Буш не разбра, че във Венецуела залогът е демокрацията

Ако въоръжените сили и техните съюзници бяха успели да свалят от власт демократично избрания президент на Венецуела и нейния парламент, Латинска Америка щеше да преживее първия си явен военен преврат от 26 години насам, като изключим отстраняването на първия избран президент на Хаити през 1991 година.

Крахът на демокрацията във Венецуела щеше да изостри социалното напрежение в тази дълбоко разединена страна - която е третият по значение източник на петрол в САЩ. Освен това щеше сериозно да подкопае усилията на трима предишни американски президенти да укрепят демокрацията и правовия ред и да сложат край на ролята на армията в политиката в Западното полукълбо.

Превратът бе осуетен, когато стана ясно, че президентът Уго Чавес запазва значителна подкрепа в страната, а военните със закъснение осъзнаха, че временното правителство, което скалъпиха, се е изложило със злополучното решение да разпусне избрания парламент и Върховния съд.

За съжаление, администрацията на Буш изглежда не разбираше какъв е залогът във Венецуела. Отклонявайки се рязко от политиката на предшествениците си, смесвайки разбираемата си неприязън към конкретен лидер и политиката му с дълга към демокрацията, администрацията негласно одобри действията на военните.

Администрацията видимо не беше в крачка с останалите лидери на континента, които открито осъдиха военния преврат.

Позицията ѝ бе в рязък контраст с политиката на първия президент Буш, който бе решително против свалянето на Аристид в Хаити, въпреки левите му антиамерикански убеждения, с което показа недвусмислено, че САЩ държат на устоите на демокрацията в епохата след Студената война.

В резултат САЩ сега рискуват да загубят много от значителния морален и политически авторитет, заслужено извоюван през последното десетилетие, когато народите от полукълбото се стремяха да прокарат фундаменталния принцип, че проблемите на демокрацията се решават демократично, а не чрез неконституционни средства.

Вместо категорично да осъдят военния опит за преврат във Венецуела, официалните декларации на Белия дом и на Държавния департамент косвено сякаш одобряваха военната намеса, като изтъкваха аргумента, че хора са били убити при антипрезидентските демонстрации, че Чавес заповядал да спрат телевизионните предавания и че действал все по-авторитарно.

Говорителите на администрацията не приканиха армията да се въздържа от нарушения на конституционния ред, нито призоваха за възстановяване на избраните власти на Венецуела. Вместо това те сляпо се довериха на твърденията за оставка на Чавес и не оспориха легитимността на "временното правителство", импровизирано с благословията на военното командване.

САЩ не призоваха и за свикването на незабавна среща на министрите на външните работи от полукълбото, която да обсъди кризата, както често е ставало в миналото в рамките на Организацията на американските държави, чиято мисия е именно да брани демокрацията.

Мълчанието на президента Буш за събитията във Венецуела бе особено оглушително.

Няма съмнение, че постъпките и приказките на Чавес допринесоха за влошаването на тежката криза във венецуелската демокрация. Той е демагог, деспот по инстинкт, който съзнателно пропиля шансовете си да обнови политиката на Венецуела и да реши икономическите проблеми на страната. Той безсмислено предизвикваше и САЩ, и съседите си с анахронистичните си прегръдки с колумбийските партизани, Саддам Хюсеин и Фидел кастро.

Но независимо дали ни харесва или не, Чавес е демократично избран лидер, който управляваше със законно избран парламент, като въпреки всичките си приумици, общо взето спазваше правилата на институционния ред. Ако бе нарушил президентската си клетва или закона на страната си, правилният ход би бил импийчмънт, а не военен преврат. Ако наистина бе подал оставка, това трябваше да стане пред парламента, а не пред някакъв лишен от представителност орган, назначен от командването на армията, да определя приемника му.

Отрезвеният Чавес засега дава положителни признаци, че не търси отмъщение и е готов да протегне ръка към другите слоеве на обществото. Администрацията на Буш го смъмри, за да се поправи - едно порицание, което за съжаление не прозвуча съвсем убедително, понеже не се опираше на същите тези принципи, които проповядваше.

Администрацията също трябва да устои на по-нататъшните изкушения да демонизира лекомисления Чавес и вместо това да потърси начин заедно с останалите страни от полукълбото да подтикне Венецуела към конструктивен диалог между правителството и опозицията.

И накрая, време е правителството на САЩ да направи не само на думи демокрацията, търговията и сигурността свои върховни приоритети на американския континент, като се заеме със сериозните проблеми в региона, където демокрацията наистина е застрашена. В днешния свят, пълен с несигурност и опасности, легитимните демокрации в нашето полукълбо са жизнено важни за националните интереси на САЩ. Не би трябвало да се налага съседите ни да ни напомнят за този факт.

----------

* - Авторът ръководи Центъра за латиноамерикански изследвания в дипломатическия факултет на Джорджтаунския университет.

Бил е специален помощник на президента и старши директор за въпросите на Западното полукълбо при втората администрация на Клинтън.