и ще продължат до 21 април.

За първи път ли сте в България? Какво знаете за страната?

За първи път съм в България и много ми харесва. Пристигнахме няколко дни преди първото представление на 11 април и за щастие имахме малко свободно време. Успях да се разходя и да разгледам центъра на София. Много е хубаво, напомня ми за други европейски и средиземноморски градове, в които съм бил. Хората тук са приятелски настроени и мили, храната е хубава, а времето - прекрасно. Чувствам се щастлив.

Преди да дойда в София знаех, че е популярна туристическа дестинация. Хората идват в България през лятото на море, а през зимата на ски.

Имате образование на световно ниво. Учил сте музика в колежа “Итън”, после в Университета в Уоруик и за финал Кралската музикална академия в Лондон. Кога всъщност решихте, че сцената е вашето призвание, че искате да сте музикант?

Мисля, че всичко е свързано. Още като ученик, може би съм бил 14 или 15-годишен, когато за първи път се качих на сцена пред публика. Участвах в мюзикъла "Исус Христос суперзвезда" в основното ми училище. Там нямаше театрални или музикални клубове, извънкласните дейности се свеждаха до спорт и наука.

След това участие осъзнах колко много ми харесва, колко много всъщност съм се забавлявал и какво удоволствие ми доставя да бъда на сцена. Вдъхнових се, започнах да вземам уроци по музика и актьорско майсторство, явявах се на кастинги за роли в пиеси всяка година.

На 18-годишна възраст знаех със сигурност, че искам да се занимавам с музика или театър, но не бях сигурен дали искам да бъда актьор, драматург или сценарист. Знаех, че ако отида в университета и погледна театъра и литературата през призмата на науката, по-късно ще имам възможност да избирам дали да бъда на сцената или зад нея.

В университета участвах в студентски спектакъл, бил съм 20-годишен. Тогава взех решение да опитам да се занимавам с това професионално. Осъзнах, че, ако не предприема крачка в тази посока, ще съжалявам. Така веднага след като завърших университет кандидатствах в Кралската музикална академия и на 22 години приключих образованието си там. Оттогава са минали близо 20 години.

Участвал сте в много продукции и мюзикъли по целия свят. Коя е любимата ви роля?

Фантомът е любимата ми роля. Имам дълга история с този мюзикъл. Започнах като хорист, после няколко години бях Раул, а сега съм Фантомът.

Обичам това шоу, защото изигра важна роля в моя живот. Най-голямата ми мечта в последни 10 години беше да играя Фантома. Така че това е моя сбъдната мечта.

Има много впечатляващи мюзикъли и много великолепни роли, но Фантомът е може би най-забележителната от тях. Където и да отида по света, хората знаят кой е “Фантомът на операта”. Това е голяма привилегия и съм горд, че имам възможността да се въплътя именно в него.

Надим Нааман (с маската) с колегите си Джорджа Уилкинсън в ролята на Кристин и Дъги Картър в ролята на Раул Сн. Виктория Вучева/"БГ Саунд Стейдж"

Този мюзикъл не слиза от световните сцени вече толкова години. Той пленява публиката с красивата музика на Андрю Лойд Уебър и историята, която се развива на едно много романтично място - Парижката опера. Продукцията е мащабна с автентичните костюми, сценографски дизайн, оркестър. Тези съставки се комбинират и те връщат назад във времето. Независимо къде са по света, хората обичат да избягат и да погледнат към друга епоха.

"Фантомът на операта" ще има 14 представления в София. Това е страшно много. Как ще издържите?

Това е най-голямото предизвикателство за което и да е шоу - да влагаш същата енергия и чувство всеки ден. Има дни, в които ще играем по две представления дневно. Това е много уморително и актьорът трябва да намери правилния баланс.

Да кажем, ако първият ден актьорът даде всичко от себе си, то до края на седмицата няма да му останат много сили. Затова е много важно да знаеш колко енергия да отделиш на всяка една от сцените, да бъдеш дисциплиниран и да се придържаш към това. Можеш да си позволиш да се раздадеш на максимум на последното представление.

Спортувате ли, за да сте във форма?

Да, ходя на фитнес. Обичам и да тичам. Ако тялото ти е свикнало на натоварване, пееш по-добре. При пеенето използваш цялото си тяло, всички мускули. Спортът със сигурност помага да си в добра форма.

Държите личния си живот далеч от прожекторите, но все пак бихте ли казали дали някое от децата ви е наследило вашия талант?

Имам две дъщери - на 8 и на 6 години. Със съпругата ми ги оставихме сами да изберат дали пеенето и актьорското майсторство им харесва. Покрай училището и приятелите си те откриха, че обичат да пеят и танцуват. Сами дойдоха и ми казаха: "Тате, искаме да правим това, да опитаме онова".

Докато на тях им е приятно и са щастливи, ще ги окуражавам да го правят. Действа им добре, придобиват увереност, учат се как да работят в екип, развиват социални умения. Дори това да е всичко, което ще получат от тези занимания, аз съм много доволен. Ако искат да се занимават с това, когато пораснат, ще ги подкрепя, но е важно да знам, че те са го пожелали сами.

Каква музика харесват дъщерите ви?

Те обичат музиката от филмите на "Дисни" (Disney) - детски песнички. На тяхната възраст аз бях по същия начин. Тази седмица в Лондон те са във великденската ваканция и бяха на лагер. Там репетираха детски мюзикъл по филма "Уонка", вдъхновен от романа "Чарли и шоколадовата фабрика", който излезе съвсем скоро по кината. Така че в петък аз ще играя на сцената в София , а момичетата ми - в Лондон.

Днес по света се случват ужасни неща. Свидетели сме на две войни - в Украйна и в ивицата Газа. Какво мислите за бъдещето?

Мисля, че най-смисленото нещо, което хората могат да направят, е най-накрая да спрат да мразят различните от тях.

Всеки проблем в света, вече повече от хилядолетие, идва от предразсъдъците или страховете на хората спрямо другите, без значение дали се отнася до религия, националност, цвят на кожата, сексуалност или пол. Докато това не спре, историята ще се повтаря.

Денят, в който хората се научат да не мразят другите за това какви са, ще бъде този в който ще се възцари мир и хармония.

Не разбирам защо това отнема толкова много време. В края на краищата всички сме хора и приликите между нас са много повече от разликите.

Отговорност на всеки родител е да възпита децата си в толерантност. Обществото трябва да реши този въпрос само, вместо да разчита на лидерите, защото те нямат нищо общо с това.

Онова, което съветвам близките си, е да правят крачка назад и да създадат сами мнението си по даден въпрос. Казвам им: "Помислете как бихте се чувствали, ако това се случваше на вас и вашите деца, тогава решете как ще реагирате".