Членството в ЕС подкрепяно от три четвърти от българите

Три четвърти от българските граждани виждат полза от членството на страната в ЕС, която, според тях се състои в отварянето към Европа, в порасналите възможности за пътуване, работа, обучение. Младите, хората с по-високи доходи и квалификация, които най-силно са се възползвали от тези шансове, са най-големи еврооптимисти. Това показват резултатите от представително проучване на социологическата агенция "Алфа Рисърч", направено в началото на декември сред 1200 граждани в цялата страна. Данните бяха представени в неделя.

Най-голямото разочарование в обществото е от бавните вътрешни промени. 75-% от анкетираните не виждат позитивни промени в работата на съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност, в подобряването на инфраструктурата и подпомагането на селското стопанство. Средното и по-възрастното поколение, хората с по-ниски доходи, жителите на малките населени места и земеделските стопани, които са по-слабо мобилни и са разчитали не толкова на излизането “навън”, а на промяната вътре в страната, се очертават като най-разочаровани от досегашните ефекти от членството.

18% от българите, или с 4% повече от 2007 г., са пътували в страна членка на ЕС, като две трети от пътуванията са били за почивка, екскурзия или туризъм. Всеки трети заявява, че в неговото семейство или сред приятелите му има хора, които са заминали на работа в страна от ЕС след 1 януари 2007 г. Общественото мнение обаче е разделено на две по въпроса как ще повлияе световната икономическа криза върху съотношението между заминаващите на работа в чужбина и връщащите се оттам. 44% очакват броят на хората, които търсят работа в Европа, да се запази, а почти толкова - 39%, обратното, очакват връщане на български емигранти заради икономическата рецесия и загуба на работни места, показват още резултатите от проучването.

Икономическите проблеми остават водещи

За хората традиционно най-сериозни остават проблемите, свързани с работата. Инфлацията, страховете от световната финансова криза, загубата на доходи и работни места оглавяват класацията на най-значимите за българите проблеми. 35% очакват влошаване на икономическата ситуация у нас през следващата година, 39% са на мнение, че тя няма да се промени, а едва 26% се надяват на подобрение. Малко по-оптимистични са оценките в личен план. Делът на песимистите и оптимистите е равен (по 30%). Мнозинството (40%) разчитат да запазят и през следващата година сегашния си материален стандарт и покупателна способност.

Ниско доверие в институциите

Доверието в институциите остава ниско, като най-критични са българите към работата на парламента (7% положителни оценки), правителството (10%), съда, следствието и прокуратурата (12-14%). Позитивен знак е запазването на доверието към БНБ (53% доверие срещу 14% недоверие) и стабилността на банковата система. 36% смятат, че търговските банки у нас са изцяло стабилни, 42% - “в известна степен” и едва 19% - че “не са стабилни и крият рискове”.

Нисък интерес към евроизборите, 60% готови да гласуват за нашия парламент

В политически план, задаващите се евроизбори не са приоритет на българите и те остават незаинтересовани. 29%, или приблизително толкова, колкото гласуваха на първите за България евроизбори през 2007 г., в отговор на въпрос “Доколко важни за вас европейските избори?”, ги определят като “много важни”. По-висок е интересът към националните избори. 60% от анкетираните заявяват, че ще участват във вота за Народно събрание.

ГЕРБ остава първа политическа сила с 21% подкрепа, но с тенденция към спад. Най-сериозен отлив търпи партията в областните центрове и сред избирателите, деклариращи десни политически възгледи.

БСП, с 15-16%, заема втора позиция, като най-сериозен проблем пред нея се очертават негативите от спирането на средства по еврофондовете.

ДПС и Атака, с по 6-7% подкрепа, също се очертават като сигурни участници в следващия парламент. Според "Алфа Рисърч" има признаци на известен малък отлив в бъдеще.

Добри шансове има евентуално обединение на десните партии СДС и ДСБ. При успех, то би могло да привлече по-висока подкрепа от сбора на сегашните проценти (съответно 1.6% и 2.1%). Предизвикателство за тях е начинът, по който ще се извърши това обединение и преодоляването на противоречивото отношение към лидерите сред твърде разединените десни избиратели, коментира агенцията.

НДСВ бележи лек ръст през последните месеци (до 2.2%), макар и да не може все още да се каже, дали става дума за тенденция, или за моментно явление. Електоралният потенциал на жълтата партия е свит до 5-6% от избирателите, като в тях влизат монархисти, юпита, евро и евроатлантически ентусиасти и пр. Проблемът пред НДСВ е да намери обединяващ тези разнородни групи мотив за вот.

Новосформираното Движение “Напред” има подкрепата на около 1.5 - 1.8% от избирателите в страната. При по-слабо представяне на ГЕРБ шансовете на “Напред” нарастват, и обратно.

В зависимост от икономическата конюнктура и конкретната политическа ситуация, следващият парламент може дса започен работа с максимум до седем парламентарни групи, което крие рискове от нестабилност и заредени с вътрешни противоречия коалиции.

Над 40% от българите не са решили дали и за кого да гласуват. Те са потенциален резерв, и за промяна в сега регистрираната картина на електоралните нагласи, и за консолидиране на евентуални нови политически формирования, считат още социолозите.