Д-р Таня Андреева: Пропастта между недосегаемите на власт и народа е непреодолима

Коронавирусът беляза неизличимо 2020 година. В същото време пандемията бе оправдание и прикритие за вземането на знакови политически решения. На прага между 2020-а и 2021-а Mediapool се обърна към изявени личности от различни професионални сфери. Днес е редът на доктор Таня Андреева, която е педиатър и детски ревматолог. Д-р Андреева е един от основните гласове на Национална гражданска инициатива "ЗА истинска детска болница", която успя да се превърне в коректив на правителството. Сега тя отговоря на въпросите на Mediapool.

Коронавирусът изненада всички и обсеби 2020 година. Покрай него се роди терминът "новото нормално", с което трябва да свикнем да живеем. Но може ли да се окаже, че коронакризата ни е върнала към някои позабравени "стари" и по-важни неща?

Kоронавирусът изпълни новините, промени всекидневието ни, накара ни да преосмислим ценностите си. Преди появата му, живеехме на висока скорост в космополитен свят без граници и сякаш нямахме спирачки. За дни целият свят застина. Спряхме рязко и се огледахме. Пътуващите и работещите извън дома се чудеха как да стигнат до семействата си през затворените граници и спрелите полети. Въздухът стана по-чист. Изведнъж преосмислихме приоритетите си и си дадохме сметка за важните неща, осъзнахме истинския смисъл на доброто старо пожелание "да сме живи и здрави". Оказа се, че пътуванията, почивките, забавленията могат да почакат. Вместо в големия, пренаселен град, много млади хора предпочетоха малките населени места, където децата могат безопасно да играят навън. Но в същото време дигиталният свят стана мястото, където прекарваме голяма част от деня си - работим, учим, срещаме се, планираме. Изминалата година ни накара да осъзнаем колко важни за живота и бъдещето ни са лекарите и учителите, професии без които не може нито едно общество, но които в България преди коронакризата оставаха незабелязани и  недооценени. Случилото се през изминалата година преобърна плановете на всички и ни накара да осъзнаем колко са важни здравето и образованието, даде ни време за семейството и възможност да се вгледаме в себе си.

 С кои други събития, процеси, личности или скандали ще запомните 2020 година?

През 2020 г. в България ясно пролича колко голямо е неравенството в обществото ни. Пропастта между недосегаемите управляващи и изнемогващия от безпрецедентната криза народ е огромна и непреодолима. Тези различия са във всяка една сфера и далеч нямат само финансово измерение. От едната страна е бездомникът, съден защото не може да си плати глобата, че е без маска, която не е имал пари да си купи. А от другата са няколко милиона евро и кюлчета злато,  които правосъдната система сякаш не забелязва и не се интересува нито как са се появили там, нито какъв е произходът им. От една страна са хората по площадите, които искат справедливо правосъдие и достоен живот в собствената си родина, а от другата страна са управляващите, които не спряха да се хвалят колко сме "добре" във всичко. От една страна са медиците, изтощени до краен предел, които влачат по излющените болнични коридори ръждясалите кислородни бутилки, защото старите кислородни инсталации просто не работят, от другата страна са уверенията, че здравната система е подготвена. Сякаш от телевизионните екрани управляващите говорят за една друга държава, не за тази нашата, в която хората умират пред болниците, деца нямат електронни устройства и изпадат от образователната система поради бедност, хората остават без никакви доходи, а работещи ходят болни на работа, за да не ги уволнят. Обществото като че ли започва да осъзнава, че промяната зависи от всеки един от нас и трябва да сме дейни, за да я случим. Затова за мен най-значимото събитие тази година са протестите и пробуждането на истинско гражданско общество.

Най-ярките личности на изминалата година са медиците. За нас тази година беше безкрайно тежка, не само заради извънредния труд и огромното физическо натоварване, но и заради факта, че коронавирусът е ново заболяване с множество различни прояви, без утвърдено етиологично лечение. Всеки загубен пациент е нечовешка психическа травма за медицинските екипи, за съжаление загубите тази година бяха много. За мен като лекар смъртта на пациент е смазваща и никога няма да се науча да я приемам.

Скандалите са толкова много и толкова нагли, че не ми се говори за тях. Отзвукът в международните медии казва достатъчно.

Какво ще е тяхното продължение или развитие през 2021-ва?

През 2021 г. пандемията ще продължи да обърква живота и плановете ни. Българските медици ще продължат да се борят едновременно с нереформираната, недофинансирана и зле организирана система на здравеопазване от една страна и коварното тежко заболяване от друга. Одобрените ваксини  дават надежда за справяне с пандемията, но и поставят много въпроси - както логистични, така и медицински. Надявам се да не са необходими повече протести, но да се запази тенденцията обществото да изисква, да задава въпроси и да търси отговори.

Коронакризата беляза и политиката тази година. Как се справиха управляващите с нея?

През есента коронакризата ни изненада неподготвени, както всяка година ни изненадва февруарският сняг. Разнопосочните послания, лошото планиране доведоха до безпрецедентна здравна, социална и икономическа криза. Това личи ясно и от смъртността, която последните седмици е по-висока отколкото през първата световна война. Това не е смъртност в следствие само и единствено на коронавирус, а последица от зле организираната ни здравна система, която затъва все повече и повече през последните 20-30 години. Коронавирусът извади наяве всичките замитани под килима проблеми. Медицинските сестри са дефицит от години, лекарите заминават в чужбина, няма инфекционисти и пулмолози, това са проблеми не от вчера и няма как да бъде различно, когато години наред не се прави нищо те да бъдат разрешени. Просто сега кадровият дефицит излезе наяве, заради високата смъртност, която няма как да остане скрита. Разликата в заплащането на медиците в България и в ЕС е над 10-12 пъти. Кариерното развитие тук е трудно, често невъзможно, в ЕС е задължително и в пъти по-лесно. Безкрайните бюрократични спънки на зле организираната ни система, трудностите при опит за специализация и едва на последно място огромната разлика в заплащането накараха българските медици да избягат в чужбина, където работят в пъти по-спокойно, чувстват се оценени и уважавани.  Съчетанието от лошото планиране на кризата с коронавируса, загубеното време през лятото, което не можеше да се използва за реорганизация на системата и кадровия дефицит, неглижиран с години, доведоха до невиждана здравна криза и свръхвисока обща смъртност. Медиците станаха изкупителната жертва на плахите и ненавременни управленски решения.

2020-та бе и поредна година на протести. С какво по-различно ще ги запомните, ще оставят ли по-траен отпечатък от друг път и какъв ще е той?

Протестите определено белязаха тази година. Един от първите беше протестът на инициативата За истинска детска болница, в която имам възможността да участвам. Заедно с всички прекрасни хора от инициативата положихме огромни усилия да информираме обществото за проблемите, до които ще доведе безумното управленско решение да се дострои 40-годишен изоставен строеж. Оказа се, че ако няма обществен натиск, вместо истинска, модерна функционална детска болница, която ни е безкрайно нужда, за да имаме качествено детско здравеопазване, ще ни бъде пробутан един огромен компромис.  Протестите за оставката на правителството и главния прокурор, продължили повече от 100 дни,  ясно показват, че границата на търпението е премината и политиците ще трябва да започнат да чуват гласа на народа, който ги е избрал и на който са положили клетва да служат. Аз бях на площада с детето си, там не бяха платени протестъри. Видях много мои приятели с децата си, видях много студенти, върнали се от чужбина, заради затворените университети. Видях хора, които искаха да живеят нормално в България,  които повече не могат да търпят злоупотребите, корупцията, облагодетелстването на един малък кръг хора, близки до властта, за сметка на мизерстването на цялото общество. За 10 години в България има известен напредък, но той е нищожен в сравнение с пропуснатите възможности, които ЕС ни предостави. През изминалите години на членство в Съюза задачата на България беше да догони останалите страни от ЕС. Това не само не се случи, но и в много отношения различията стават все по-големи. Много емигрирали българи тази година се завърнаха, голяма част от тях се включиха и в протестите. Те бяха на площада, защото искат да живеят в България, не защото в чужбина нямат работа и по-уреден живот, а защото където и по света да си, само родината може да даде усещането за дом и общност. Ако тези протести помогнат на хората да изискват от политиците, а те да започнат да чуват народа си и да работят за него, значи са били успешни.

2021-ва ще е година на избори. Очаквате ли те да променят досегашното статукво и в каква посока?

Надявам се изборите пролетта да бъдат честни и прозрачни, да бъдат организирани така, че всеки един български гражданин, независимо къде по света е, да има възможност да гласува. Само чрез избори ще можем да разрушим създадения порочен модел на управление и да променим статуквото. Искрено се надявам да има радикални промени и нови, знаещи и можещи хора в политиката, които да са там, не за собствена изгода, а защото искат да променят страната ни към по-добро. Ако нищо не се промени след тези избори, ще трябва да емигрирам, колкото и да не ми се иска, защото виждам, как качеството на базисните 3 неща, които държавата би трябвало да предоставя на гражданите - здравеопазване, образование и социална подкрепа, се влошава все повече и повече.

Вашите очаквания, надежди, страхове за 2021 година?

Предстои ни трудна година, в която всеки един от нас трябва да намери сили да вдигне глава и да продължи. Ще бъде трудно за децата, ако дистанционното обучение продължи, ще е трудно за хората останали без работа, за семействата изгубили близки, за закритите бизнеси, за изнемогващите медици. Страхувам се от отчаянието, от примирението, от лъжите, от неизпълнените обещания. Страх ме е, че много хора няма да имат сили да се справят. Пожелавам си да не губим надежда, да имаме смелост и да търсим решения. Предстоят много промени и ще ни се налага да бъдем адаптивни, да мислим иноваторски, да излезем от зоната си на комфорт, която така или иначе за много от нас беше разрушена през 2020 г. Надявам се да спрем да правим компромиси под претекста "тук е така", а да запретнем ръкави и да работим здраво - всеки в своята област, за да променяме постепено към по-добро света около нас. Само вярвайки, че заслужаваме най-доброто, ще работим и ще изискваме, защото промяната е възможна и зависи от всеки от нас.