Въведеният през лятото нов механизъм за скрининг на инвестициите ще работи в пълна тайна. Това показва проверка на Mediapool на базата на отговори на Министерството на иновациите и растежа (МИР). Целта на механизма, създаден по европейска инициатива, е да защитава стратегическите икономически сектори у нас и в ЕС от вредно чуждо влияние. Парадоксално, законовите поправки, с които механизмът бе въведен в България, бяха внесени през 2023 г. от ДПС и лично от Делян Пеевски в опита му да се покаже като виден борец срещу "корозивните руски капитали".

Най-актуалното развитие по темата са поправките "Лукойл", в сила от 11 ноември т.г. Те предвиждат, че сделки с българските активи на руската компания няма да могат да се случват без положителното становище на ДАНС и на правителството.

Съгласно въпросния механизъм, каквото и да покаже евентуален скрининг на продажбата на "Лукойл" или на която и да било друга инвестиция, информацията няма да е публична. За това са се погрижили както европейските институции, така и българските, които смятат механизма за поверителен на общо основание. Той ще бъде засекретен изцяло, по различни правила и за неизвестен срок, независимо че основен принцип в защитата на информацията е да се засекретява временно само конкретна информация, за която има основателни предположения, че разкриването ѝ ще причини вреди.

Всички нехаят за риска от корупция 

По нищо не личи нито Европейската комисия, нито Европейската сметна палата, нито която и да било българска институция да се интересува от сериозния корупционен риск, който поражда тази пълна секретност, съпровождаща ключова процедура като разрешаването на стратегически инвестиции. Не е ясно какви са гаранциите срещу превръщането на този механизъм в поредната схема кой да бъде "ударен" и кой да бъде "оправен".

"Всяка информация, свързана с механизма за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, е защитена и не подлежи на разкриване на трети лица извън Междуведомствения съвет (за скрининг на инвестициите, б. р.), секретариата и експертните работни групи към него. В рамките на законоустановената си компетентност Междуведомственият съвет създава, съхранява и обработва класифицирана информация и/или чувствителна търговска информация, както и всяка друга информация, защитена по силата на нормативен акт от националното и/или европейското законодателство", казаха пред Mediapool от Министерството на иновациите и растежа, като се позоваха на законови разпоредби.

"Обработването, съхраняването и унищожаването на информацията се извършват по реда на приложимото законодателство в зависимост от характера на данните", пише в Закона за насърчаване на инвестициите. Според него членовете на съвета (които задължително трябва да имат разрешение за достъп до класифицирана информация) и администрацията към него "нямат право да разпространяват информацията, станала им известна в процеса на работа по прилагането на този закон".

От пресцентъра на МИР допълниха, че заседанията на Междуведомствения съвет ще бъдат закрити изцяло и винаги и ще се провеждат при спазване на изискванията за защита на класифицираната информация и на изискванията за мрежова и информационна сигурност.

Това практически означава пълна секретност на скрийнинга.

На всеки 6 месеца ще се пише доклад за дейността на Междуведомствения съвет, който ще се внася в Народното събрание. Той ще включва обобщени данни за броя на заявленията и решенията, но не се знае доколко и той ще е публичен. Именно данните за броя на заявленията, броя на решенията по икономически дейности, както и обобщени данни за отказите за издаване на разрешение ще бъдат единствената публична информация по темата за България, казаха от министерството, ръководено от Томислав Дончев. Същите данни вероятно ще фигурират и в годишния доклад на Европейската комисия за всички държави членки, който също се "прочиства" от поверителна информация. За механизма няма и вероятно няма и да има дори уебсайт или рубрика в уебсайт.

За два месеца са издадени 10 разрешения 

За двата месеца, откакто работи Междуведомственият съвет за скрининг (от 25 август до 24 октомври т. г.) в него са постъпили 11 заявления. Издадени са 10 разрешения за извършване на пряка чуждестранна инвестиция в България, а едно заявление е било в процес на разглеждане към датата на отговорите на ресорното министерство. Икономическите сектори, към които спадат компаниите, са финансови и инвестиционни услуги, телекомуникации, научни изследвания и високотехнологични разработки, енергетика, както и логистика и куриерски услуги. Министерството на иновациите отказа да назове пред Mediapool имената на проверените компании.

Всички десет инвестиции, за които са издадени разрешения, произтичат от дружества от държави с нисък риск, съответно за инвестициите се прилагат правилата за скрининг, предвидени за държавите членки на ЕС, казаха още от ведомството.

Целта е борба с геополитическите заплахи 

Новият механизъм ще е в допълнение към лицензионните и разрешителните режими, които и сега действат в много сектори като банковия, телекомуникационния, енергийния и т. н. Тези режими обаче не прикриват имената на фирмите с издаден или прекратен лиценз. Механизмът ще допълва и специалните закони, които в момента следят инвестициите да не са свързани с тежки престъпления като пране на пари, финансиране на тероризъм, разпространение на оръжия за масово унищожаване и т. н.

Какво все пак е новото? "Особеното при въвеждането на скринига е, че вече се изследва самата инвестиция и нейният произход, като отправна точка в това производство е защитата на интереса на националната икономика и икономическите процеси в ЕС, които се нуждаят от по-внимателна и детайлна закрила", обясниха от Министерството на иновациите и растежа.

Ключовата дума в случая е "произходът" на инвестицията – тоест ще се изследва рискът дали тя не преследва например политическа или подривна цел, а не чисто икономическа.

През 2020 г. ЕС създаде рамка за скрининг на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) като начин за отстояване на европейските интереси във враждебна геополитическа среда, пише в доклад по темата на Европейската сметна палата от 2023 г.

Според нея рисковете са сериозни в случаите, засягащи стратегическата автономност и активи (например ядрени централи или пристанища), чувствителни сектори (например включващи критични за отбраната материали, като полупроводници или микрочипове с двойна употреба) или трансфер на чувствителни технологии в трета държава, чиито стратегически планове не съвпадат с интересите на ЕС.

Източник: Европейска комисия, октомври 2025 г.

Европа не крие, че освен Руската федерация, която е особен случай заради санкциите след инвазията в Украйна, най-големите ѝ страхове са от инвестиционната стратегия на Китай.

Един от примерите за финансиран от ЕС проект, който в същото време се оказа част и от китайската инвестиционна стратегия, е мостът "Пелешац" в Хърватия. През 2017 г. ЕК отпусна 357 млн. евро от парите за сближаване, за да покрие 85% от разходите за съоръжението, който свързва южния регион около Дубровник с останалата континентална част на Хърватия. 

През 2018 г. обаче хърватските власти възложиха голям договор за изграждане на моста на китайски консорциум, ръководен от държавното предприятие China Road and Bridge Corporation, като по този начин с европари бе финансиран проект, който е част от китайската инвестиционна стратегия.

Новото от 2025 г. е, че ЕК затяга контрола и върху изходящите инвестиции в три технологични области, за които се смята, че крият висок потенциален риск – полупроводници, изкуствен интелект и квантови технологии. Според комисията рискът в случая е през изходящата инвестиция да се стигне до изтичане на технологии или ноу-хау, което позволява технологията да се използва за военни или разузнавателни цели срещу ЕС или срещу международния мир и сигурност.

Срив на новите инвестиции в ЕС и България през 2024 г. 

ЕС е регионът с най-тежък срив на преките чужди инвестиции (ПЧИ) в света през 2024 г. – с цели 58%, сочат данните в доклада на ООН "Инвестициите по света 2025" (World Investment Report 2025).

На този фон инвестициите в Северна Америка растат с 23%, а в Африка – със 75%. В същото време развиваща се Азия също бележи лек спад, но той е минимален на фона на европейския – с 3%.

Поток на ПЧИ в регионите по света, спад/ръст в % през 2024 г. спрямо 2023 г.

Тези данни се различават от статистиката на Еврокомисията, тъй като изключват изкривяването, което идва от финансовите потоци, преминаващи през няколко специфични европейски икономики (Ирландия, Люксембург, Холандия, Швейцария и др.), става ясно от доклада.

България също отчете сериозен срив на новите преки чужди инвестиции през 2024 г. – от 3.3 млрд. евро през 2023 г. на едва 1.5 млрд. евро през 2024 г., което е спад от близо 46%. Намалението е предимно по линия на по-малките обеми реинвестирана печалба, но също и по-малко дялов капитал, които са същинските инвестиции.

Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари – декември 2024 г. са от Австрия (426.7 млн. евро), Гърция (295.1 млн. евро) и Италия (245.9 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци – към Люксембург (436.7млн. евро) и САЩ (378.9 млн. евро), сочат данните на БНБ.

През първите девет месеца на 2025 г. обаче ситуацията е по-оптимистична. От януари до септември 2025 г. България отбелязва близо 21% ръст на ПЧИ – от 2.1 млрд. евро на над 2.5 млрд. евро на годишна база. Увеличението идва почти изцяло от реинвестиране на печалбите.

Размерът на ПЧИ в България по последни данни на БНБ е над 58 млрд. евро, което е малко над 50% от прогнозирания БВП на страната за 2025 г.

Само 1% са блокираните инвестиции в ЕС 

Според данните на ЕК сривът на притока на инвестициите (тоест на новите инвестиции, б. р.) не е бил толкова драматичен, колкото се описва в доклада на ООН. Вложенията са били надолу с 23% през 2023 г. и с 8.4% през 2024 г., като според комисията най-съществената причина е войната в Украйна и ескалирането на напрежението в световната търговия.

Международните инвестиции "на зелено" обикновено включват създаването на ново дружество или изграждане на съоръжения в чужбина, докато при международното сливане и придобиване се прехвърля на чужд инвеститор собствеността върху съществуващи стопански активи. Сливанията и придобиванията се включват в статистиката, ако става дума за придобиване на дялово участие над 10 % от капитала на предприятие в ЕС-27.

От кои държави идват най-големите инвеститори в европейската икономика? Категорично това са САЩ и Великобритания – значително по-напред спрямо Китай, който заема третата позиция.

Любопитно е, че значим инвеститор в европейската икономика са офшорните зони – почти наравно на дела на Китай, което значи, че Европа допуска немалко вложения с неясна собственост. Основните офшорни финансови центрове по брой сделки в ЕС през 2024 г. са (по азбучен ред): Бермуда, Британските Вирджински острови, Каймановите острови, Лихтенщайн и Монако.

През 2024 г. САЩ са били основният чуждестранен инвеститор в ЕС, като на тях се падат 30% от всички придобивания (597 сделки) и 37 % от инвестициите "на зелено" (626
проекта).

Инвеститорите от Обединеното кралство представляват 23% (451 сделки) от всички
придобивания през 2024 г. и 24 % (412 сделки) от проектите "на зелено" в ЕС 27.

Преработващата промишленост е била секторът с най-много сделки в ЕС по придобиване на чуждо дялово участие през 2024 г. (27% от чуждестранните сливания и придобивания). На втора позиция е секторът на ИТ, телекомите и медиите (24%).

Източник: Европейска комисия. Съкращението СПИТПД е за сектора на ИТ, далекосъобщения и медии

Що се отнася до инвестициите "на зелено", търговията на дребно представлява почти една трета (31%) от чуждестранните проекти през 2024 г. Научните изследвания и развойната дейност е бил вторият по големина сектор през 2024 г. с дял от 15%. Хотелиерството е било единственият сектор сред петте най-големи категории, който е отбелязал увеличение на броя на проектите (1.2%).

Що се отнася до държавите членки, които получават ПЧИ, Германия е била предпочитаната дестинация за сливания и придобивания (21%), докато Испания е получила най-много инвестиции "на зелено" (24%).

Според доклада на Еврокомисията до края на 2024 г. в 24 държави членки на ЕС е въведено законодателство за скрининг на преките чуждестранни инвестиции. Само Гърция, Кипър и Хърватия са били в процес на въвеждане.

През 2024 г. държавите членки с действащи национални механизми за скрининг са обработили общо 3 136 искания за разрешение и случаи, които са били започнати от самите органи (случаи ex officio), в сравнение с 1 808 през 2023 г. и 1 444 през 2022 г. 41% от тях са били подложени на официален скрининг, а около 59% са били счетени за недопустими или не са изисквали официален скрининг.

Данните обаче са силно изкривени от това, че Швеция докладва много голям брой случаи през първата пълна година от функционирането на своя механизъм за скрининг на ПЧИ, което далеч надхвърля годишния брой на случаите, докладвани от която и да било друга държава. Ако Швеция бъде изключена от изчислението, делът на официално проверените случаи би бил 67%, а делът на случаите, за които не се изисква официален скрининг, би бил 33%.

Какъв е резултатът? От тези инвестиции, които са били подложени на скрининг през 2024 г., 86% са разрешени без налагане на условия. Според ЕК това показва, че скринингът на ПЧИ в ЕС не е довел до по-рестриктивен инвестиционен климат.

9% от решенията са включвали одобрение с условия или смекчаващи мерки. В около 1% от случаите националните органи в крайна сметка са блокирали инвестициите, а в други 4% самите фирми са се отказали и са оттеглили заявките си, преди органите да вземат официално решение.

"Като цяло тези цифри показват стабилна тенденция, което потвърждава, че ЕС остава отворен за чуждестранни инвестиции и че държавите членки блокират само ПЧИ, които представляват много сериозна заплаха за сигурността или обществения ред", коментира ЕК.