Буш неоправдано наказа "";нова"" Европа

По време на последната си обиколка в Европа президентът Буш обеща на новите американски съюзници от източната част на континента, че няма да бъдат принудени да избират между верността към Съединените щати и Европейския съюз.

Но в момента, в преследване на неоправдана идеологическа цел, Белият дом настоява те да направят точно такъв избор. Девет европейски държави, включително шест бъдещи членки на НАТО, бяха лишени от американска военна помощ заради това, че не са сключили споразумения, с които да гарантират, че американци няма да бъдат изправяни пред Международния наказателен съд. Този съд не е започнал да разглежда първото си дело, още по-малко - да преследва американци.

Всички засегнати европейски правителства останаха верни съюзници на САЩ по време на последните трансатлантическите противоречия, а повечето дори участваха за финансирането на войната. Това, че не изпълниха искането на Вашингтон да се ангажират да не предават американци на МНС, се дължи само на положението им на бъдещи членки на ЕС, който води политика срещу подобни споразумения. Но въпреки всичко Буш настоява да накаже държави като България, Литва, Словакия и Хърватия, като спре помощта, използвана за модернизиране на въоръжените им сили, с които те могат да подкрепят мисиите на НАТО. Той упорства, въпреки че европейски държави, които наистина са противници на американската политика, като Франция и Белгия, няма да понесат никакви санкции и без съмнение ще приветстват всякакво неразбирателство между Съединените щати и "нова" Европа.

Бихме могли да отминем тези контрапродуктивни действия само като бюрократична грешка, ако администрацията не налагаше подобни безсмислени наказания на други американски съюзници по света. Общо над 30 държави загубиха военната помощ заради отказа си да сключат двустранни споразумения със САЩ. Сред тях са Колумбия, чиято тежка борба срещу наркотрафикантите и терористите се явява важен приоритет на администрацията на Буш, бедни държави от Централна Америка и Карибите, които зависят от американската помощ, за да се борят срещу наркотиците и да се справят с ураганите, и Южноафриканската република - страна, на която администрацията разчита да уреди няколко въоръжени конфликта. Идеята, че някоя от тези държави може да арестува американски гражданин за военни престъпления и да го предаде на МНС, поне засега е твърде далечна. Но американската администрация е дотолкова решена да води тази война срещу международния съд, която е присърце на републиканските ястреби, че е готова да развали отношенията си с тези ключови съюзници, вместо да се откаже от желанието да подсигури споразумения за всички хипотетични случаи.

Има някаква причина за тревога от факта, че никой не контролира МНС и няма как да се избегне политическо мотивирано преследване на американци. Точно заради това законът, който обвързва американската военна помощ с подписването на двустранни споразумения, получи подкрепа миналата година.

Но той дава възможност на Буш да прави изключения (сегашните членки на НАТО са автоматично изключени), а до момента МНС не е направил нищо, с което да потвърди американските страхове или да оправдае използването на военната помощ като инструмент за натиск.

Представители на администрацията обясняват, че все пак в близките месеци може да се направят изключения. Но като остави санкциите да влязат в сила, Буш ненужно обиди някои правителства, които подкрепиха американската външна политика в момент, когато подкрепата в света беше опасно слаба. За пореден път администрацията даде да се разбере, че собствените ѝ идеологически цели са по-важни от глобалните съюзи, а сплашването е най-добрият начин да получи своето. И за пореден път американският авторитет отслабна.

*Заглавието е на Mediapool. Публикуваме редакционната статия на в. Вашингтон пост "Безсмислено наказание" по БТА