Честванията на Живков показаха колко много се различава България от Чехия, Полша и Унгария

В германските медии се отделя значително място на подбора на екипа, с който той иска да осъществи амбициозната си програма. Какви са вашите впечатления?

Симеон е пестелив в словата си, твърде пестелив според мен. Той препоръчва на хората от екипа си да не дават много и дори въобще да не дават интервюта, ето защо изхождаме само от предположения. Преглеждаме българските медии и аз съм изненадан, че в тях се съдържат малко конкретни данни за новото правителство. Повече съм изненадан дори от това, че медиите главно се нахвърлят върху СДС и по-малко се занимават с правителството. Аз смятам, че медиите се нуждаят от конкретна информация, и то много повече, отколкото им се подава досега, за да имат по-добра представа за ситуацията.

Общо взето, когато става дума за новото правителство, погледът е насочен към Симеон фон Сакс Кобурггота. Очевидно е, че Симеон има огромен престиж в България с ореола на бившия цар. Смята се за западняк, за много култивиран и за преуспяващ бизнесмен. Симеон печели доверие със скромността си, с простите си думи, които се разбират от хората. Макар че други наблюдатели застъпват друго становище, лично аз съм на мнение, че Симеон иска да постигне най-доброто за България, че се чувства призван да допринесе за благоденствие и е положил огромни усилия за това. Но не знам дали правилно избра екипа, с който работи сега. Не знам също така дали има конкретна програма, с която да се помогне на страната.

Как виждате перспективите за икономическа стабилизация на България?

Мисля, че декларацията на Симеон от 19 август не е последната му дума. Всъщност в нея той само обявява намеренията си, тя не е правителствена декларация. Твърде простичко звучи данъците да бъдат намалени от 38 на 29 процента или минималните заплати да се увеличат. МВФ вече се изказа много критично. И синдикатите ще се включат в дискусията.

На Запад констатираха много агресивни изказвания от българска страна по адрес на МВФ. Нямам предвид правителството, а други източници. Създава се впечатлението, че България е финансово велика сила, която изобщо не се нуждае от МВФ. Предполагам, че ще се потърси компромис между фонда и представите на новото правителство.

Похвално е, че се планират мерки срещу корупцията. С учудване констатирах, че Николай Василев и Милен Велчев искат да дискутират идеята да се легализира съмнителният капитал, който по-рано наричаха мафиотски пари, като бъде облаган с нисък данък от 8 до 10 на сто. Така с един замах те биха се отървали от проблема за голямата корупция, докато митническите служители ще трябва да изпълняват функциите си в присъствието на чуждестранни инспектори. Защо, питам се аз, тогава не бъдат изпратени чуждестранни инспектори и при "Мултигруп" или пък в министерствата? Отговорът е ясен - така би се подронил суверенитетът на България. Обаче все още е актуален въпросът дали наистина митниците са най-значителното поле за корупция.

Големи надежди се възлагат на чуждестранните инвестиции, за които Симеон Сакскобургготски обеща, че ще ги привлече в голям размер. Как виждате перспективите?

Според мен прекалено голямо значение се отдава на бързото привличане на капитали в страната. През миналата година бяха инвестирани големи средства - един милиард долара през 2000 г. само. Това не облагоприятства ни най-малко Иван Костов, не повдигна престижа му, не му беше в полза на изборите. Дори ако капитали се влеят в страната, не е възможно с бързо темпо да се създадат нови работни места, още повече че в България не са налице предпоставките за високи технологии.

Как виждате ролята на опозицията, главно на СДС?

Засега за опозицията твърде малко се чува. Очевидно в опозиционните среди все още размишляват как да реагират на правителството, знаейки с какъв престиж се ползва то в момента. Има и вътрешнопартийни трудности - конфликтът между Евгений Бакърджиев и Иван Костов например. Тези трудности още не са преодолени. Вероятно е според мен опозицията да се включи в парламентарните дебати със случилото се в Правец. Това, което стана там, наистина не биваше да се допуска. Тук проличава, че правителството на Симеон няма ясни контури и че поради тази политика на Симеон социалистите се чувстват окуражени да се явяват пред обществеността така, сякаш сенките на миналото вече окончателно са изчезнали.

Ясни контури се очертават що се отнася до външната политика, главно до европейската интеграция и членството в НАТО. Как виждате първите стъпки на новото правителство на външнополитическия терен?

Соломон Паси продължава в общи линии политиката на предшественичката си Надежда Михайлова, без обаче още да има авторитета, с който се ползваше тя. Новото правителство иска да встъпи в Европейския съюз не през 2008 година, както намекна Гюнтер Ферхойген, а още през 2007-а.

Изглежда, новите министри вярват, че за членството в Eвросъюза е необходим само икономически прираст, но според мен необходимо е много повече - нова политическа култура, нов политически морал. Това звучи много просто - нова култура, нов морал, обаче е невероятно трудно.

Всъщност не бих искал да задълбочавам тази тема, защото към вътрешните работи на всяка страна спада да изгради собствена политическа култура, но все пак вярвам, че един ден трябва да се говори по нивото на политическата култура, за да разберат в България защо толкова често биват пренебрегвани на Запад. Връщам се към събитията около паметника на Живков. Тук пролича, че България сериозно се различава от Полша, от Чехия, от Унгария. Добре би било, ако в България се говори не само за икономически показатели, а и за политическия морал и за политическата култура.