Бундестагът прие евроконституцията с внушително “за”

Долната камара на германския парламент - Бундестага, ратифицира в четвъртък с голямо мнозинство европейската конституция, съобщиха световните агенции.

569 депутати от 601-местния Бундестаг подкрепиха докумнета, 23 бяха "против", а двама се въздържаха. Това е много повече от необходимото мнозинство от една трета, коментират агенциите внушителния брой гласове “за” .

Германският канцлер Герхард Шрьодер откри предшестващите гласуването дебати като се обърна към депутатите с думите, че това е исторически шанс в Европа да се възцари траен мир. "Преди 60 години, след края на Втората световна война, никой не е могъл дори да мечтае за една европейска конституция за всички народи, живеещи заедно като добри съседи", каза той от трибуната.

Германия не произведе референдум, защото конституцията на страната не го позволява. Но според Шрьодер гласуването в парламента дава достатъчно "легитимност" на документа в очите на 82-милионния германски народ.

Очаква се Горната камара да одобри евроконституцията на 27 май, броени дни преди френския и холандския референдуми. В тази връзка  канцлерът Шрьодер добави, че се надява това гласуване "да бъде положителен пример за другите страни".

Дебатът за евроконституцията в Бундестага стана ден, след като Словакия последва Гърция, Италия, Унгария, Словения и Литва, които са приключили с ратификацията на евродокумента. Одобряването на конституцията на ЕС стартира и в Белгия, Испания и Австрия, където документът бе приет от долната камара - Националния съвет, на пармалента.

“Германското “да” ще окуражи френското “да” по-късно през този месец, заяви Шрьодер, цитиран от Би Би Си. Съвсем не такива индикации обаче дойдоха в същия ден от Париж

Заложената в Европейската конституция невъзможност да се постигне хармонизиране на данъчните системи, да се създадат единни социални норми и общи защитни митнически механизми са основните аргументи на противниците на Европейската конституция във Френската социалистическа партия.

Това посочи в Париж на среща с журналисти от основните медии на новите страни-членки, плюс Румъния и България, Анри Еманюели - депутат и координатор на движението в социалистическата партия против приемането на Европейската конституция, предаде кореспондент на БТА.

Според Еманюели последното разширяване се е извършило в условията на финансова безотговорност, която Европейската конституция засилва. Така например единствените възможности за финансиране на инфраструктурни проекти в момента, като увеличаване на бюджетните дефицити или въвеждане на общ европейски данък на солидарността, се изключват от нея.

Наблягането на свободната и неподправена конкуренция диктува определени икономически и социални решения, което е недопустимо за една конституция, освен тази на бившия Съветски съюз, допълни той.

Според Анри Еманюели европейският идеал ще се превърне в социална война и необуздана конкуренция, най-вече между най-бедните слоеве на населението в Европейския съюз.

Аз не съм против вашите страни или вашата работна ръка, а срещу организирания упадък на Европа, уточни той пред журналистите. Според него в кризата, предизвикана от евентуално отхвърляне на европейската конституция във Франция, не би имало нищо страшно, в сравнение с нейните бъдещи социални последици.

От своя страна завеждащият международното сътрудничество на Националната федерация на синдикатите на земеделските стопани във Франция посочи, че 69 на сто от земеделците възнамеряват да гласуват против конституцията, в знак на протест срещу Европейския съюз, който е свързан за тях с огромна бюрокрация и неясни перспективи.

На среща по-рано в министерството на икономиката, Патрик Дьоведжиан - министър на промишлеността, посочи, че се надява разрешаването на финансовите проблеми на Европейския съюз да се постигне чрез по-доброто функциониране на Европейската комисия, предвидено от конституцията.

В отговор на въпрос на БТА за степента на задоволство на френските предприятия след последната вълна на разширяване, той каза, че не са му известни точните статистически данни, но икономическата равносметка е положителна, въпреки че мотивите за разширяването са били по-скоро политически, отколкото икономически.