Бюрокрацията и често сменящите се закони са ВЕИ проблем №1 у нас

Г-н Рашев, "Евклипс енерджи" работи върху изграждането на множество текущи соларни проекти в различни европейски държави – България, Нидерландия, Полша, Франция, Великобритания. Къде е най-тежък процесът чисто административно и ако инвеститор иска да изгради една и съща мощност в четирите държави, къде ще е най-трудно и най-бавно?

Всяка страна има своите особености и правила относно издаване на разрешителни за присъединяване, за строеж и подобни административни документи. Нашата дейност е свързана с изграждането на централите, т.е. започваме след преодоляване на процедурите по предварително узаконяване. Нашата дейност, обаче, също налага спазване на редица норми, свързани с условията на труд и въвеждане в експлоатация например.

Колкото и неприятно да ми е да го споделя, но България, наред с Полша, са сред страните с най-тежки административни процедури. Отдавам това на факта, че в двете страни законодателството често търпи промени, а правилата до голяма степен са насоки, които търпят тълкуване. Това значително отличава процеса от развиване до въвеждане в експлоатация в Германия , например, където законите се прилагат стриктно без вариант за интерпретации.

Какво, според Вас, трябва да се подбори в режимите за изграждане на ВЕИ у нас, за да може страната ни ускорено да постигне зелената трансформация?

В България има достатъчно фирми, специализирани в изграждането на фотоволтаици, а и инвеститорският интерес расте. Въпреки това обаче административната бюрокрация, както вече споменахме, създава пречки по пътя към реализиране на множество проекти. Освен нуждата от конкретни правила и закони, които да се прилагат на всички етапи от реализацията на всеки проект, преносната мрежа в България има нужда от модернизиране и рехабилитация. Само така могат да бъдат присъединени възможно повече мегавати, които да ни гарантират постигане на високите общоевропейски цели за декарбонизация.

Интересна част от вашето портфолио са слънчевите агро и плаващи проекти. Имате такива в Австрия, Нидерландия, Германия, Велокибритания. Какво е по-особеното и по-различно при тях, приложими ли са у нас и има ли пречки пред реализацията на такива в България?

Проекти от този тип до преди няколко години бяха "нишови", но към днешна дата представляват решение на един от основните проблеми, свързани със соларните паркове - липса на свободно подходящо място. Подобни инсталации не възпрепятстват използването на терена по първоначалното му предназначение, докато панелите произвеждат електричество.

Агрофотоволтаична инсталация оборва притесненията, че слънчевите панели вредят на земеделието

Ползите от симбиозата между панелите и природата също са доказани многократно. В България има традиции в земеделието, особено на култури, за които вече има достатъчно доказателства, че се развиват добре под панелите (картофи например). В пределите на страната има и много сладководни басейни, които са изключително подходящи за изграждането на плаващи фотоволтаици. Няма обаче законова рамка, която да дефинира подобни централи - това съответно е първата и най-важна мярка, по която трябва да се предприемат бързи действия.

Отпуши ли кризата с цените на енергията през миналата година реализацията на ВЕИ проекти за собствена консумация? Като цяло има ли изместване на интереса от големите мощности за производство на ВЕИ ток за продажба на потребителите към проекти за собствени нужди от индустрията или домакинствата?

Тази енергия е пикова и запознатите с естеството на бизнеса не се изненадват от флуктоациите на пазара на цените. Енергийната криза, произтичаща от резките промени в цените, със сигурност подчерта нуждата от адаптиране на алтернативни източници на енергия. ЕС и местните власти предприеха мерки към опростяване на процедурите по легализиране на парковете и си поставиха още по-оптимистични цели за постигане на енергийна независимост.

Тези мерки обаче предполагат производство, за което много електропреносни мрежи не са готови. Това от своя страна отново оказва влияние върху цената. Батериите са това звено, което позволява балансиране на производството, без да се ощетяват производителите. Неслучаен следователно е бумът в търсенето на нови технологии за съхранение на "излишната" ел. енергия.

Според Вас кой е по-ефективният икономически и практически вариант – голяма ВЕИ мощност със съхранение на енергията или малки енергийни общности с ползване на място и възможност за балансиране помежду си?

Това е въпрос, на който няма еднозначен отговор. Всеки от вариантите е приложим и препоръчителен във всеки конкретен контекст. Да не забравяме, че най-важното е централата да посреща нуждите на инвеститора и максимално да се доближава до предварително заложените параметри - било то производителност или изкупна цена.

Плаващите слънчеви централи набират популярност сред инвеститорите, сн. "Евклипс енерджи"

Очаквате ли интерес от страна на инвеститори, бизнес и гражданите към проектите за изграждане на ВЕИ по плана за възстановяване и устойчивост?

Търсенето определено се засили след обявяване на плана за възстановяване и устойчивост. Предвид опростените процедури и подкрепата на местните парламенти, очаквам още по-голям интерес в обозримото бъдеще. Предвид високите цели за декарбонизация, не се съмнявам, че стимулите ще растат, а по-находчивите предприемачи ще се възползват от предоставената им възможност за развитие.