Човешките права ще се зачитат в борбата с престъпността

Липсата на синхрон между магистратите и органите на реда, а не зачитането на човешките права пречи на борбата с престъпността, посочи президентът Георги Първанов в словото си по случай 10 г. от членство на България в Съвета на Европа и 10 г. от приемането на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Събитието бе отбелязано днес на конференция, организирана от фондация "Парламентарен център за европейско право", фондация "Отворено общество-София" и Съюз на учените в България.

България стана член на Съвета на Европа и ратифицира Европейската конвенция за правата на човека на 7 май 1992 година, по време на правителството на Филип Димитров.

"Не бива да позволяваме неефективността на институциите, в частност на съдебната ни система, да се оправдава със спазването на европейските стандарти. Те се прилагат във всички европейски страни, без да са повлияли на ефективността на правораздаването", заяви Първанов като допълни, че страната ни още не изпълнява докрай разпоредбите на Конвенцията. Той я определи "като основен стандарт и критерий за ефективна работа на реформираната ни съдебна система".

Приключването на делата в разумни срокове трябва да стане една от основните насоки в реформата на съдебната система, посочи президентът.

Станков: Проблемът на съдебната система е конституционен

В залата присъстваха министърът на правосъдието Антон Станков, главният прокурор Никола Филчев, висши магистрати, адвокати и депутати.

"Това беше най-твърдото, най-категорично изказване и аз приветствам президента за тази му позиция", заяви Антон Станков.

"Отдавна съм заявил същите позиции, в съдебната система няма синхрон. И думата система е много условна. Считам, че проблемът е в Конституцията. Така че с президента сме на абсолютно еднакви позиции", каза Станков.

По-късно пред журналисти президентът не пожела да каже кой се оправдава с Конвенцията като проблем в борбата с престъпността: "Не е важно да разясняваме и разследваме кой какво е казал, по -важно е да се разбере, че принципно отклонение и връщане назад от този път, който сме поели, не може да има".

Миналата година МВР и правосъдното министерство влязоха в противоречие за арестите на бандитите с висящи дела, които са на свобода. Главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов и шефът на полицията ген. Васил Василев обявиха, че правят списък на престъпниците и ще искат задължителни арести за тях. Те предложиха това да стане с промяна в Наказателно-процесуалния кодекс. Антон Станков обаче не подкрепи идеите и заяви, че кабинетът няма да предлага закони, които да са в разрез с европейските стандарти. По-късно двете страни се срещнаха и постигнаха единно становище да не се нарушават евростандартите. На тази среща правосъдният министър дори подари Европейската конвенция за защита правата на човека на Бойко Борисов.

Пред журналисти Първанов каза, че вчера при срещата си с ген. Борисов коментирали какво трябва да се промени в законодателството. "Те /б.р. - от МВР/ самите имат предложение, които вярвам, че законодателите ще приемат. От друга страна, трябва да отпаднат взаимните обвинения и да се отиде към един по-активен диалог помежду им. Има и добри примери в това отношение, аз съм свидетел на едно ефективно взаимодействие, обаче епизодично - по отделни поводи и смятам, че това трябва да стане част от системното взаимодействие между двете власти", заяви Първанов.

Първанов: Без привилегии за БПЦ

В речта си днес той адресира и въпрос, по който България все още търпи критика от Съвета на Европа - религиозните свободи. "Тепърва предстои да се изпълни едно от основните изисквания на Конвенцията - да се гарантира индивидуалното и колективно упражняване на свободата на религията", каза Първанов.

По думите му, "новият закон за вероизповеданията трябва да съдейства за преодоляване на разкола в Българската православно църква. В съответствие с Конституцията и в контекста на религиозния плурализъм той следва да утвърди ролята на традиционната религия без да се въвеждат дискриминационни привилегии".

Всички оратори на конференцията днес изтъкнаха ролята на Съвета на Европа за създаването европейско пространство, в което освен общо споделени морални и духовни ценности, вече действат и ефективно европейско право и институции за прилагането му. Подчертаха и важността на сътрудничеството в рамките СЕ, което помогна за демократизацията на българската държава, право и общество. Изтъкнато беше и премахването на смъртното наказание у нас като едно от големите демократични завоевания на България в последните години.

Зам.председателят на НС Камелия Касабова изтъкна бъдещата роля на парламента, на изпълнителната власт и на съдилищата за доброто познаване и прилагане на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

Председателят на Конституционния съд Христо Данов каза, че гражданите трябва и сами да защитават правата си, защото постепенното загубване на части от свободата води без да се усети до загуба на всички права и на цялата демокрация.

Лъчезар Тошев от ОДС изтъкна факта, че България влиза в Съвета на Европа и ратифицирането на Европейската конвенция за правата на човека на 7 май 1992 година, по време на правителството на Филип Димитров. Той каза, че 800 милиона граждани от държавите членки на СЕ могат да разчитат на защита на техните права не само в рамките на вътрешното за страната законодателство, но и когато възможността е изчерпана, и по пътя на европейските механизми.

Кемал Еюп от ДПС обърна внимание, че тепърва вниманието на българското общество ще бъде обърнато към еврохартата за регионалните и малцинствени езици. Той каза, че след като вече е започнал процесът на защита на човешките права и свободи, той не може да бъде спрян и върнат назад.