Окръжната прокуратура в Пловдив разследва предполагаема схема за източване на средства от НЗОК чрез фиктивни хоспитализации в университетската болница "Свети Георги". По данни на прокуратурата по схемата са били неправомерно изплатени над 3 млн. евро, а разследването включва още манипулиране на медицински изследвания и натиск върху лекари. Случаят стана публичен след мащабната полицейска акция в болницата на 5 октомври.

На съвместен брифинг на прокуратурата, МВР и Министерството на здравеопазването бяха представени данни за предполагаема организирана престъпна група, действала в продължение на няколко години.

Още по темата

Акция в пловдивската болница "Свети Георги" за източване на НЗОК, 10 души са задържани

05.10.2026 17:20

Шестима души вече са привлечени като обвиняеми, а трима от тях са задържани за срок до 72 часа. При акцията на 5 октомври са били задържани общо 10 души – шестима лекари и четири медицински сестри. Сред тях е началникът на Клиниката по ревматология в болницата проф. д-р Мариела Генева-Попова, която е и декан на Медицинския факултет на Медицинския университет в Пловдив.

В рамките на операцията са извършени 40 претърсвания и обиски на адреси в Пловдив, Карлово и Кричим, включително в две болнични клиники – по ревматология и по нефрология – и два медицински центъра.

Измамата като семеен бизнес

Според разследващите основният механизъм на предполагаемата схема е свързан с частен медицински център, свързан с началника на клиниката и нейното семейство.

От прокуратурата твърдят, че от центъра са генерирани около 5000 направления за хоспитализация в Клиниката по ревматология на УМБАЛ "Свети Георги". Според разследващите направленията са били издавани след регистрирани в системата фиктивни прегледи.

Прокуратурата съобщи и за случаи, при които пациенти, водени по документи като хоспитализирани, не са били открити в клиниката. При започването на акцията разследващите са установили 15 души, които според документацията е трябвало да бъдат настанени, но не са се намирали в отделението.

Други пациенти, според събраните до момента данни, са посещавали болницата само за вземане на кръв, след което са си тръгвали, но са били отчитани като хоспитализирани по клинични пътеки.

Прокуратурата твърди, че в някои случаи санитари и лекари са давали кръв вместо пациенти.

Разследващите съобщиха и за случай, при който пациент с лоши показатели е трябвало да бъде изписан. По думите на наблюдаващия прокурор Димитър Пехливанов вместо кръвта на болния пациент е била взета кръв от друг пациент с добри резултати, за да бъдат оформени необходимите документи и да се освободи леглото за следваща хоспитализация.

"Пациентът се превръща в пътека, самата клинична пътека се превръща в приход, а медицинската дейност – в средство да се реализира този приход", заяви Пехливанов.

Разследването обхваща периода от 2021 г. насам. По данни на прокуратурата за около три години НЗОК е изплатила около 12 млн. евро за дейността на Клиниката по ревматология, като са отчетени около 24 000 клинични пътеки при 49 легла.

От прокуратурата уточниха, че към момента са установили около 3.06 млн. евро, за които се предполага, че са изплатени неправомерно за фиктивни дейности.

Пехливанов изрично подчерта, че прокуратурата не твърди, че всички 12 млн. евро са неправомерно получени, тъй като клиниката действително е лекувала пациенти и е извършвала реална медицинска дейност.

Повече хоспитализации – по-високи възнаграждения

Според разследващите средствата вътре в клиниката са били разпределяни по точкова система, като броят на хоспитализациите е имал значение за допълнителните възнаграждения на лекарите.

По думите на Пехливанов лекари, които според прокуратурата са участвали в схемата и са отчитали голям брой хоспитализации, са получавали между 6000 и 7000 евро, докато медиците, които са отказвали да участват в подобни практики, са получавали около 1500 евро.

Според прокуратурата на отказващите да участват лекари са били предоставяни и по-малко легла за прием на пациенти, което допълнително е ограничавало възможността им да получават допълнително възнаграждение.

По думите на прокурор Димитър Пехливанов част от медицинските специалисти са разказали, че са се чувствали като "търгаши на здраве" заради начина, по който според тях е била организирана работата в клиниката. Лекари, които са отказвали да участват в практиките, са били поставяни под натиск, включително чрез намаляване на броя на леглата, с които разполагат, и съответно на възнагражденията им.

Разследващите проверяват и данни, че пред клиниката е била поставена месечна цел за генериране на около 360 000 лева от клинични пътеки.

ТЕЛК след фиктивна диагноза

Прокуратурата проверява и последиците от предполагаемите фиктивни хоспитализации.

Според разследващите лекари са въвеждали диагнози, които не отговарят на действителното състояние на пациентите. Данните впоследствие са били използвани при издаване на болнични листове, а в някои случаи и за освидетелстване пред ТЕЛК.

Проверяват се и случаи, при които лекари не са преглеждали лично пациентите, а са оставяли подписите си върху документи, попълвани от технически лица.

Лекарства с изтекъл срок и клинични изпитвания

При претърсванията са открити лекарствени продукти, сред които медикаменти с изтекъл срок на годност, скъпоструващи лекарства и продукти, внесени от чужбина. Проверява се произходът им, начинът на съхранение и дали са били прилагани на пациенти.

Прокуратурата проверява и данни, свързани с провеждани клинични изпитвания.

Здравният министър Катя Ивкова съобщи, че на Изпълнителната агенция по лекарствата е разпоредена проверка по отношение на откритите медикаменти. Министерството ще се включи и в проверката на клиничните изпитвания.

Извънредни проверки във всички 28 области

В отговор на разкритията здравният министър Катя Ивкова обяви, че Министерството на здравеопазването започва извънредни проверки във всички 28 области на страната.

В тях ще участват регионалните здравни инспекции, Изпълнителната агенция "Медицински надзор" и Изпълнителната агенция по лекарствата, като се предвижда и съдействие от НЗОК.

Паралелно с проверките на място Министерството на здравеопазването работи с "Информационно обслужване" по възможността пациентите да получават повече информация в електронното си здравно досие – включително за медицинската дейност, отчетена на тяхно име, и за разходваните за нея публични средства.

Целта е при установяване на медицинска дейност, която пациентът не е получавал, той да може по-лесно да подаде сигнал.