Може ли да се мине без офшорки?

Може ли да се мине без офшорки?

Банани, коли, пластмасови кофи ... Чрез механизмите за данъчно оптимизиране на компаниите тези територии (данъчните убежища - бел. ред.) структурират световната икономика до най-всекидневните продукти. Не е сигурно, че зараждащите се усилия на някои правителства ще бъдат достатъчни за справяне с това явление.

Каните се да купите нова кола, френското производство, и избирате лизинг. Тази схема е прекрасно известна на всички и отдавна е проверена на практика. Превеждате аванс на лизинговата компания (обикновено тя е дъщерна на производителя), която на практика е собственик на автомобила. След изтичането на срока на договора вие или плащане остатъка и най-сетне ставате пълноправен собственик на водилото, или го връщате на компанията.

Фасулска работа. И все пак, ако се вгледате по-внимателно, ще видите, че самото дъщерно дружество, което е подписало договор с вас, се намира в Швейцария, например. И това пак е съвършено нормално, тук няма нищо незаконно. Но защо?

Производителят взема от дъщерната си компания далеч по-ниска цена от парите, срещу които са ви продали автомобила, така че цялата печалба от сделката е именно за нея. И колкото по-ниска е цената, облагана с налози, толкова по-привлекателна изглежда тази операция за автомобилопроизводителя. Работата е там, че в Швейцария подоходният данък за компании е по-нисък (близо с една четвърт), отколкото във Франция... Така че компанията майка ще може да намали отчисленията си.

За потребителя всичко това е напълно безболезнено. За автомобилопроизводителя пък това е "оптимизация". А за френските данъчни това е избягване на плащане на данъци.

Технология на трансферните цени

Дали става дума за кола на обикновен гражданин или за някакви други стоки и услуги, технологията на трансферните цени на промишлени предприятия и финансови компании винаги е една и съща: тя предполага работа в страна с привлекателен данъчен режим за компаниите. Присъствието на дружеството в такива данъчни убежища може да се ограничава до пощенска кутия, която позволява прикриване с трансферни цени, за да се избегне данъчният натиск в страните, където пък той е особено силен.

Неправителствената организация Oxfam коментира разследване на британския в. "Гардиън", което е установило, че остров Джърси е най-големият доставчик на банани от Южна Америка за Европа, макар че кораби с такъв товар, никога не са акостирали там. При все това практиката на трансферните цени позволява на компаниите да преведат в такива офшорни зони 80% от стойността на бананите.

Има много такива примери. Oxfam се спира на две американски дружества: първото "внасяло" пластмасови кофи при цена 972,98 долара за една от дъщерната си компания в Чехия, а второ пък "изнасяло" в Белгия автомобилни седалки по 1,66 долара едната. Каквато и да е схемата, тя винаги преследва една и съща цел – да се получи възможно по-голяма печалба от изгодна данъчна система.

Конфискация на ресурси

Същите тези механизми послужиха за основа на доклада на френския депутат Жил Каре, който само приповдигна завесата, съобщавайки, че най-големите френски компании плащат във Франция средно едва 8% от подоходния данък, а за малкия и среден бизнес съотношението е 33%. Причините за това са напълно прозрачни: малките компании рядко имат представителство в чужбина и още по-малко в офшорни зони.

Според оценки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) на операциите между дъщерни предприятия на международни компании се падат от 40% до 60% от целия световен стокообмен. И така не е трудно да разберем каква важна роля играят данъчните убежища в световната икономика! По същество те станаха неотменна част от глобализацията. Те я хранят, а тя пък им създава почва за растеж.

През 2011 година обемите на износ на стоки в страните от Световната търговска организация са били на стойност 16,7 трилиона долара, а експортът на услуги е достигнал 4 трилиона долара. И една трета от тези над 20 трилиона долара е минала през офшорни зони. Умът не го побира!

Както отбелязват много наблюдатели, които са недоволни от засмукването на богатство в тези "черни дупки" на световните финанси, на избягването на данъци в крайна сметка се пада нищожна сума в сравнение с парите, които потъват при "оптимизацията" на международните компании, а досега всички страни предпочитаха да си затварят очите за нея.

Осъзнаване на проблема и шизофрения

И все пак някакви промени се очертават. Изявленията на (президента на Франция - бел. ред.) Франсоа Оланд за задължителните отчети на компаниите за дейностите на техните дъщерни предприятия във всяка една страна са нагледен пример за това. Сдруженията, които отдавна се обявиха против офшорките, призоваваха именно за подобни мерки.

Освен това след публикуването на писмото, подписано от петима икономически министри, сред които бе и френският Пиер Московиси, девет европейски страни (Франция, Германия, Италия, Испания, Великобритания, Белгия, Холандия, Полша и Румъния) решиха да последват примера на САЩ и да задължат банките във всички страни автоматично да предоставят на данъчните власти сведения за сметки на техни граждани в чужбина.

Председателят на Европейския съюз Херман ван Ромпой внесе този въпрос в дневния ред на насрочената за 22 май среща на високо равнище на ЕС.

Това, макар и закъсняло, осъзнаване на ситуацията бе породено в известна степен от разкритията на Offshore Leaks и, безспорно, е крачка в правилната посока. То обаче няма да изкорени това явление.

Първо, защото не всички страни имат еднакви позиции по проблема. Дори когато членките на Г-20 предприемат някакви действия, те забравят да кажат, че самите те поддържат пред вратите си офшорки и следователно носят отговорност за над една трета от мъглата във финансовата система. Държавите също се държат шизофренично!

Освен това винаги някой е рай за друг. Когато Великобритания обявява, че планира да намали до 20% подоходния корпоративен данък, тя се стреми да привлече компании и заема позиция на офшорка, макар да твърди, че се бори с данъчните убежища. Великобритания критикува Ирландия, но самата тя иска да стане данъчно убежище в сравнение със Франция.

Обединяване на усилията

При тези условия главната задача става хармонизирането на европейската данъчна политика чрез създаването на общи данъчни власти в ЕС. Засега сме много далече от постигането на тези цели, ако се съди по броя офшорки само в Европа: Лихтенщайн, Монако, Гибралтар и други англо-нормандски острови. Представете си колко трудно ще бъде да се направи нещо в световен мащаб. А да не говорим за държавния суверенитет на териториите.

Най-сетне, намаляването на данъчния товар в офшорките позволява на компаниите да дават на акционерите допълнителна печалба под формата на дивиденти. Още нещо - това повишава тяхната ефективност, изправени пред конкуренцията. При тези условия на държавите им е трудно да отрежат достъпа до данъчните убежища на националните си компании, защото това би означавало за тях намаляване на икономическите показатели и отрицателни последици за вътрешния пазар.

А освен това, ако едни офшорки бъдат ликвидирани, но други остават, лишените от достъп до тях компании биха се оказали в трудни конкурентни условия.

Именно тази логика се наложи в корабостроенето: много държави десетилетия се бореха с така наречените удобни флагове, но в крайна сметка бяха принудени да отстъпят. Днес голяма част от морските съдове в цял свят развяват флаговете на Бермудите, Бахамите, Кипър, Гърция и дори на Люксембург, който никога не е имал излаз на море. При морския транспорт принципът на конкуренцията доведе до победа на офшорките.

Разбира се, свят без офшорки все пак е възможен. Стига всички страни да дадат своя принос...

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Кой да замени Борисов като премиер на кабинет в рамките на този мандат?