Вълнението около предаването на тленните останки на цар Самуил на България, което ще се случи тази събота, е голямо, но управляващите продължават да мълчат какво точно даваме в замяна на Гърция. Това продължава да поражда различни въпроси, а и спорове – най-вече в социалните мрежи.
Във вторник Mediapool разказа за основните неофициални предположения какви артефакти ще дадем в замяна на тленните останки на средновековния български владетел. Основните неофициални предположения са, че те са част от засекретения фонд на Богдан Филов, който е бил пазен в тайна близо 70 години, а понастоящем би следвало да се намира в Националния исторически музей. Оттам обаче заявиха пред Mediapool, че въпросният фонд не е при тях, а и нямат информация да се предават предмети от него.
Става дума за артефакти, събрани от Беломорието в края на Първата световна война. По това време тази територия е част от българската държава и формално няма проблем предметите да бъдат преместени. Един от учените, които работят тогава на терен, е археологът проф. Богдан Филов, който десетилетия по-късно става министър-председател. За това се появява объркването, че Гърция има претенции към "колекцията на Филов".
Гръцките власти потвърждават, че артефактите, които ще получат, са от този период, затова и неофициалната информация е, че реликвите, които ще предадем ще бъдат оттам.
Артефактите ще бъдат предадени на манастирите "Панагия Икосифониса" на планината Пангеон, манастира "Свети Йоан Кръстител" в Серес и на Светата митрополия Серес и Нигрита.
Реликвите първоначално ще бъдат изложени в Музея на византийската култура в Солун до 5 ноември 2026 г., след което ще отидат в съотвените божии места.
Преди дни преподавателят от Богословския факултет доц. Венцислав Каравълев разказа пред Mediapool, че въпросните църковни артефакти са изключително ценни, а поне 70% от въпросния засекретен фонд е изцяло български.
Проблемът е, че към момента не само липсва публична информация кои точно са тези 48 предмета, но и дали могат манастирите, в които отиват, да се определят като гръцки.
"Връщаме реликви от негръцки манастири в Гърция"
В интервю за БГНЕС, доц. Каравълчев посочва, че двата манастира, на които ще дадем ценни артефакти, "по никакъв случай не могат да бъдат определени като гръцки".
"Просто няма Гърция по времето, когато двата манастира възникват", казва той.
По думите му при разглеждането на тяхната история трябва да се говори за България, Източната Римска империя или Византия, но не и да се пренася съвременното понятие "Гърция" назад във времето.
"Гърция имаме от XIX век", пояснява богословът.
Според него артефактите несъмнено са били повлияни от византийската културна среда, но това само по себе си не означава, че всеки предмет може да бъде определен като гръцки по национален произход. За доцент Каравълчев показателен е случаят с манастира "Свети Йоан Предтеча" в Серес.
"В съвременния си вид, поне за "Св. Йоан Предтеча" в Серес, със сигурност иконостасът и голяма част от иконите са създадени от българи", казва той и акцентира на сериозното българско население в района до XIX в.
По думите му именно този контекст трябва да бъде взет предвид, когато се говори за културното наследство на манастира.
"Ако отидете в "Свети Йоан Предтеча" в Серес, един прекрасен манастир, ще видите, че иконостасът и една част от иконите са създадени от близките български села", разказва той.
По думите му историческите връзки с българската духовна традиция не се изчерпват с произведенията на изкуството. Той изтъква документи, свързани с български дарители, както и местни предания за връзките на манастира със средновековни български светци и духовници.
"Имаме дарствена грамота от цар Иван Шишман", казва той, като допълва, че местното предание свързва манастира с ученици и последователи на свети Иван Рилски.
Подобна е ситуацията и с манастира "Панагия Икосифиниса", за който също има спорове дали не е по-скоро с български произход.
Според доц. Каравълчев около мястото е съществувал раннохристиянски храм, а по-късно се оформя манастирски комплекс.
"Името е от славянското, няма как да е друго, освен българско – от "кошиница" или "кошница". Отидете да видите къде е разположен манастирът. Това е буквално една кошница, в която той е разположен".
Освен като "Икосифиниса" манастирът е известен и като "Косиница" или "Кошиница".
БГНЕС отбелязва, че тези исторически аргументи водят до въпроса дали днешната териториална принадлежност на един манастир може автоматично да определя националната принадлежност на всички предмети, които някога са се намирали в него?
"Не съм специалист по международно право и не мога да кажа", посочва богословът. По думите му двата манастира разполагат с множество патриаршески документи, но самото наличие на такива документи не би могло автоматично да реши въпроса за собствеността на всички културни ценности.
"Такива има и в Рилския манастир, има и в Бачковския манастир. Какво да ги правим? Да ги връщаме на Патриаршията?", изтъква той.
"Мълчанието по темата е обидно"
Според него съществен проблем е опитът съвременните реалности да бъдат пренасяни към исторически периоди, в които политическите и националните категории са били различни.
"На мен това, което ми прави впечатление и което, според мен, е обидно за българската общественост, е да се скриват параметрите на това, което се случва", заявява доц. Каравълчев.
Той поставя въпроса защо обществото знае какво получава България, но не знае с необходимата конкретика какво ще бъде предадено.
"Да, наистина, какво даваме, какво взимаме? Не искам да правя сравнение кое е по-ценно и кое не, но еуфоричното за мен не е много исторично", казва той.
Доц. Каравълчев обръща внимание, че сред потенциалните предмети може да има не само църковна утвар, но и ръкописи, чудотворни икони и мощи на светци. Именно затова, според него, е необходимо да се знае какво точно е включено в договорката.
Във вторник пред Mediapool той заяви, че артефактите, за които се спекулира, че ще върнем, са с много голяма църковна стойност.
"На мен лично ми е дори обидно като човек, който се занимава с наука, да се укриват неща и то умишлено, още повече от цялата академична общност – какво точно ще се случи", заявява богословът пред БГНЕС.
Той не отрича значението на връщането на останките на цар Самуил в България и го определя като "велик български владетел". Доц. Каравълчев признава и символното значение на неговото завръщане в София, но поставя въпроса за цената на това събитие.
"Историята не можем да я мерим на кантар. Но все пак – какво там ще дадем? Какво губи София и въобще България в замяна? Това е въпросът, който си задавам аз и на който, за съжаление, не мога да ви дам отговор, защото нямам отговор", заявява доц. Каравълчев.
Отговори могат да дадат властите, но те мълчат. Mediapool вече изпрати въпроси до Министерския съвет и Министерството на културата за повече конкретика, но отговори липсват в продължение на дни.
В сряда министърът на културата Евтим Милошев имаше възможност да даде яснота, но не го направи.
"Това е събитие, което се случва веднъж на хиляда години. Това е исторически момент и можем само да бъдем благодарни, че сме съвременници на този акт. Повече от хиляда години след смъртта си цар Самуил се завръща в България", каза той при визита в Сопот.
Милошев коментира, че връщането на останките на българския владетел не може да бъде разглеждано като търговска сделка или да бъде измервано с материална стойност.
"Можем ли поне за малко да бъдем обединени и да изпитваме тази историческа и национална гордост за това, че след хиляда години българският цар се прибира в България", заяви министърът.
България прави редица опити да върне тленните останки на Самуил и в миналото, но това и така не се случва. По неофициална информация на Mediapool гърците са искали в замяна именно много ценни църковни артефакти.
Доскоро не е имало разбирателство и между българската и гръцката църква по този въпрос, но по неофициална и непотвърдена информация може би това лято българският патриарх Даниил и вселенският партриарх Вартоломей са се разбрали по темата по време на общата им служба на остров Имврос.
Вълнението около предаването на тленните останки на цар Самуил на България, което ще се случи тази събота, е голямо, но управляващите продължават да мълчат какво точно даваме в замяна на Гърция. Това продължава да поражда различни въпроси, а и спорове – най-вече в социалните мрежи. Във вторник Mediapool разказа за основните неофициални предположения какви артефакти ще дадем в замяна на тленните останки на средновековния български владетел. Основните неофициални предположения са, че те са част от засекретения фонд на Богдан Филов, който е бил пазен в тайна близо 70 години, а понастоящем би следвало да се намира в Националния исторически музей.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
5 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.