Буш преначертава картата на американските съюзници в Европа

ермания обаче остана в края на списъка. Това стана след изборите през септември, когато канцлерът Герхард Шрьодер наруши това, което Буш смяташе за негов обет, и поведе яростна антивоенна кампания. Франция изпадна на задни позиции тази седмица, когато обяви, че ще организира обща европейска позиция срещу военните действия, поне за следващите няколко месеца. И двете страни "се провалиха на изпита за лоялност към Буш", отбеляза високопоставен съветник на американския президент.

Така изглеждат нещата на повърхността. А в дълбочина се вихрят процеси, които далеч надхвърлят битката за това каква да бъде стратегията към Ирак. И във френското външно министерство, и в новото канцлерство в обновен Берлин се признава, че отчуждаването между САЩ и техните традиционни съюзници сега е по-голямо от когато и да било след края на Студената война.

Това донякъде е свързано с продължаващия от ноември насам спор, след приемането на резолюция 1441, даваща на Саддам "последен шанс".

В интервютата си германски и френски официални лица признават, че целта на Буш - разоръжаването на Ирак и отстраняването на Саддам - би била най-доброто, ако светът беше идеален. Веднага след това обаче доказват, че засега е за предпочитане да се избере вариантът със сдържането на Саддам. Когато вицепрезидентът Дик Чейни каза, че демонстрацията на военна сила може да започне да променя картата на Близкия изток, германците и французите заявиха, че е по-вероятно това да доведе до радикализиране на арабския свят, раздробяване на Ирак и продължителна борба с Вашингтон за това кой ще сглоби парчетата.

Те обаче твърдят още нещо - че стилът на Буш, особено изявленията му за Ирак като най-голямата заплаха, която днес застрашава света - са изострили убеждението на общественото мнение в техните страни, че Буш е обзет от някаква мания.

Ако през последната седмица посетите Лондон, Берлин и Париж, ще се учудите колко бързо от Нова година насам се разпространява из континента съпротивата против военна акция срещу Ирак, ерозирайки и малката подкрепа, която Буш успя да получи през лятото и есента.

Във Франция и Германия официалните лица повтарят в интервютата си, че Буш не е успял да докаже, че Ирак представлява по-непосредствена заплаха от Ал Каида, например.

Френски служител доказваше, че провалът на американските военни, които не успяха да хванат Бин Ладен и други висши командири на Ал Каида, е накарал Буш да потърси "по-лесна, но и по-маловажна плячка".

"Стократно е по-голяма вероятността терористите да се сдобият с оръжия за масово унищожение от Пакистан, отколкото от Ирак, каза висш европейски представител, който поиска да остане анонимен. "Много по-вероятно е Северна Корея да продаде каквото има. Но можем ли да го кажем публично? Можем ли да водим истински дебати за приоритетите? Не и с Джордж Буш", казва той.

Нападките срещу Буш са стар спорт в Европа: президентът направи фал старт с европейците, още когато обяви споразумението от Киото за "мъртво" - недипломатичен израз, който сега в Белия дом се цитира като една от най-големите му грешки през първата година като президент.

След това дойдоха обвиненията в унилатерализъм, когато Буш отхвърли американското участие в Международния наказателен съд и се оттегли от Договора за ПРО.

Начинът, по който Буш действаше след 11 септември, му спечели уважение, особено сред външнополитическия елит. Но и в това отношение той вече изгуби позиции.

По БТА, със съкращения