Сделката за закупуването на корвети от френската компания "Армарис" няма да бъде финализирана по време на посещението на премиера Сергей Станишев във Франция другата седмица. Вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин обясни в петък за Меdiapool, че тогава ще започнат разговорите по конкретните параметри на сделката. При всички положения обаче България ще закупи по-малко от планираните четири корвети.

Френският президент Никола Саркози ще посрещне Сергей Станишев в Париж на 4 юли, само четири дни след началото на френското председателство на ЕС. Очаква се по време на посещението да бъде подписан договор за стратегическо партньорство между България и Франция.

Конкурсът за четири многоцелеви корвети бе стартиран от Министерството на отбраната през 2005 г. Първоначално за победител по ценова оферта бе избрана холандската фирма "Медведе". След оценката на офертите и след силен лобистки натиск МО поиска подобряване на офертите и за победител бе обявена "Армарис". И до момента обаче класирането не е подписано. Преговорите бяха подновени при визитата на Саркози у нас миналата есен, която протече под знака на заслугите му за освобождаването на българските медици в Либия. Тогава той и Станишев се разбраха да бъде създадена работна група, която да изготви рамков договор. Общата сума за четирите корвети ще надхвърли 1 млрд. евро.

Ивайло Калфин обясни, че при всички положение евентуалната сделка с "Армарис" няма да е за четири корвети, както е бил обявен конкурсът от предишното правителство и бройката им ще бъде намалена. В такъв случай обаче остава отворен въпросът дали ще се наложи провеждането на нов конкурс с новите параметри, въпреки че предходният още не е финализиран.

Според Калфин няма да има проблеми със заплащането на корветите, тъй като подобни договори са дългосрочни и плащането се разпределя в продължение на години. Но пак стои въпросът дали бюджетът през следващите 15-20 години може да поеме тези разходи. Плащания през 2008 г. не може да има, а още повече от бюджетния излишък, каза вицепремиерът Калфин, чийто ресор е икономиката.

В края на 2007 г. тогавашният военен министър Веселин Близнаков посочи, че България се отказва да реализира сделката с "Армарис". Според него бюджетната прогноза за следващите три години показва, че това е невъзможно.

В този период трябва да започне реализирането и на още един свръхскъп проект – за многоцелеви изтребители. Министърът на отбраната Николай Цонев вече изрази надежда, че този конкурс може да стартира през 2010 г. Очаква се скоро да стартира и проектът за комуникационно-информационна система на армията за 220 млн. евро.

"За съжаление, предишното правителство (на Симеон Сакскобургготски) вече беше придвижило напред много сделки и това затрудни подреждането на разходите", посочи Калфин. По думите му не може да се закупят изтребители и корвети наведнъж. Именно затова сделката за корветите била замразена, за да се прецени от бюджетна гледна точка. "В крайна сметка тя трябва да приключи, тъй като виси от три години", добави Калфин.

Според него "по принцип на военния флот му трябват корвети".

През 2007 г. правителството даде разрешение да бъдат закупени от Белгия две военни фрегати "втора ръка", а и вече купихме друга военна фрегата пак втора ръка за 23 млн. евро. В същото време обаче е наложително да стартира конкурсът за многоцелеви изтребители, тъй като съществува реална опасност ВВС да останат без такива. Ремонтът на МиГ 29 от руската корпорация РСК МиГ се бави, а и след като бъдат ремонтирани всичките 16 изтребители, както е по договор, те ще имат летателен ресурс за още около 5 години.

Корветите, които предлагат "Армарис" – ‘Гоуинд" (‘Gowind-200) са с отлично качество, но според специалисти те не са от крайна нужда за Българската армия. "Армарис" възнамеряваше да построи първата корвета за България във Франция, а останалите три – у нас. Това можело да превърне Варна в корабостроителен център за тези плавателни съдове. Освен разсрочено плащане, офертата на "Армарис" включва и офсет.

"Гоуинд" са малки бойни кораби, могат да се използват за борба с подводници и да носят ракети Exocet и VL Mica, произвеждани от компанията MBDA, и оръдия от 57 до 76 мм. Предлагат се във варианти от 80 до 103 м и от 1250 до 1950 т. Имат хеликоптерна площадка (и хангар за най-тежкия модел). Екипажът е до 70 души за най-тежкия модел, по данни на специализираното издание "Mer et Marine".