Борислав Сарафов е нелегитимен главен прокурор и като такъв не може да сезира Върховния касационен съд (ВКС). Това е записано в становище на Наказателната колегия на съда.

Решението на съдиите рязко се разминава с това на Висшия съдебен съвет (ВСС), който легитимира оставането на Сарафов на поста.

Според ВКС обаче мандатът на Сарафов, който е временно на поста от лятото на 2023 г., е изтекъл на 21 юли 2025 г. Това следва от поправка в Закона за съдебната власт, приета по настояване на ПП-ДБ. Според нея никой не може да е временно главен прокурор повече от шест месеца.

ВСС обаче направи собствено тълкуване и прецени, че поправката нямала обратна сила. Тоест Сарафов може да остане на поста си. ВСС по принцип няма тълкувателна дейност. Това се прави от други органи, един от които е съдът.

"Конкретно за случая се налага извод, че лицето, което към момента на влизането ѝ в сила е определено да изпълнява функциите на главен прокурор, с изтичане на предвидените шест месеца от момента на влизането ѝ в сила, занапред не може да изпълнява тези функции. Тълкуването на нормата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ налага извод, че прекратяването на функциите на и. ф. главен прокурор настъпва ex lege", пишат съдиите.

Възобновяване

Становището е дадено по повод две искания на Сарафов за възобновяване на приключили вече дела. По закон главният прокурор има такова правомощие и то е ползвано неведнъж. В случая обаче съдиите отказват да се произнесат с аргумента, че искане, внесено след 21 юли "не съставлява валидно сезиране". 

И макар и.ф. главният прокурор да е сред лицата, които могат да се обърнат към съда с такова искане, Сарафов не може да го направи заради изтеклия си мандат. 

Новината за решенията на ВКС бе пусната часове след като държавното обвинение съобщи, че Сарафов ще е домакин на на четвъртия форум на главните прокурори от балканските страни, който ще се проведе в София в началото на октомври. 

Последствия 

Сарафов е начело на прокуратурата повече от две години. Той бе посочен за изпълняващ функциите след уволнението на Иван Гешев през лятото на 2023 г. Публично Сарафов заяви, че няма амбиции да става главен прокурор, но след това се кандидатира в процедурата, обявена от ВСС. Тогава парламентът прие поправки, с които забрани на този състав да избира следващ главен прокурор като въведе и максималния шестмесечен срок, на който сега се позовават от ВКС. 

Не е ясно дали от техните определения ще имат някакви последствия. В момента прокуратурата е във висящо положение. За да има избор на следващ главен прокурор, парламентът трябва да избере нов състав на ВСС. Такава процедура към момента не е започнала, а политическите сили дори не говорят по темата.

Становището на ВКС обаче поставя въпроси за статута на Сарафов изобщо. Главният прокурор подписва множество документи и издава разпореждания, свързани с функционирането на институцията. Тоест, ако съдът счита едно сезиране от негова страна за нелигитимно, какво означава това за всички останали негови действия. 

"Това се нарича конституционна криза", написа в социалните мрежи Андрей Янкулов, бивш прокурор и старши правен съветник в организацията "Антикорупционен фонд". 

"След като няма главен прокурор, на практика няма и прокуратура, защото, както знаем от скорошните решения на Конституционния съд, фигурата и правомощията на главния прокурор са едва ли не част от националната ни конституционна идентичност и прокуратурата е обречена без него", добави той. 

Сарафов не е единственият висш магистрат, който се оказа в такава ситуация с изтичането на шестмесечния срок. По същия начин стои въпросът и с мандата на председателя на Върховния административен съд Георги Чолаков. 

При него решението обаче бе различно. Вместо да остане на поста си за неопределено време, Чолаков излезе в отпуска. 

Инициативата за това бе на съдийската колегия на ВСС. Ръководството на съда бе поето от двама негови заместници.