”Червените мобифони” се трансформираха в олигарси

”Червените мобифони” се трансформираха в олигарси
През 1994-1997 г. БСП управляваше самостоятелно под името Демократична левица. Сега управлява в коалиция. Какво се промени?

Порочна е самата идея за неизбежността на коалициите, при това с напълно фалшиви и несъстоятелни аргументи. Избирателите били искали това. Абсолютна лъжа. Избирателите на БСП не са искали коалиция на всяка цена и с всеки. Нито избирателите на НДСВ са искали такава коалиция, а избирателите на ДПС никой не ги пита. Това си беше игра, комплот на лидерите. Това си беше и остава една безпринципна коалиция, която не е сплотена от нищо друго, освен от желанието да материализира властта в пари.

Иначе виждаме, че по целия свят се управлява с крехко мнозинство. А когато се налагат коалиции, те се разписват много подробно. Докато тук е просто една далавера, съжалявам че използвам този жаргон. До голяма степен вотът на гражданите беше търгуван през последните осем години по най-безсрамен начин. Какво е тройната коалиция, освен масова търговия с гласове в голям мащаб. Партиите изтъргуваха доверието, което получиха, по един безцеремонен и безсрамен начин и на всичкото отгоре казаха, че това било по волята на избирателя.

Станишев и Виденов бяха почти на една и съща възраст, когато поеха не само управлението на партията, но и на държавата. През 1994 година социалистическата партия беше разделена на „червените бабички и червените мобифони”. В какво са трансформирани днес мобифоните?

Мобифоните се трансформираха в олигарси. Всъщност онова разделение беше детска шега пред разделението, което сега е типично за БСП. Много хора от ръководството на партията, а и зад него, директно експлоатират политическата власт за обогатяване. По времето на Демократичната левица нямаше такива хора в партията. Имаше извън партията, които се опитваха да се домогнат до нея.

Ако се върнем към въпроса за опита, Виденов и Станишев са несравними величини. Виденов беше обикновен, нормален човек, със своите предимства и недостатъци. Той не беше издънка на червената аристокрация. Издигането на Станишев за мен е абсолютна гавра със самата идея за същността на демократичния преход. Децата и внуците на политбюро да управляват отново България. За това не е случайно, че Станишев пише такива работи за времето на комунизма. Той е продукт на тази система. Въпросът е, че Станишев има много по-малко качества от Виденов. Виденов имаше характер, беше много работоспособен, разбира се беше оплетен и беше в края на краищата предназначен да бъде употребен. Станишев е част от тази игра. Той също ще бъде употребен, но няма да бъде пожертван.

Станишев е слаб политик, слаб държавник, много слаб министър-председател. Започва да го избива на някакви компенсаторни действия, какъвто е случаят с книгата му. Това е оскърбление и за политиците, и за пишещите хора, тъй като е израз на изключително невежество, на изключително опростено отношение и на аморалност. Да натрупаш на корицата на книгата си хора, които не само никога не са били социалисти, а повечето от тях са и покойници и не могат да се защитят! Това е една много непочтена постъпка, която подсказва и много други неща.

Премиерът ни е неадекватен и тези неадекватност носи големи щети на страната. Вземете реакцията му спрямо последните събития около европейските фондове. Той говори неща, които показват, че е малодушен, уплашен и освен всичко това е и невежа. Не може да кажеш, че това е оценка на някаква си дирекция на ЕС, че при това да сбъркаш и името ѝ. Направо ме е срам, че България има такъв министър-председател.

Всички си спомняме тежката икономическа ситуация по времето на Виденов. Сега отново сме изправени пред икономическа криза. Разбира се, през 1996 г. го нямаше този значим външен фактор – световната икономическа криза. Тогава България зависеше и бе под надзора на МВФ, сега подобна функция изпълнява ЕС. Каква е различното днес?

Днешната ситуация е много по-тежка, по-опасна. Тогава ние нямахме много какво да губим. Беше ясно, че онази криза е един тласък да се започнат реформите, които не стартираха при правителството на Любен Беров. Сега ние имаме много повече какво да губим. Ние може да понесем много тежка загуба, именно в най-ценното – доверието.

Ние не просто губим някакви пари, ние не просто ще изпаднем в трудно икономическо положение, което ще се плаща от хората, не от олигарсите. Ние сме на път, а може би вече сме загубили доверието на общностите, към които сме се присъединили с очевиден жест от тяхна страна. На България вече се гледа с недоверие. Това недоверие ще продължи дълго, след като правителството на тройната коалиция ще е само лош спомен.

През 1996 година 19 представители на БСП написаха открито писмо до Виденов. Реакцията, недоволството тръгваха и от самата партия, отекнаха и в обществото. Сега това ще се повтори ли?

Сега обществото е в друго състояние – крайно обезверяване, цинизъм, апатия. Обществото беше отровено. То беше отровено, не само през последните 3, а и през последните седем години. Това е пагубната роля на Симеон Сакскобургготски в българската политика. Той доказа и показа, че всичко е възможно, че всичко може да мине и да бъде представено като акт на отговорност, на толерантност, на конструктивизъм. А освен това обществото има още един огромен пасив, то не вижда алтернатива. През 1996 година имаше алтернатива. Друг е въпросът дали тя беше най-добрата. Въпрос е как тя изпълни своята функция, но не може да се отрече, че управлението на Иван Костов през 1997 – 2001 г. извърши някои задачи, много тежки, които е трябвало да се свършат преди него.

Сега двете партии, които се представят за радикални опоненти на статуквото – Атака и ГЕРБ - имат сериозни недостатъци, които им пречат да бъдат припознати от по-широки обществени кръгове като алтернатива. А десните за съжаление в момента не са в кондиция да бъдат алтернатива. Това създава чувството на безизходица. Аз мисля, че кризата решително ще радикализира и ще активизира обществото, в това число и слоеве, които доскоро въобще не са мислили, че ще бъдат активни в политиката.

Най-страшното у нас е чувството за безнаказаност и сред олигарсите, и сред политиците. В България няма върховенство на закона. Аз мисля, че България не покрива не само критериите за присъединяване. Тя не покрива дори и Копенхагенските – политическите критерии за членство в ЕС. Във властта се вършат отвратителни престъпления, видни престъпления. Има наистина хора, които са недосегаеми, и затова не е странно, че имат чувство за ненаказуемост.

И на конгреса на БСП тези хора бяха изцяло реабилитирани с всички индулгенции. В партията има различни лобита, различни групи, които прокарват своите интереси абсолютно задкулисно, без да носят каквато и да било отговорност за това.

Преди Виденов каза: няма да се поддам на уличен натиск. Сега Станишев казва: няма да хвърлям хора на вълците. Съхранен ли е манталитетът?

Има връзка разбира се в манталитета, но уличният натиск е едно, а натискът, за който говори Станишев, е друго. Уличният натиск може да бъде манипулиран, може да бъде стихиен, импулсивен, ирационален дори и все пак изразява волята на обществото. В случая става дума за нещо друго. Станишев фактически издига политически чадър над хората си. Това означава ”няма да хвърлям хората си на вълците”. Хора, които са очевидно виновни, въпреки че престъпленията, разбира се, се доказват в съда. Освен това имат груби, политически управленски грешки. Случаят с Гагаузов е фрапиращ. Той е скандален. Гагаузов върши гаф след гаф. А кой ще забрави ”батковците” в българската история. Те се превръщат в казус, който остава во веки веков.

Защо парламентарно представените партии отказват да променят радикално финансирането на политическите партии?

Финансирането на политическите партии е може би най-ясният симптом. Това показва, че българските партии разчитат изцяло на криминално финансиране. Защото оттам идват неявните пари. Това предопределя тяхното обвързване с криминалните среди и сенчестата икономика. Законовият регламент е основната стъпка да се пресечат механизмите, каналите за наливане на криминални пари в политиката. Те не отиват само към партиите, те отиват и към политиците. Ако са само към организациите, да кажем би могло да има някакъв механизъм за контрол, но те отиват директно в джоба на определени политици.

Необходимо е да се дадат съответни правомощия на сметната палата. Сега тя умишлено е поставена в едно положение просто да констатира без да налага санкции. Когато се установи незаконно финансиране, една партия трябва да бъде обявявана извън закона. Вижте какво се случи в Тайланд. Страната, която още се бори да премине отвъд границата между диктатура и демокрация. Конституционният съд на Тайланд закрива три от управляващите партии, защото ги обвини в неправилно финансиране. Как си представяте това да се случи в България?

Александър Маринов е доктор по социология. Преподавател в СУ “Св. Климент Охридски” в катедра „Публична администрация”. Председател на софийската организация на БСП по времето на Жан Виденов. Депутат в 37-ото НС. През 1997 година се оттегля от политиката. Роден е на 12 май 1957 г..

Споделяне

Още от България

Трябва ли да се отворят ресторантите?