Членове на КС попариха надеждите новият главен прокурор да се избере от този парламент

“Главният прокурор може да се избира от обикновено Народно събрание само ако преди това се вземе решение за свикване на Велико Народно събрание (ВНС), което да промени самата конституция”, заяви конституционният съдия Неделчо Беронов във вторник.

Той е категоричен, че с тълкувателното си решение от 2003 г., засягащо реформата в съдебната система, Конституционният съд (КС) не е спирал тази реформа. Не ние сме спрели съдебната реформа, спряло я е ВНС, което е създало конституцията и баланса между властите и институциите в държавата и е запазило за себе си правото да го променя, каза Беронов по време на дискусията "Успешен ли е моделът на българския Конституционен съд", организирана от Институт "Отворено общество" по проекта “Граждански конвент за промени в българската конституция”.

Темата отново стана актуална поради изказванията на председателя на правната комисия в парламента Янаки Стоилов и правосъдния министър Георги Петканов от последните седмици. Според Петканов, с новото си тълкувателно решение от септември КС дава възможност този парламент да промени конституцията и да избере новия главен прокурор до февруари догодина.

Конституционните съдии Неделчо Беронов и Владислав Славов обаче смятат, че поставените въпроси, на които е отговорил КС през септември, са твърде незначителни и с отговора си съдът на практика не пререшава казуса от 2003 г. във връзка с избора на главен прокурор.

Ако се направи така, че една важна фигура като главния прокурор се избира от законодателната власт, ще се наруши балансът между властите в конституцията, категоричен беше Беронов.

Той и Славов посочиха, че КС отговаря на въпросите така, както те са били формулирани от питащите институции и КС не може да се самосезира или да ги редактира.

Конкретно в случая от 2003 г. въпросът към КС за промени в структурата на съдебната власт бе отправен от главния прокурор Никола Филчев.

Отговорът на КС се оказа непреодолима пречка за по-радикални промени в съдебната система, като премахването на дублирането между разследващите органи в лицето на следствието и дознателите в МВР, или пък търсенето на начини да се премахне безконтролността на главния прокурор, като той бъде избиран от парламента.

За да се съобразят с конституцията, политиците трябва да свикат ВНС – нещо, срещу което възразиха и НДСВ, и БСП по време на предишния парламент.

Бившият конституционен съдия проф. Тодор Тодоров определи решението на КС от 2003 г. като лошо, тъй като не дава отговор на важни въпроси за съдебната система и последствията от него все още не са преодолени.

Политологът Румяна Коларова също се изказа критично към КС. По думите ѝ при сезирането на съда нараства ролята на лобистките и корпоративните интереси.

Коларова освен това обърна внимание, че у нас е висок процентът на съдии в КС с минало или бъдеще в политическата кариера. Тя упрекна съда, че е силно самоограничаващ се в дейността си от самото начало на съществуването си.

Ако се правят промени в конституцията, трябва да се прецени дали не е необходимо да се разшири броят на институциите, които могат да сезират КС, смята Беронов.

Той опроверга позицията на Тодоров, че КС взима преди всичко политически решения.

“Ние боравим с основния държавен акт и законите. Законът е най-висшият политически акт, на който ние трябва да придадем правно лице. Ние не вземаме политически решения, но работим с политически актове”, оправда се Беронов.