Буш може да получи подкрепата на Съвета за сигурност за удар срещу Ирак

Противниците на военен удар срещу Ирак предполагат, че Съединените щати няма да се опитат да получат подкрепата на Съвета за сигурност на ООН. В действителност има вероятност САЩ не само да поискат одобрението на Съвета, но и да го получат.

За да избягнат разклащане на позициите си заради подобна стъпка, противниците на войната имат нужда от по-обхватна политика за сдържане на американския фундаментализъм. Не е достатъчно просто да се заяви: "Спрете войната". Екипът на Буш има голям опит в управлението на международното обществено мнение. Ключови негови представители като Дик Чейни, Колин Пауъл и Кондълиза Райс бяха в правителствения апарат, когато Съветският съюз рухна, Германия се обедини и войната в Залива бе спечелена. Сега те смятат за свое задължение да унищожат оста на злото.

Дори и при слабото управление на президента Бил Клинтън във външнополитическо отношение, Съединените щати успяха да получат подкрепата на съюзниците си за бомбардирането на Босна и Косово, и нито Китай, нито Русия използваха правото си на вето. Това е начинът, по който Съединените щати управляват международното мнение.

На пръв поглед американската политика изглежда едностранна и крайна. Спорът се върти около идеята, че Съединените щати не искат да бъдат ограничавани от ООН, което си е истина. Когато все пак САЩ великодушно решат, че ще приемат някаква форма на благословия от СС, това поражда внимателно дирижирана въздишка на облекчение, че Америка се връща към многонационалното паство.

Великобритания ще бъде първата, която ще се съгласи. Русия, която няма интерес от директен сблъсък със САЩ и има нужда от икономическа помощ, включително за членство в Световната търговска организация /СТО/, бързо ще я последва. Без руската подкрепа Франция няма да иска да използва правото си на вето. Китай води последователна политика на въздържане от гласуване. Събитията могат да объркат и най-добрите планове, но в миналото Съединените щати отново и отново успяваха да постигнат споразумения и да принудят някои държави да подкрепят резолюции на ООН.

Някои от непостоянните членки на Съвета на сигурност ще искат да помогнат на САЩ. България се стреми към членство в НАТО. Колумбия с нейната гражданска война разчита на помощта на Вашингтон. Норвегия се бои да не разгневи своя гарант срещу съседна Русия. Мексико и Ирландия зависят силно в икономическо отношение от САЩ. Остават Сирия, Камерун, Гвинея и Сингапур. Следователно Съединените щати ще могат да получат мнозинството от гласовете на членовете при неколцина въздържали се. На практика от общо 15 членове на Съвета за сигурност, сред които пет постоянни и десет непостоянни, Съединените щати вероятно могат дори сега да разчитат на осем гласа просто като привлекат слабите временни членки. Претекст за действие може да бъде намерен. Инспекторите на ООН може да отидат в Ирак, да имат пълен достъп и да решат проблемите на всички. Все пак е вероятно да бъдат разкрити някои истински или преувеличени факти или да бъдат предприети достатъчно провокации срещу Ирак, така че той да изгони инспекторите.

Мнозина коментатори и политици ще бъдат толкова благодарни на резолюция на ООН, подкрепяща военен удар, че няма да обърнат особено внимание на това, което е записано в нея. При това положение мнозина, които се противопоставят на атаката срещу Ирак, ще останат на сухо. Депутатите, които подписаха предпазливото умерено предложение на Алис Мейън, в което се настоява за подкрепа на ООН като предпоставка за атака, ще открият, че сами са влезли в капана и ще трябва да подкрепят одобрена от ООН война.

Добро начало би било да се настоява страните да се придържат стриктно към резолюцията на ООН от 1991 г. след Войната в залива. В резолюцията за прекратяване на огъня се подчертава значението на това да се използват всички налични средства, за да бъде постигнат обхватен списък от цели, включително създаване на зони, свободни от ядрени и други оръжия за масово унищожение в Близкия изток, контрол върху въоръженията в района, по-обвързваща конвенция за биологическите оръжия, спазване на конвенцията за химическите оръжия и на задълженията според договора за неразпространение на ядрените оръжия.

Накратко резолюцията на ООН от 1991 г. поставя бъдещите действия срещу Ирак в контекста на глобална система за контрол и премахване на оръжията. Тази цел бе пренебрегната. Тя обаче трябва да остане в основата на модерна система за международна сигурност.

По БТА