Чай на пакетчета, изкуствен тен, презервативи – някои мирни иновации от Първата световна война

Чай на пакетчета, изкуствен тен, презервативи – някои мирни иновации от Първата световна война

Първата световна война остави в наследство на човечеството няколко неочаквани изобретения, несвързани с кървавата касапница, отнела живота на хиляди хора. По повод стогодишнината от войната, БиБиСи припомня някои от тези новости, без които съвременният живот изглежда немислим.

Кръвопреливане

От 1917 г. кръвопреливането започва да се прилага широко във военните болници на всички воюващи страни. Самото то е предшествано от три открития: че кръвта се дели на несъвместими, но определяеми групи, че неголяма добавка на натриев цитрат спира съсирването и че кръвта може да се съхранява в хладилника.

До голяма степен благодарение на кръвопреливането са оживели 92% от британските ранени. Англо-бурската война през 1899-1902 става последната в историята, когато санитарните загуби са няколко пъти по-големи от бойните.

Пластична хирургия

Новозеландският хирург Харолд Гилис, служил през войната в британската армия, първи започва да присажда на лицата на пациентите кожа от други части на тялото. За да може да върне ранените и обгорените в предишния им вид, той се е консултирал със скулптори.

След войната медикът обобщава своя фронтови опит в научния труд "Пластична хирургия на лицето" и основава първата в света клиника по пластична хирургия.

Алуминиеви протези

Британският инженер Чарлз Дезутер е направил първата алуминиева протеза през 1912 г. за своя брат, пилот любител, загубил крака си при самолетна катастрофа. По време на Първата световна война такива протези започват да се правят масово. Алуминиевите протези са по-скъпи от дървените, но пък са два пъти по-леки и са по-издържливи.

Изкуствен тен

През 1916 г. берлинският лекар Карл Гулдчински започва да облъчва деца с кварцова лампа, които са анемично бледи от недохранване и страдат от рахит. През лятото той изписвал на младите си пациенти слънчеви бани.

Когато е било емпирично установено, че новият метод укрепва костите, из цяла Германия започват да слагат децата пред кварцови лампи. Впоследствие се изяснило, че ултравиолетовите лъчи допринасят за производството на витамин D в организма, който пък повишава усвояването на калция.

Сини халати за хирурзите

Френският фронтови хирург Рене Лериш предложил лекарите и медицинските сестри, които оперират, да обличат сини халати и шапки, вместо бели, за да може униформата на хирурзите да се различава от останалите и по-добре да се контролира нейната стерилност. След войната тази практика се разпространява по целия свят.

Памук и дамски превръзки

До Първата световна война за превързване на ранени се използвали или изсушен торфен мъх, който притежава антибактериални свойства, или меки влакнести тъкани. След началото на войната всички светски дами са смятали за свое най-достойно и патриотично занимание изработването на такива превръзки.

През 1914 г. американската компания Kimberly-Clark патентова памучната вата, която започва да се ползва масово в болниците на държавите от Антантата. Медицинските сестри са оценили изобретението и започнали да го прилагат и за други цели.

След войната търсенето на превързочни материали е спаднало. Складовете на Kimberly-Clark се оказали с огромно количество вата, на която трябвало да намерят приложение. През 1920 г. в продажба са пуснати първите дамски превръзки от марката Kotex.

"Милитъри" стил

Все повече мъже и жени започват за подражават в облеклото на военните, когато военните спират да се обличат като пауни.

Основните характеристики на стил "милитъри" са пясъчният или маслинов цвят, по-широките рамене и пришити джобове.

"Каки" на хинди означава "прашен". Британците първи обличат войниците си в униформи с цвят каки по време на бурската война.

Френският военен министър Етиен заявява: червените панталони – това е френската армия. Картечният огън, на който са подложени войниците му обаче, бързо го кара да забрави традициите и войнския шик. Освен това червеният цвят е бил по-лесно разпознаваем от германската армия.

Още едно название, появило се във военните времена, е "френч". То идва от името на британския фелдмаршал Джон Дентон Пинкстън Френч. Той носел военна куртка с регулируема яка, специфика в закопчаването и големи джобове, каквито после се появили в униформите навсякъде по света.

Дълги години така се е обличал и Сталин, докато не е сменил "френча" с маршалски мундир.

Кожени якета

Първата световна война въвежда модата на кожените якета – в тях не се завъждат въшки. Те са внесени в Русия в големи количества малко преди революцията, попадат при болшевиките и стават неофициална униформа на комисарите и чекистите. След войната тези якета са оценени по целия свят заради тяхното удобство и красота.

Ципът

През 1913 г. емигриралият в Америка швед Гидеон Суиндбек патентова ципа. Промишлеността на проявява интерес към изобретението, което впоследствие е изпробвано от британските и канадските моряци – макар и първо не на дрехи, а на книжни кесии за дребни ценности.

През 1920 г. изобретението хваща окото на парижки дизайнер и на фирмата Hermes, която започва да произвежда дамски чанти с цип. От 1937 г. циповете вече се използват за закопчаване на мъжки панталони.

Парашут

С началото на въздушните боеве през Първата световна световна война мнозина се сещат за парашута, който е изобретен доста по-рано. Французинът Андре-Жак Гарнерен е първият, който експериментира скок с въздушен балон на 22 октомври 1797 г. Той, жена му, племенницата му и ученици след това започват демонстрация на скокове.

Руснакът Глеб Котелников патентова през 1912 г. парашут с раница, който се отваря с дръпване на пусково устройство.

През 1918 г. парашутите се използват за пръв път, но не за спасяване на ранени пилоти, а за десантни операции. Френски майор и двама негови подчинени се приземяват в тила на германците в Ардените, снабдени с експлозиви, взривяват жп линия и се връщат на фронтовата линия.

Спорно е дали парашутът може да се смята за мирна иновация. Неговото невоенно приложение се ограничава до спорта и спускането на космически апарати на земята.

Ръчните часовници

Ръчните часовници на каишка са били измислени да летците по време на Първата световна война. Те са удобни и практични, но мнозина тогава са ги смятали са нещо недостойно и суетно. Носенето на джобни часовници на верижка спира окончателно няколко десетилетия по-късно.

Войната освен това налага да се подобри точността на командирските хронометри. Пехотата е трябвало да влезе в атака веднага след приключването на артилерийската подготовка. Ако войниците избързат, рискуват да попаднат под приятелски огън, ако се забавят, противникът вече може да се е усетил.

Неръждаема стомана

По нареждане на британското военно министерство, металургът Хари Бреърли от Шефилд започва да търси топлоустойчива сплав за артилерийските дула, които да издържат на прегряване и да позволят да се повиши скоростта на стрелбата. Той не постига търсения резултат, но затова пък случайно забелязал, че стомана с добавка на хром става устойчива на корозия.

Лятно часово време

На 30 април 1916 г. германското правителство разпорежда в 11 ч. вечерта стрелките на часовника да се преместят с час напред, за да може по-пълно да се използва дневната светлина и да се икономисва от осветление. На 21 май същото прави и Великобритания. Русия въвежда лятното часово време през 1917 г., а Америка – през 1918 г.

САЩ и Германия го отменят след настъпването на мира, но го връщат обратно през Втората световна война, после пак го отменят и го въвеждат през 1970-те години заради петролната криза.

Чай на пакетчета

Малко преди войната нюйоркският търговец Том Съливан, който продава чай в копринени пакетчета, пробва да пусне едно от тях в кипяща вода. Дрезденската фирма Teekanne схваща, че това е удобен начин за съхраняване и запарване на чай в походни условия. Teekanne започва да доставя пакетчета чай за фронта, заменяйки коприната с марля. Войниците ги наричат "чаени бомби".

Презерватив

Презервативът е изобретен още в средата на XVI век от италианския лекар Габриел Фалопио, но не за контрол на раждаемостта, а за защита от сифилис. Повече от триста години след това религията и моралът възпират използването на контрацептиви.

От началото на войната германците са първите, които започват да снабдяват войниците си с презервативи и да ги промотират. Французите са последвали примера на противника. Британците са издържали до 1917 г., докато количеството на заболелите от венерически болести в армията не е надхвърлило 400 хиляди.

Когато през октомври 1917 г. американски войски започват да пребивават в Европа, французите са препоръчали на съюзниците си да използват презервативи и лицензирани публични домове. Американският военен министър Нютън Бейкър изпаднал в свещен ужас: "Господи, ако президентът (Удроу Уилсън) разбере за това, ще да заповяда незабавно да върнем всички у дома!"

След войната пуританизмът в цивилизованите страни започва да се пропуква, макар че отделни ограничения за продажбата и рекламата на презервативи остават чак до 1960-те години, а католическата църква ги осъжда и до днес.

Споделяне
Още от Общество

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?