Един от най-обобщените показатели за състоянието и насоката на държавната политика е държавният бюджет. В него се отразяват приоритетите на правителството по отношение на данъчната политика и разходите. Изпълнението на бюджета, от своя страна, показва възможностите за бъдещи промени в политиката.
За периода януари – май 2005 г. приходите в консолидирания държавен бюджет са 7.35 милиарда лева. Нарастването на приходите спрямо предходната година е над 15%, което е почти два пъти по-високо от нарастването на номиналния брутен вътрешен продукт за първото тримесечие на 2005 година. Най-бързо нарастват помощите – с 28.5% спрямо същия период на предходната година. Неданъчните приходи се увеличават с 20.4%, а данъчните приходи растат с 13.8%. Продължава тенденцията всеки един от приходите в бюджета да расте с по-високи темпове от икономиката, което резултира в увеличение на общата данъчна тежест (дефинирана като приходи в бюджета като дял от брутния вътрешен продукт).
Приходи в консолидирания държавен бюджет
хил.лв. | Май 2004 | Май 2005 | Промяна |
Приходи общо | 6,375,552.5 | 7,349,669.1 | 15.3% |
Данъчни приходи | 5,055,854.1 | 5,752,577.4 | 13.8% |
Неданъчни приходи | 1,214,842.9 | 1,462,363.8 | 20.4% |
Помощи | 104,855.5 | 134,727.9 | 28.5% |
Източник: Министерство на финансите
Най-бързо растящите данъчни приходи за първите пет месеца на 2005 г. са приходите от мита, данък върху добавената стойност и акцизи. Основното обяснение за ръста на тези три косвени данъка е нарастването на вноса на стоки в страната, който се увеличава с около 20 процента. Приходите от акцизи нарастват и поради увеличението на акцизите за някои стоки от началото на годината, като най-сериозен принос има увеличението на акциза върху бензина и другите горива.
Веднага след косвените данъци, по темпове на растеж на приходите се нарежда корпоративният данък. Този данък беше намален значително, с повече от една четвърт от началото на 2005 г., но въпреки това приходите от него нарастват с над 13%. Ако тази тенденция се запази и през следващите месеци, ще може да се твърди, че намалението на данъчните ставки благоприятства увеличението на данъчните приходи – заради по-малко стимули за укриване на доходи и заради увеличението на стимулите за инвестиции и предприемачество.
Приходите от осигуровки нарастват с около 11%. Една част от този ръст е резултат на нарастване на заетостта, друга се дължи на увеличение на събираемостта на здравните осигуровки. Вероятно има влияние и промяната в разпределението на осигурителната тежест между работодател и работник, която увеличава ефективната тежест на осигуровките върху разходите за труд.
Приходите от данъка върху доходите растат по-бавно заради по-високия необлагаем минимум и лекото намаление на някои ставки. Данъците върху дивидентите и застрахователните премии бяха намалени значително, на което се дължат и по-ниските приходи от тях.
Данъчни приходи
| Май 2004 | Май 2005 | Промяна |
Мита | 111,779.4 | 142,070.6 | 27.1% |
ДДС | 1,491,231.4 | 1,797,523.8 | 20.5% |
Акцизи | 654,990.0 | 785,652.8 | 19.9% |
Корпоративен данък | 479,006.8 | 542,744.1 | 13.3% |
Осигуровки | 1,604,739.4 | 1,780,447.4 | 10.9% |
Други данъци | 76,200.0 | 82,580.4 | 8.4% |
Данък върху доходите | 501,575.7 | 522,252.3 | 4.1% |
Данък върху дивидентите | 43,549.3 | 35,095.6 | -19.4% |
Данък върху застрахователните премии | 14,014.1 | 5,811.2 | -58.5% |
Източник: Министерство на финансите
Разходите в бюджета, направени до месец май т.г. са 6.35 милиарда лева. Увеличението спрямо предходната година е 12.2%. Най-бързо нарастват капиталовите разходи – с почти 67%, което вероятно се дължи на засилената “предизборна” инвестиционна програма на правителството през първата половина на годината. На второ място по най-бърз ръст са разходите за субсидии. Тъй като от икономическа гледна точка субсидиите са вредни и би трябвало да се ограничават, най-вероятното обяснение за техният ръст отново е предизборният период.
Третият най-бързо нарастващ разход в консолидирания бюджет е т.нар. текуща издръжка – тя расте с 10.3% спрямо предходната година. В това перо на бюджета се включват разходи за командировки, материали, телефони, горива и енергия, услуги, ремонти и пр. Като се има предвид раздутата бюрокрация, би трябвало да се търсят начини за намаление на броя на бюджетните служители и съответно на тяхната издръжка.
Разходите за заплати на заетите в бюджетната сфера се покачват с 10% спрямо 2004 година. Отново, би трябвало да се помисли за намаление на заетите в бюджетната сфера, което ще доведе до спестяване на средства от бюджета. Социалните разходи нарастват с около 9%. Разходите за лихви не се променят, което вероятно се дължи на задържането на ниските лихви на международните пазари и на изкуствено ниските лихви на българския пазар на държавни ценни книжа.[1]
Разходи в консолидирания държавен бюджет
| Май 2004 | Май 2005 | Промяна |
Мита | 111,779.4 | 142,070.6 | 27.1% |
ДДС | 1,491,231.4 | 1,797,523.8 | 20.5% |
Акцизи | 654,990.0 | 785,652.8 | 19.9% |
Корпоративен данък | 479,006.8 | 542,744.1 | 13.3% |
Осигуровки | 1,604,739.4 | 1,780,447.4 | 10.9% |
Други данъци | 76,200.0 | 82,580.4 | 8.4% |
Данък върху доходите | 501,575.7 | 522,252.3 | 4.1% |
Данък върху дивидентите | 43,549.3 | 35,095.6 | -19.4% |
Данък върху застрахователните премии | 14,014.1 | 5,811.2 | -58.5% |
Източник: Министерство на финансите
Разликата между приходите и разходите в държавния бюджет за първите пет месеца на 2005 година е 995 милиона лева. Ако приходите продължават да нарастват с тези темпове, преизпълнението на държавния бюджет в края на годината ще достигне около два милиарда лева. Тази сума е достатъчна, за да се отмени данъкът върху доходите и данъкът върху печалбата едновременно. Алтернативно, възможно е осигурителната тежест да се намалят на половина и да се въведе плосък данък от 10%.
[1] Тъй като някои финансови посредници са задължени да държат ценни книжа на българското правителство /пенсионни фондове, банки, обслужващи държавния бюджет/ търсенето на държавни ценни книжа е стабилно и нарастващо, докато предлагането се определя административно от министерството на финансите. По тази причина министерството може да поддържа изкуствено ниски лихви на българския пазар на държавни ценни книжа.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
16 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Да господа експертите от ИПИ правят само коментар по бюджетния излишък ,без да "дразнят лъвовете"-става въпрос за политиците.Проблема е в това че обикновенния данъкоплатец не разбира от макроикономика и този анализ не е по сърце му.За да стане такъв господата от ИПИ трябва да го пречупят през призмата на на обикновенния данъкоплатец и най - елементарното ,на което би трябвало да акцентират е ,че държавата изземва ресурс от дребния и среден бизнес и го разпределя не по най -добрия начин на пенсионери …
,безработни и държавни служители.Това преразпределение не създава стимул в дребния и среден предприемач когато ДЪРЖАВАТА му изземва печалбата и я разпределя неефективно или поне не както предприемача желае.Ето това се казва лява политика -политиката на прразпределение.За нашата бедна държава и за нашиа все още ненаучил се да работи ефективно народ това е пагубно.
Pravilno, Charchil. Samo che - kak da obyasnim na poveche hora, che lyavata politika na razpredelenie vodi do bednost?
И той идва от правителството което внесе а мнозинството гласува бюджета за тази година.Първото което ми идва наум е некомпетентност на чиновниците в министерствата които подават информация в НЕКОМПЕТЕНТНИЯ КАБИНЕТ,който пък внася един проектобюджет ,който проектобюджет става БЮДЖЕТ НА ГЛУПОСТТА И НЕКОМПЕТЕНТНОСТТА след като се гласува от мнозинството.Това че има такъв излишък на полугодието без да има извънредни ситуации в страната ,говори за безхаберие на нашата изпълнителна власт.Тази изпълнителна власт съзнателно е искала да ограби труда на предприемача ,пък къде ще вложи тези средства - решение ще взима без никой да и търси сметка -дори и парламента.
За мнението на "saglasen"- Чърчил го е казал:Перефразирам"Големия недостатък на капитализма е несправедливото разпределение на материалните блага ,а голямото приемущество на социализма е справедливо разпределение на лишенията."-
БЕ ТЪПАНАРИ ТОЗИ БЮДЖЕТ СЕ СЪГЛАСУВА С МВФ, А ПРЕИЗПЪЛНЕНИЕТО ИДВА ОТ ПОНИЖЕНИТЕ ДАНЪЦИ, КОИТО ПОКАЗВАТ ТОЧНО ОБРАТЕН ЕФЕКТ (УВЕЛИЧЕНИЕ ВМЕСТО СПАД НА ПРИХОДИТЕ) И СЕГА ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ САМО СЛЕДВАЩАТА ВЯРНА СТЪПКА. А ТЯ Е -> НОВО ПОНИЖЕНИЕ НА ДАНЪЦИТЕ И ОСИГУРОВКИТЕ С ЦЕЛ ОЩЕ ПО-ГОЛЯМА СЪБИРАЕМОСТ И СКОК В ПРИХОДИТЕ В ХАЗНАТА !!!
Tochna e belezhkata, che sabiraemostta se podobriava, t.e. oblekchavaneto na danachnoto breme ima pozitiven efekt. Bez da sam finansist shte otbelezha dve osobenosti - nekadarno sastaveniat budget ot kabineta, za koeto imashe i belezhka ot MVF. Minalata godina be kazano, che podoben ogromen budget-en izlishak govori za nepravilno prezenen budget. Neka obache se podpomogne DREBNIA i SREDEN biznes, a ne golemite (za nashia razmer) korporativni igrachi, koito taka ili inache pecheliat obilno - banki, …
BTK, neftoprerabotvatelnata promishlenost, elektroproizvodstvoto. Vtoro - pensionerite v momenta sa poslednia problem na budget-a, i bez tova sashtestvuvaneto im e mizerno. ne e losho edna RAZUMNA (ne cialata) chast ot izlishaka da se otdeli za socialno podpomagane (napr. pensioneri, siraci i pr. (ne administracia)), kakto i za izdishashtata zdravna kasa. Fakt e, che s mesechni fnoski ot 10 Evro na chovek ne mozhem (vse oshte) da ochakvame razcaftiavashto zdraveopazvane. Ostanalata chast ot izlishaka (da ne zabraviame, che sme v sredata na goinata) bi bila polezna kato osnova za danachno oblekchenie dogodina, za niakoi nalezhashti infrastrukturni proekti i pr. Za Balgaria 2 mlrd Leva (1 mlrd. Euro) e dosta goliam deficit. Nai-glupavo bi bilo izkupuvane na vanshen dalg. Ot tova v obozrimo badeshte nikoi, nai-veche drebnia i sreden biznes, ne bi usetil nishto na praktika.
За нас, простия народ, трябва да се каже, че управляващите харчат без одобрението на Народното събрание 2 млрд.лв. на година повече. Ако Законът за бюджета изрично каже,че не може да се разходва нито лев повече от гласуваната разходна част, тогава всичко ще си иде на мястото.
ЩЕ СЕ ОТПУСНАТ ЛИ ПАРИ ЗА ЛЕКАРСТВА НА РАКОВОБОЛНИТЕ? ЩЕ СЕ УВЕЛИЧАТ ЛИ ДЕТСКИТЕ НАДБАВКИ И ЗАПЛАТИТЕ НА УЧИТЕЛИТЕ? ЩЕ СЕ СТИМУЛИРА ЛИ МАЛКИЯ С СРЕДЕН БИЗНЕС ДА СЕ РАЗВИВА В БТ? ЩЕ СЕ ИЗКАРА ЛИ НА СВЕТЛО СЕНЧЕСТАТА ИКОНОМИКА? КОЙ ЩЕ ОТГОВОРИ?
Е па такова животно нема, би казал шопа - частник да се радва на високи данъци. Имам предвид екземпляра, подписал се като "частник", който громи недоволните от огромния бюджетен излишък. Убеден съм, че въпросният екземпляр е жълт клакьор на държавна ясла, който в живота си не е изкарал и една стотинка чрез лична инициатива и честен труд.Относно рязкото нарастване на бюджетния излишък мога да направя един малък коментар, който да бъде разбираем дори за увредени екземпляри като "частника". За последната …
година цената на горивата се повиши с над 50%. Това е резултат от повишаването на цените на петрола, но не само. Защото в цените на горивата много съществен компонент е акцизът и другите данъци, които държавата събира уж с цел да поддържа пътната инфраструктура и прочие благи намерения. Само че - ако цената на горивото, произвеждано от "Лукойл" се е вдигнала с 50%, при фиксиран процент на данъците и акциза се вдигат с 50% и парите, събирани от държавата. Само парите за пътната инфраструктура не се вдигат, което е видно и добре известно на всеки, пътуващ по българските пътища. Знае се, че поскъпването на горивата засяга всички, а не само собствениците на автомобили. Знае се, че повишените транспортни разходи удрят по джоба потребителите на основните стоки. Е - какво прави т.нар. "държава" за да ограничи тези неблагоприятни тенденции. Какво пречи на данъчните мародери да въведат гъвкава ставка на акциза върху горивата например? Тоест - при по-високи цени на горивата, по малък процент акцизни начисления - при това положение държавата пак ще вземе своето, но няма допълнително да мародерства консуматорите на горива. Тогава Бензинът от 1.20 щеше да поскъпне примерно до 1.50, но не до 1.85, както е сега. Е, бюджетният излишък нямаше да е толкова голям и разни паразити като "частника" нямаше от какво да смучат, но за цялата честно трудеща се част от нацията щеше да е много по-леко. Такива ми ти работи - в нормалните страни хорато се радват на парите в джоба си, в монархорепублика България - на огромния бюджетен излишък...
The national average retail price (including taxes) of regular-grade gasoline reached an eight-week high on June 27 of $2.215 per gallon, up 5.4 cents from last week’s price of $2.161 per gallon. This week’s average price was 29.4 cents above the average price a year ago Какво прави това в левчета за литър?Ама така им се пада на империалистите-като си нямат бюджетен излишък...