Четири компании са изнесли близо 700 млн. евро от България

Четири чуждестранни компании са изнесли 684 млн. евро от България през 2011 г. под формата на разплатени вътрешнофирмени заеми. По информация на Mediapool това са медодобивният завод “Аурубис България”, собственик на германската “Норддойче рафинери”, българското подразделение на френската “Алстом Пауър”, лизинговата компания “Интерлийз”, собственост на Национална банка на Гърция, както и банка ДСК, собственост на унгарската ОТП.

Двеста милиона евро е върнала медодобивната “Аурубис” на компанията майка, които по-рано са вложени в разширението и модернизацията на завода край Пирдоп. В края на юни миналата година “Аурубис” обяви, че ще инвестира нови 44.2 млн. евро до 2014 г. в местната си производствена база. В случая става въпрос за разплатен стар кредит, а не за тревожен сигнал за дейността на предприятието у нас.

Френската “Алстом Пауър” е изнесла от България 184 млн. евро след скандала по изграждането на ТЕЦ “Ей и Ес Гълъбово” с американската “Ей и Ес” (AES). Миналата година американците прекратиха договора с “Алстом” и сами довършиха изграждането на новите блокове на централата. В момента “Алстом” съди доскорошните си партньори в Лондонския международен арбитражен съд за неустойки в размер на 60 млн. евро.

Лизинговата компания “Интерлийз” е изнесла към Гърция 180 млн. евро. Като цяло секторът на небанковите финансови институции е един от най-зле представилите се през 2011 г. - инвестициите са отрицателни в размер на 218 млн. евро. Това всъщност е подобрение спрямо 2010 г., когато лизинговите дружества са изнесли от България 500 млн. евро.

Вътрешнофирмен заем от 120 млн. евро пък е върнала банка ДСК, собственост на унгарската ОТП (OTP).

През 2011 г. се влошава съотношението на получени и върнати вътрешнофирмени заеми, като за първи път разплатените са доста повече от взетите. До 2009 г. чуждите инвестиции у нас под формата на заем от компаниите майки надвишават разплатените кредити, а през 2010 г. съотношението е 50 на 50: 4 млрд. евро получени – 4 млрд. евро върнати. През 2011 г. взетите кредити са 2.5 млрд. евро, а върнатите – 2.7 млрд. евро.

Инвестициите в телекомуникации достигнаха 5-годишен връх през 2011 г.

Телекомите и недвижимите имоти са привлекли най-много инвестиции през 2011 г., показа още проучване на Mediapool. Мобилните оператори като БТК (“Виваком”) и М-Тел, кабелни оператори и др. са привлекли инвестиции от 300 млн. евро от общо 750 млн. евро до края на ноември. Това е най-добрият резултат в този сектор от 2006 г. насам.

Сериозен принос за това има приключената през 2011 г. сделка за продажбата на Националното управление “Радио и телевизионни станции” (НУРТС). Доставчикът вече е собственост на смесено дружество между офшорката “Манселор”, свързана с Корпоративна търговска банка и дубайската “Блусат партнерс”. Стойността на сделката надхвърли 100 млн. евро.

БТК е инвестирала в развитие на мрежата си, М-Тел също е внесла повече средства в България, отколкото е изнесла към чуждите си собственици. “Глобул”, собственост на гръцките “Космоте”, обаче е изкарала повече средства, отколкото е внесла.

Пазарът на имоти се движи от руснаци

Дори и в годините на тежка икономическа криза недвижимите имоти остава един от “най-привлекателните” сектори за чужди инвестиции, показва анализ на Mediapool на данните от БНБ, НСИ, Българската агенция за инвестиции и допитване до частния сектор.

Важно уточнение е, че анализът е на база данните на БНБ до края на ноември. Обикновено те се ревизират в следващите 4-5 месеци и обемът на чуждите инвестиции може да се окаже с 25-30% по-голям, а структурата им – променена. Първоначалните данни на БНБ за инвестициите до края на ноември 2010 г. например бяха за 900 млн. евро, в последствие се увеличиха до 1.4 млрд. евро.

Вложенията в имоти са 173 млн. евро, а инвестициите в строителство се равняват на 41 млн. евро. Сделки са сключвани предимно с руски граждани. Частни лица са придобили къщи и апартаменти за 80 млн. евро. Вложението на руското правителство в санитарно-оздравителния комплекс “Камчия” за 2011 г. пък са в размер на 40 млн. евро. Руският детски лагер бе открит през 2010 г., а общия размер на руската инвестиция е 100 млн. евро.

Всъщност Русия е на трето място в класацията на държавите с най-много вложения у нас със 168 млн. евро. На първо място е Австрия с 327 млн. евро, следвана от Холандия с 313 млн. евро. В Австрия са регистрирани компаниите-майки на няколко от най-големите банки у нас - “УниКредит Булбанк” и “Райфайзенбанк”. Много компании с дейност в България пък имат представителства в Холандия заради благоприятните данъчни условия.

Свива се външното финансиране за местните банки

Банковият сектор отбелязва сериозен спад през 2011 г. с инвестиции от 114 млн. евро. През 2010 г. размерът им е бил 428 млн. евро, а през пиковата 2007 г. - внушителните 1.64 млрд. евро.

Вложенията в хранително-вкусовата промишленост са 30 млн. евро. Още 100 млн. евро са инвестирани в България, които още не са причислени към никой сектор.