Икономисти:

Бюджетът отново е социален, но за първи път пенсиите ще надхвърлят 10% от БВП

Бюджетът отново е социален, но за първи път пенсиите ще надхвърлят 10% от БВП

Проектобюджетът за следващата година не съдържа изненади и е сходен с бюджетите от последните години. Отново основен елемент в него е социалната политика, както е било и в предишните години, но за първи път пенсиите като дял от брутния вътрешен продукт ще надхвърлят 10%, което поставя пред риск пенсионната система. Това мнение изказаха двама независими икономисти в първи коментари за представения в сряда проект за държавен бюджет за следващата година.

"Не бих казал, че от макроикономическа гледна точка бюджетът е коренно различен от предходните. Но пък бюджетът винаги е бил социален. Дори в управлението на ГЕРБ (и то не заради управлението на ГЕРБ, а защото съвпадна с началото на икономическата криза) бюджетът стана изключително социален”, каза Лъчезар Богданов от "Индъстри Уоч", цитиран от "Фокус".

"Все по-голям дял от това, което правителството преразпределя, се насочва за пенсии и социални разходи. Това не е някаква новост и всеки, който погледне числата за последните 7-8 години, ще види, че това е точно така”, каза Богданов.

Той обясни, че голяма част от анализа, който е направен в Министерство на финансите, потвърждава ключовите проблеми на българската икономика, на българските публични финанси, направени от предходното правителство и от служебното правителство, което прие през април предишния вариант на средносрочната бюджетна прогноза.

Основните проблеми и предизвикателства пред българската икономика, оттам и пред фиска остават, продължи икономистът. Той подчерта, че има и известни промени, някои от които са свързани с увеличението на пенсиите. Това очевидно ще се случи и през връщането на така нареченото швейцарско правило при осъвременяването им. Като следствие пенсиите ще бъдат по-голяма тежест в относителен план в бюджета за следващата година.

Според Богданов за първи път пенсиите ще надхвърлят 10% от брутния вътрешен продукт като общ разход – на практика над ¼ от всички публични средства отиват за пенсии.

Това дава още едно основно предизвикателство пред пенсионната система – нейната неустойчивост в сегашния вариант. "Изложени сме пред много демографски рискове и на много пробойни най-вече в областта на възможности и вратички за ранно пенсиониране или злоупотреба със системата", допълни икономистът.

"Проектобюджетът за 2014 година представлява заявки за едва ли не много голям бюджет, който да има много големи разходи, но това няма как да се получи. Много пъти сме чували политически обещания, но като се стигне до изготвяне на бюджет, ще видим каква ще е неговата рамка", коментира и старши икономистът в Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев, цитиран от "Фокус".

По думите му, рамката на бюджета е лява – повечето пари отиват за пенсии, образование и администрация и няма какво да се промени в бюджета, защото той няма много гъвкави части.

"Дефицитът с актуализацията на бюджета беше до 2%, за следващата година се залага да е 1.8% - единствената гъвкавост идва от това колко пари ще събереш в повече от тази година”, допълни Ганев. Идеята е - тези повече пари поради икономически ръст, а в някаква степен и заради инфлацията – да бъдат допълнителните средства основно за покачването на пенсиите, допълни той.

По думите му, фискалният резерв е на критичен минимум – няма буфер, който да финансира някаква дупка. "Така че при негативен сценарий ние ще отидем към още допълнителен външен дълг и нарушаване на някакви фискални правила", каза още Ганев.

При положителен сценарий, ако се изпълни проектобюджетът за 2014 година, той би бил подобен на тазгодишния, допусна още Петър Ганев.

А за очаквания растеж от 1.8%, икономистът отбеляза, че "растежът няма да дойде от самия бюджет, защото тук става въпрос за икономика, за конкурентоспособност, износ, влизат ли инвестиции”.

По думите му, има положителни сигнали на пазара на труда, има положително развитие в износа, но при инвестициите има спад спрямо миналата година. Той напомни, че подобен ръст като заложения в проектобюджета е бил прогнозиран и от МВФ.

Според Петър Ганев, когато в края на годината излязат данните за третото тримесечие на 2013 г. ще се види накъде върви икономиката и дали развитието в Европа може да издърпа някак си и нашата икономика.

"Дадена е средносрочната фискална рамка до 2016 година – това е нещо, което досега го нямаше с отразени на новото правителство актуализацията и новите планове. Това, което се вижда, е, че макар и дефицитът да се свива през 2016 до към 1%, то той продължава да бъде наличен”, каза още икономистът.

По думите му, в следващите три години кумулативният дефицит ще е около 4 милиарда лева, ако се изпълни проектобюджетът. "Влезеш ли веднъж в спиралата на дефицитите, е трудно да се излезе от нея. Ако бъде изпълнена тази средносрочна рамка, така, както е приета в момента, ще станат 8 години бюджетен дефицит" допълни той.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?