Чернобилски наръчник за тираничните режими

Властите, отговарящи за ядрената сигурност в Япония, повишиха степента на тревога в АЕЦ Фукушима миналата седмица до максималното, седмо ниво. Това означава, че те смятат извънредното положение за толкова сериозно, колкото катастрофата в Чернобил в Съветския съюз. Това ми изглежда твърде преувеличено.

Двайсет и пет години след експлозията в украинската централа, много добре си спомням всяка подробност от онези ужасни априлски дни на 1986 г. Бях 26-годишен чужд кореспондент, работещ в Москва за агенция Ройтерс. На 25 април взех самолета за Киев, за да прекарам няколко дни с Рона, преливаща от ентусиазъм моя приятелка от Шотландия, която преподаваше в тамошния университет по програма на Британския съвет. Аз бях единственият чужд журналист в Киев този уикенд.

Докато весело прекарвахме вечерта, на 130 км на север се случваха извънредни събития. Техническият персонал е извършвал експерименти, включващи спиране на  механизмите за автоматично изключване на Четвърти реактор на централата. След огромно нарастване на мощността, реакторът е избухнал в 1.23 часа сутринта в събота, 26 април.

С изключение на високопоставени служители на комунистическата партия, КГБ и някои учени, лекари и пожарникари, никой в Съветския съюз, да не говорим за света, не разбра нищо. Съветските навици за потайност и заблуда държаха милиони хора в неведение, дори след като радиацията се разпространи из цяла Украйна, Беларус, Русия и отвъд.

Тънейки в блажено невежество, Рона и аз прекарахме съботата и неделята, обикаляйки Киев, огрян от топлото пролетно слънце. Като за Съветския съюз това бе приятно зелен и просторен град, пълен с паркове и хълмчета, които вече невидимо са били покрити с радиация. В неделя вечерта пихме по няколко питиета във валутния бар на един от хотелите.. След това отидохме до трамвайната спирка, където седнахме на пейка, чакайки трамвая, който да ни отведе до Киевския университет.

В понеделник, на 28 април, се върнах в Москва. Едва влязъл в бюрото на Ройтерс, което е близо до Кремъл, колега ме попита дали съм забелязал "нещо необичайно" в Киев. Не, не бях. Улиците бяха спокойни, положението на летището нормално. "Ами," отвърна моят колега, "просто ни се обадиха от шведското посолство и ни питаха дали знаем нещо за ядрена катастрофа в Украйна".

До няколко часа истината излезе наяве. Властите във Финландия и Швеция съобщиха за радиоактивни облаци, носещи се към Скандинавия. Тревога обхвана света. Съветското правителство обаче продължаваше да мълчи, докато, почти 68 часа след злополуката, официалната агенция ТАСС не публикува кратко и неясно съобщение, в което се казваше, че в Чернобил е станала авария.

Спазвайки наложената от времето традиция да се води по-скоро пропаганда, а не да се съобщават факти, ТАСС пусна след това втора информация, в която се твърдеше, че в САЩ е имало 2300 ядрени злополуки и аварии само за 1979 г. Лицемерието и двуличието бяха толкова типични за Съветския съюз, колкото и старият хляб.

Личната ми драма стигна своя апогей, когато служител на американското посолство в Москва ме провери за радиоактивно замърсяване. Нивата на радиация в тялото ми бяха нормални, но когато гайгеровият брояч мина над джинсите, които носех онази вечер в Киев, чакайки трамвая на пейката, той издаде пронизително писукане.

"Е, г-н Барбър", каза американският дипломат. "Ще изгорим тези джинси вместо вас".

Четвърт век по-късно смятам, че най-важната поука от Чернобил е, че репресивните и обвити в тайнственост политически системи безкрайно се провалят пред населението си. Демокрациите грешат, но тираничните системи, изолирани и подозрителни към собствените си жители, не ценят нито човешките права, нито отделния човек. В резултат те често нямат онази култура на безопасност, която се очаква от едно  нормално, индустриализирано общество. Тези режими са по-склонни да реагират безотговорно при криза.

Този аспект не бе подминат от Михаил Горбачов, реформаторския съветски лидер. Той използва укриването на аварията като повод да сложи край на десетилетната практика на потайност и да я смени с гласност. Но старите навици умират трудно. При Владимир Путин, премиер и бивш президент, руските власти не бяха толкова отворени за събития като потъването на подводницата Курск през 2000 г. и други инциденти.

Втората поука е, че ядрената индустрия трябва да бъде принудена да спазва най-високите стандарти при проектиране и поддръжка. Дефектен модел на реактора и недобре обучени служители станаха причина за аварията в Чернобил. По същия начин заради недобро управление в Япония са продължавали да използват стари реактори като тези във Фукушима.

Според властите в Беларус, Русия и Украйна, икономическите загуби, приписвани на Чернобил, възлизат на стотици милиарди долара. Тези оценки може и да са преувеличени, но няма съмнение, че цената на поддържането на безопасността на атомните централи е много по-малка от цената на ликвидирането на последиците след катастрофа като тази в Чернобил.

Последната поука е, че човечеството не е съвършено. Инстинктът на човека да придобива знания, да дръзва да навлиза в неизследвани територии, е и благороден, и опасен. Ако екипът на Чернобил не бе направил безразсъдния си експеримент, може би нямаше да има злополука. И нямаше да продължавам да сънувам изгорените си джинси.

По БТА