Четирите кризисни района на Балканите се нуждаят от незабавното внимание на НАТО

Това че Слободан Милошевич - човекът, който започна и загуби четири войни на Балканите, бе арестуван за нарушаване на югославските закони, е безспорно голяма новина, макар че за да възтържествува истинската справедливост той трябва да бъде изправен през Трибунала за военните престъпления в бивша Югославия в Хага.

Като дипломат, който прекара много време с Милошевич, преди всичко по време на преговорите, сложили край на войната в Босна, аз съм дълбоко удовлетворен, че неговата активна роля в историята изглежда приключи.

Същото обаче не може да се каже за Радован Караджич и генерал Радко Младич. Това, че двамата мъже - единият водач на босненските сърби в етническото прочистване, другият - виновник за масови убийства, са все още на свобода, подкопава политиката на Запада.

Караджич и Младич, и особено първият, продължават да имат ключова роля в противопоставянето срещу единна мултиетническа Босна. Нежеланието на НАТО и на САЩ дори да направят опит да ги арестуват е единственият факт, който ме натъжава най-много по отношение на западната политика след Дейтънските споразумения от 1995 година.

Ако Караджич бъде задържан, а аз вярвам, че той е уязвим, прилагането на Дейтънските сопразумения ще бъде много по-ефективно. По ирония на съдбата именно военните лидери на САЩ - тези, които ще спечелят толкова много от ареста на Караджич, тъй като той ще ускори изтеглянето на близо 5000 американски войници от Балканите, проявиха най-силна неохота, позовавайки се на рисковете и трудностите при координирането с французите, в чийто сектор той обикновено се укрива.

Неуспехът двамата мъже да бъдат задържани е знаков пример за това как бездействието само по себе си може да бъде политическо решение, и то такова със сериозни последствия. Задържането на Милошевич бе резултат на американски натиск - по-специално приемането на законодателство, което поставя сътрудничеството с трибунала в Хага като условие за по-нататъшна финансова помощ. Изявлението на държавния секретар Колин Пауъл след ареста на Милошевич, че САЩ ще продължат помощта си за Югославия, бе уместно, но то само отлага големите решения, които администрацията предстои да вземе за американската политика на Балканите.

Отлагането е тактика, но не и истинска политика. Ако САЩ не водят събитията, то събитията ще ги водят. Не може да се играе за време с прегледи на следваната политика и "формиране на екипа". Историята е взаимосвързан продължителен процес и не може да стои неподвижно, докато Сенатът проведе съответните заседания.

Неотдавнашните действия на македонските албанци и на босненските сърби отчасти са реакция на новата американска администрация, възприемана като по-пасивна на Балканите. Този образ но кабинета на Буш вдъхновява сепаратистите да се опитат да отхвърлят постигнатото от последните пет години.

Така започна и петата Балканска война в Македония, а Вашингтон е изправен пред предизвикателства в Босна, Черна гора и Косово. Днес в Босна предизвикателството идва от страна на босненските хървати, опитващи се да разрушат крехката мюсюлманско-хърватска федерация.

В последните дни те предизвикаха редица случаи на дезертьорство на хървати от федералната армия, както и нападения срещу умиротворителите на НАТО и служители, натоварени с прилагането на Дейтънските споразумения. Тяхната цел е да създадат отделна хърватска мини държава, която най-вероятно ще се слее по-късно с Хърватска. Подобни са и целите на някои босненски сърби.

Ако хърватите успеят, споразуменията от Дейтън де факто ще бъдат мъртви, а Босна - сериозно засегната. САЩ трябва да оглавят енергична международна инициатива срещу тези криминални елементи, като ги арестува и използва сила, ако е необходимо.

Вторият проблем - в Черна гора, по-малкия партньор на Сърбия в онова, което остана от Югославия, е по-труден за решаване. Черногорският президент Мило Джуканович смело защитаваше своите позиции пред Милошевич по време на войната в Косово и оказа огромна помощ на НАТО. Сега той подготвя пълна независимост за страната си, което ще означава отделяне от Сърбия и окончателното разпадане на Югославия.

Ако партията на Джуканович спечели достатъчно места в парламента на Черна гора на изборите на 22 април, за международната общност ще бъде трудно да се противопостави на волята на черногорския народ. Поради опасенията, че може да предизвика нестабилност САЩ и ЕС са против независимостта на Черна гора. Ако тя обаче обяви своята независимост, то ние няма да имаме друг избор освен да приемем решението ѝ.

Много по-добре е да се подготвим за подобно развитие на събитията, отколкото да влагаме толкова американски престиж в противопоставяне на намеренията на Черна гора. Ние можем да живеем с независима Черна гора, при условие че това не предизвика подобни движения за независимост и на други места.

Въпросът, който трябва да се разгледа най-спешно, е Македония. В най-добрият случай само няколко седмици остават за посредничество, за да се избегне гражданската война между македонските славяни и радикалните членове на албанското малцинство. За да попречи на такава война Вашингтон трябва да има високопоставен емисар, който ясно да представлява администрацията на Буш, успоредно с върховния представител на ЕС за общата политика във външните отношения и сигурността Хавиер Солана.

Понастоящем като оставя дипломацията почти изцяло в ръцете на европейците, Вашингтон рискува да повтори грешката от 1991 - първоначално подценяване на ситуацията, последвано от война.

И накрая проблемът с Косово. За разлика от Босна, чийто мир получи международни гаранции със Дейтънското споразумение, Косово разполага само с несигурно примирие и резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която оставя окончателния му статут неясен.

Албанците настояват за независимост; сърбите искат да запазят Косово като част от Югославия. Докато не се договори решение, което да е приемливо както за Белград, така и за косовските албанци, ще бъде невъзможно да се изтегли контингента на НАТО, без това да провокира още сблъсъци.

Никоя от двете страни обаче не е готова за преговори. Косовските албанци първо трябва да проведат избори, за да изберат свои лидери. За съжаление поради бюрократични спънки изборите са отложени за края на тази година. Белград междувременно също не е готов да преговаря, докато не уреди споровете си с Черна гора.

Както в случая с Македония САЩ, чието влияние в региона е по-голямо отколкото това на Европа или на ООН, трябва да оглавят опитите да се намери решение чрез преговори. Това, за което аз пледирам е приемственост и разширяване на водещата роля на САЩ на Балканите в партньорство със съюзниците ни от НАТО. Това е същото становище, което аз защитавах като правителствен служител.

В крайна сметка ключовият въпрос е дали Балканите са достатъчно важни, за да оправдаят подобни рискове и разходи. Моят отговор е прост: Да, те наистина са толкова важни, защото европейската стабилност остава стратегически интерес за САЩ, който не приключи с края на Студената война.

Когато НАТО е изправена пред криминални елементи, които продължават да заплашват региона на Балканите, намиращ се в обсега на отговорностите на НАТО, единственият избор според мен е между ранен ангажимент при ниски разходи или по-тежък ангажимент впоследствие.

Авторът на статията Ричард Холбрук, бивш посланик на САЩ в ООН, е главен архитект на Дейтънското мирно споразумение за Босна.