Бюджетният излишък ще се изразходва както поиска кабинетът

От 161 депутати, присъствали на парламентарния дебат в петък за харченето на 1.207 млрд. лева бюджетен излишък за 2008 г., само 35 гласуваха против. Това обаче не попречи да има няколкочасов разгорещен дебат преди гласуването, посветен на въпроса да харчим ли тези пари, да не ги ли харчим и най-вече как да ги харчим.

Представители на ОДС и Българска нова демокрация (БНД) поискаха бюджетният излишък да не бъде разпределян както иска правителството за социални и инфраструктурни проекти, а да се задържи като инструмент, с който кабинетът да може да реагира в случай на задълбочаване на финансовата криза, която разтърси Америка и се усеща все по-силно в значителна част от страните в Европейския съюз.

Почти всички присъстващи депутати от десницата започваха изказванията си с призива как не трябва да харчим милиарда, но след това се сещаха за всички добри идеи, предложени от партиите им, за инвестиции в един или друг сектор.

Опозицията: “Какво правим при този дефицит по текущата сметка и спада на инвестиции?”

Така например Стефан Софиянски от БНС заяви, че е абсурдно правителството да дава 350 млн. лева за пътни проекти (300 млн. за Национална агенция "Пътна инфраструктура" и 50 млн. лв. за Министерството на регионалното развитие и благоустройството), при положение, че има две оперативни програми – Транспорт и Регионално развитие, по които са предвидени милиарди евро от фондовете на ЕС. “Работата е там, че правителството има проблеми да ги усвои”, каза Софиянски. Според него управляващите е трябвало да гласуват предложението му да се дадат 400 млн. лева на общините за капиталови разходи, а останалите средства от излишъка да се инвестират в земеделие и в хранителната ни индустрия.

Лидерите на ДСБ и БНД Иван Костов и Николай Свинаров, наблегнаха на факта, че за 2008 г. дефицитът по текущата сметка е безпрецедентно висок – около 22% от брутния вътрешен продукт (БВП) или един от най-високите в Европа. Разликата между изхарчените и произведените пари се компенсира изцяло от преките чуждестранни инвестиции. Но тяхното намаляване е почти неизбежно – основните инвестиции са в строителството и туризма, а те са едни от секторите, които ще пострадат най-силно от финансовата криза. Според данни на БНБ, преките чуждестранни инвестиции са намалели с 618 млн. евро на годишна база до средата на годината.

Другият момент е, че 65% от износа на България е за страните от Европейския съюз, а те също са уязвими на кризата и ще свият харчовете си. Затова политическите лидери предложиха парите от излишъка да се използват като механизъм за справяне с риска, който носи със себе си големият дефицит.

Депутатът от СДС Мартин Димитров илюстрира тезата, като заяви, че вече се забелязва поскъпване на кредитите и отлив на инвестициите като отглас на световната финансова криза у нас. Той предложи излишъкът в бюджета да бъде задържан като буфер, а не да бъде изхарчен на всяка цена.

Димитров предложи още да има сребърен фонд с над 5 млрд. лв. капитал и всеки месец ще се прехвърлят пари към формирането на пенсиите и те ще могат да се повишат с 10 процента всеки месец, каза Димитров. Ако България навлезе в рецесия, след това ще бъде много трудно да излезе от това състояние, затова сега трябва да се вземат мерки, заяви още той.

"Опитват се да представят харченето на излишъка като нещо положително, а то не е. Излишъкът е отнетите в повече пари от българския данъкоплатец, т.е. колко по-надълбоко са бръкнали в джоба на гражданите", заяви Иван Костов.

Станишев: “Необходим е реализъм, за да се защитим от рискове”

По думите на премиера Сергей Станишев е необходим реализъм и отговорност по отношение на бюджета, за да се застрахова България срещу рисковете на световната финансова и икономическа криза, така че да имаме условия за продължаващо развитие и модернизация на страната.

Според Станишев развитието на света показвало, че “предпазливата, сдържаната политика, която гарантира фискалната и макроикономическата стабилност като буфери срещу потенциални рискове”, се оправдава точно в сегашната несигурна международна среда. Това, което виждаме по света, е предупреждение и към България, добави премиерът.

Станишев допълни още, че при позитивна тенденция до края на годината ще има допълнително още 350 млн. лв. в бюджета. Според опозицията пък увеличението в цената на газа и повечето приходи от акцизи и данъци ще налее още милиард в излишъка.

Как ще се разходва излишъкът?

За социалния пакет са определени 666 млн. лв., като 90 млн. лева са предвидени за осъвременяване на пенсиите от 1 октомври тази година. Еднократна добавка към пенсиите през декември ще струва 37 млн. лв., което ще представлява най-високата коледна добавка за всички пенсионери.

В социалния пакет са предвидени и средства за подобряване на образованието и областта на диагностиката и лечението. 86 млн. лв. са предвидени за увеличаване на единните разходни стандарти в системата на средното образование, за нови училищни автобуси, за ремонт на студентски общежития и за висшето образование.

За здравеопазване са планирани 180 млн. лв. за допълнително финансиране на медицински дейности, за програмата "Инвитро", за Фонда за лечение на деца, за лъчетерапевтична и диализна апаратура, рентгени и линейки.

Инвестиционният пакет е за 540 млн. лв. за републиканската пътна инфраструктура, управление на водите и на отпадъците, за полицията и въоръжените сили и защита при бедствия и аварии.

Най-много пари получава Национална агенция “Пътна инфраструктура” – 200 млн. лева за магистрала "Тракия" и 100 млн. лева за текущи ремонти и зимна поддръжка на пътищата. През лятото правителството пък им отпусна други 120 млн. лева от излишъка, за да се довършат пътните проекти по ФАР със спряно еврофинансиране.

Проект на разбивка на излишъка за харчене по ведомства и пера в .doc формат