Черна гора става данъчен рай за собствениците на яхти

Влизането на Хърватия в Европейския съюз на 1 юли тази година ще донесе косвени краткосрочни предимства за яхтения туризъм в Черна гора, след като Хърватия стане част от единната митническа територия на ЕС. От този момент всички граждани на съюза, които досега са държали в Хърватия яхтите, регистрирани в собствените им държави, ще трябва официално да ги внесат и регистрират в Хърватия или да ги пререгистрират под някой от така наречените "удобни" флагове. Или пък да потърсят нов дом за своите плаващи любимци - преди всичко в Черна гора, Турция или дори на африканския бряг на Средиземно море, в страните, в които не e в сила европейското законодателство, пише в петък черногорският вестник "Виести".

Докато Хърватия беше извън Европейския съюз, гражданите на ЕС можеха да държат яхтите си в нейните пристанища, където те имаха статут на т.нар. "временен внос", при което богатите яхтсмени избягваха плащането на високи данъци в своите държави.

На това ще бъде сложен край от 1 юли и богаташите вече се готвят за преселване в следващата близка "не-ЕС" дестинация, преди всичко в Черна гора, отбелязва изданието, цитирано от БТА.

От 1 юли се променя митническият статут на всички плавателни съдове в хърватските пристанища, които се водят като временен внос, и техните собственици ще трябва да внесат митнически декларации и да платят мито и ДДС за яхтите си. Смята се , че "под удара" на тези промени ще попаднат около 10 хиляди яхти, които сега са на котва в хърватски пристанища.

Правителството в Загреб прие временни мерки за привличане на собствениците на тези плавателни съдове все пак да ги регистрират под хърватски флаг. За съдовете, предназначени за спорт и отдих, които са в режим на временен внос, първо бе намален ДДС - в периода от 1 януари до 31 май той е 5 процента вместо стандартните 25 процента. Всички плавателни съдове трябва да преминат през вносна митническа процедура и вписване в хърватския регистър, а онези, които не направят това до 1 юли, след тази дата ще плащат 25 процента ДДС.

Компания "Адриатик маринас", която разработва проекта за пристанище за мегаяхти Порто Монтенегро в черногорския град Тиват, досега многократно е изтъквала предимствата на своя проект именно заради факта, че Черна гора е извън Европейския съюз. Под натиска на /канадския бизнесмен/ Питър Мънк, който през 2006 г. купи Арсенала в Тиват, за да построи на негово място Порто Монтенегро, Черна гора прие през 2007 г. специален закон за яхтите, който е в интерес на собствениците и ползвателите на тези скъпи съдове за забавление и отдих.

Този закон е далеч от стандартите на ЕС по отношение на фискалната политика към "яхтсмените" и предлага значително по-либерален и евтин режим за престой на чуждестранни яхти в черногорски води, за техния евентуален внос и регистрация под черногорски флаг, по-ниски данъци и много други предимства като например гориво за яхти, освободено от плащане на мита и данъци, продължава "Виести".

"С идеално разположение между Венеция и Корфу, Порто Монтенегро предлага на клиентите всестранни услуги в сърцето на една от най-привлекателните круизни дестинации в света. Пристаните са предназначени за яхти с дължина от 12 до 150 метра, а големият избор на услуги и програми включва и разпоредби за данъци и внос, които се прилагат извън Европейския съюз, гориво, освободено от данъци и такси, 7 процента ДДС за плавателни услуги", пише на заглавната страница на сайта на Порто Монтенегро.

Ниските данъци за корабоплаване и фактът, че режимът на контрол при преминаване на собствениците на яхти през държавната граница на Черна гора, са "светлинни години" далеч от правилата на държавите от ЕС, особено на тези от Шенгенското пространство, което всъщност означава, че Черна гора развива в своята икономика своеобразни неофициални офшорни зони. Такава зона вече е Порто Монтенегро, утре ще бъде и Лущица бей или проектът на СОКАР в Кумбор.

Въпросът доколко такава икономика може да бъде съвместима с правилата, важащи в една уредена общност като Европейския съюз (в който Черна гора е кандидат за членство), досега остава без отговор.

"Наистина в момента не мога да ви кажа как подобна икономическа политика, или съществуването на офшорни предприятия, ще се отрази на процеса на интеграция на Черна гора в ЕС. Тук има правила, които са включени в главата за свободно движение на капитали, но наистина не знам как ще се развива това занапред", заяви посланик Митя Дробнич, шеф на делегацията на ЕС в Черна гора.

Във всеки случай, трудно може да си представим вариант, когато Черна гора стигне до членство в ЕС, брюкселските представители да се "смилят" и да ѝ разрешат да бъде своеобразен митнически рай за жителите на същия този ЕС.

От друга страна, още по-трудно е да си представим черногорските власти, борещи се с хроничното безпаричие и балансиращи на ръба на държавен банкрут, да започнат да нервират партньорите си като Питър Мънк и президента на Азербайджан Илхам Алиев (чиято петролна компания СОКАР нае казармата в Кумбор), след като приемат правилата на играта в Европейски съюз, заключава вестник "Виести".