Една от тайните, с които си замина 2025 година, се оказва загубата на над 200 млн. евро от парите на Брюксел за България. Полунощ, на Нова година, бе последният срок, в който страната ни можеше да разплаща европрограмите, прилагани в периода от 2014 до 2020 година. Неразплатените до 31 декември 2025 г. средства автоматично се губят, гласят брюкселските правила. След два месеца настоятелно питане, изпращане на въпроси няколко пъти и по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), Mediapool се сдоби с информация, която показва, че в земеделието тази загуба възлиза на над 200 млн. евро.
Като тапа от шампанско изгърмяха 218.8 млн. евро
Реално точно 218 780 133 евро са неразплатените в срок средства по Програмата за развитие на селските райони (2014-2020).
"По данни на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) към края на 2025 г. общият бюджет на програмата е около 3.775 млрд. евро, а разплатените средства са приблизително 3.56 млрд. евро. Така потенциално неусвоените средства възлизат на около 218.8 млн. евро. Тъй като 2025 г. е последната година на прилагане на ПРСР 2014–2020, реалният размер на загубите ще бъде установен едва след приключване на счетоводните процедури, които могат да продължат над една година", посочиха в отговорите си до Mediapool от ведомството, ръководено от Иван Христанов.
Медията ни получи отговори на въпросите си от третия път, след като преди това две наши запитвания с тези въпроси останаха без отговор в мандатите на министрите Георги Тахов и Иван Христанов. Същите въпроси бяха пуснати и по Закона за достъп до обществена информация, сроковете по които все още не са изтекли. В неделя земеделският министър Иван Христанов уточни пред Mediapool, че отговорите до нашата медия са се забавили, защото администрациите на Министерство на земеделието и на фонд "Земеделие" се нуждаели от повече време за изготвянето им.
От Министерство на земеделието и фонд "Земеделие" сочат като основен виновник за загубата на европарите фермерите и предприемачите в земеделието. Причината е, че стотици от тях са се отказали от проектите си, без да ги довършат, и така е пропаднало усвояването на парите.
През годините обаче Mediapool направи разследвания, които разкриха потенциални измами с обществени поръчки, както и спорни решения на управата на фонд "Земеделие" и на самото агроведомство. Най-парадоксалното сред тях бе да се изплащат евросубсидии по проекти, по които има образувани досъдебни производства за нередности и съдът все още не се произнесъл.
Кой управляваше земеделието в този ключов момент?
Още по темата
Шеф на фонд "Земеделие" от 2022 г., а след това и министър на земеделието (първо служебен, а след това и в правителството на ГЕРБ, ИТН, БСП, подкрепяно от Пеевски) бе Георги Тахов.
Той обаче стана по-популярен с факта, че е министърът, който реализира идеята на санкционирания по "Магнитски" Делян Пеевски за държавните магазини за храни "Магазин за хората", които се оказват за момента наети рафтове.
Това се случи след като създаването на държавната фирма получи благословията от целия МС с премиер Росен Желязков.
От пролетта на 2024 година начело на фонд "Земеделие" е Ива Иванова. Тя е магистър по "Право на Европейския съюз" от Софийски университет "Св. Климент Охридски", съвместно с Университета в Нанси – Франция.
Има и магистърска степен по "Международен бизнес" от Икономически университет – Варна.
За част от аудиторията обаче е по-известна с нейната кариера на модел и манекен.
Забавени 800 проекта са в епицентъра на проблема
Администрацията е на мнение, че неусвоените средства се дължат главно на фермерите, които са спечелили проекти, но не са ги реализирали.
Стотици проекти са останали "на трупчета".
"Сред основните причини за неусвояването на средствата са забавяне в изпълнението на инвестиционните дейности или прекратяване на проекти от самите бенефициенти. През 2024–2025 г. това засяга над 800 проекта на стойност над 143 млн. евро, като част от тях не са реализирани", пише в отговорите на министерството до Mediapool.
От ведомството уточняват, че сред факторите с най-силно влияние за нереализираните проекти са икономическите последици от войната в Украйна, инфлацията, проблемите с доставките и недостигът на материали. Допълнително влияние са оказали COVID кризата, липсата на работна ръка, влошеното финансово състояние на бенефициентите, липсата на наддоговаряне през 2022–2023 г. и др.
В отговорите се излага кратко и витиевато: "неприето искане за удължаване на срока" е също причина за загубата на парите.
Зад това изречение се крие провалът на България да договори удължаване на разплащанията по ПРСР (2014–2020) с още 1 година. Още през пролетта на 2025 г., след упорити запитвания на Mediapool, от фонд "Земеделие" признаха, че ЕК е отхвърлила искането на България плащанията по програмата да продължат до 31 декември 2026 г.
След този развой стана ясно, че България има само 8 месеца, за да усвои над 1.2 млрд. лв. до 31 декември 2025 г.
На ръба на престъпна безотговорност
Консултантите по европроекти, които наблюдават от близо работата на администрацията разказаха за спорни практики в работата на чиновниците.
"Някои действия на администрацията са на ръба на престъпна безотговорност, защото много правила бяха погазени. Например, при фермерските инвестиции загубата на средства основно дойде от неизпълнени проекти, чието изпълнение масово бе удължавано година след година, след година… Това доведе и до съмнения дали чиновниците не взимат комисионни под масата, за да допускат такова размотаване до безкрайност?", коментира пред Mediapool дългогодишен експерт, работещ в частния бизнес като консултант по еврпоректи.
Експертът в детайли уточни, че чиновниците не са спазвали правилото кога може да се допуска удължаване на изпълнението на проектите. Вътрешните правила на фонд "Земеделие" гласят, че това се разрешава само ако преди това 20% от инвестицията вече е реализирана в рамките на 12 месеца след одобрението на проекта.
Поръчка "за теб и за мен"
Спорни условия в обществените поръчки са сред камъните, които преобръщат и Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 година. От първите ни дни в ЕС ви разказваме за спорни търгове по предходните издания на тази програма – например, фирми печелиха търгове за междуселска инфраструктура, само защото даваха гръмко обещание за 100 годишни гаранции за мостове.
Още по темата
А споменатата ПРСР 2014-2020 успя да привлече вниманието и на европрокуратурата на Лаура Кьовеши отново със спорна обществена поръчка. Разследване на Mediapool разказа как европрокуратурата наложи запори върху значително имущество на български предприемач във връзка с проект за ремонт на ВиК мрежата в село Сборище, община Твърдица. Става въпрос именно за инвестиция за над 5 млн. лв. (2.6 млн. евро), финансирана по Програмата за развитие на селските райони.
Съмненията са за изкуствено раздути строителни разходи и участие на длъжностни лица и кмет в схема за източване на европейския бюджет. Отделно при поръчката от всички участници само един е отговорил на критериите.
Mediapool попита аграрното ведомство колко пари се отписват от програмата заради подобни спорни търгове. Отговорът остана за в бъдеще време.
"По отношение на обществените поръчки при инфраструктурни проекти в момента тече процедура от Европейската комисия и все още няма решение дали ще има финансови корекции. Одитите на Европейската сметна палата не са установили нарушения от страна на ДФ "Земеделие" за последните две години", коментираха от Министреството на земеделието.
Утехата е, че за разлика от предходното издание на Програмата за развитие на селските райони, по тази, прилагана във времето от 2014-2020, не бяха субсидирани къщи за гости. Вероятно едва ли има някой, който да е забравил за скандала "къщи за тъщи" и факта, че част от изградените с европари къщи за гости се оказаха в роднини на депутати от ДПС и ГЕРБ. Нито пък имаше двойно финансиране на ВЕИ проекти. Правилата вече не го позволяваха.
Загубата може да нарасне
Сумата от 200 млн. евро може да се окаже само началото и това въобще не е пресилено да се твърди. Защото Фонд "Земеделие" предприе рискования ход да субсидира проекти с висящи досъдебни производства за измами, само и само да се разплатят средствата преди крайния срок – 31 декември 2025 г. Проблемът е, че при евентуални осъдителни присъди тези пари ще трябва да бъдат връщани със задна дата.
От фонда оправдаха през 2024 г. тази практика пред Mediapool с факта, че много малка част от сигналите (едва 5 от над 1100 за периода 2018–2022 г.) завършват с влезли в сила съдебни решения.
Така горят европарите в земеделието – тихо, със стотици милиони и без никой да разбере.


Една от тайните, с които си замина 2025 година, се оказва загубата на над 200 млн. евро от парите на Брюксел за България. Полунощ, на Нова година, бе последният срок, в който страната ни можеше да разплаща европрограмите, прилагани в периода от 2014 до 2020 година. Неразплатените до 31 декември 2025 г.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
27 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
В отговор на #31
В отговор на #26
В отговор на #26
В отговор на #24
В отговор на #7
В отговор на #23