Да направим разграничения между "";терористите""

Първоначалната реакция на американския президент Джордж Буш на събитията от 11 септември 2001 г. бе безпогрешна. Той идентифицира силите зад разрушаването Кулите-близнаци като зло, което трябва да бъде преборено с търпение и при тясно международно сътрудничество на много фронтове. Америка не можеше просто да удари със сляпа военна сила.

Той бързо разграничи исляма и извършителите на нападенията, така че американската общественост да не възприеме конфликта като религиозен или културен. Президентът направи разлика между тероризма, действащ в световни мащаби, и местните движения, борещи се за конкретни за географския регион цели. Той призова към "война" и започна да изгражда многостранна коалиция, която да разполага с финансови, разузнавателни, военни и полицейски възможности.

Буш обаче скоро загуби правилната посока. Военната реторика излезе на преден план. Разграничението между 11 септември и местни конфликти като тези в Северна Ирландия, Индонезия, Кашмир, Шри Ланка и Палестина, които се поддават на политическо решение по пътя на преговорите, бързо започна да се размива.
Ал Каида е принципно различна: променлива, нелегална, тя няма граници, щабквартира и редовни части и не може да бъде възпряна. Трудно е да се даде точно определение на целите ѝ. На нея трябва да се противодейства главно с настойчивост и ловкост, вероятно за дълъг период от време.

Президентът и други хора в правителството започнаха да експлоатират метафората на войната заради политическите ползи от нея. Без значение какво искаше да постигне правителството в политическата или икономическата сфера, то търсеше оправдание във "факта", че Америка е "във война".

Започнаха да се появяват образи и фрази в духа на Оруел. "Войната" стана "възстановяване на международния мир". Буш не направи нищо, за да мобилизира общественото мнение да приеме жертвите, които една война предполага - първото, което един държавен лидер би трябвало да направи. Данъчните съкращения напредваха по план, пестенето на електроенергия бе отхвърлено незабавно. "Пазарувайте", бе посланието на администрацията.

Като се позволи този конфликт да се превърне в широка война срещу "тероризма", той загуби фокуса си. Терористите от 11 септември бяха чисто и просто престъпници. Те не могат да бъдат възприемани като борци за свобода, воюващи за самоопределение или срещу някаква несправедливост или окупация.

Те могат да бъдат издирени и разбити само чрез внимателни разузнавателни и полицейски операции, по същия начин както следователите преследват групировки на организираната престъпност. Те не могат да бъдат спрени, а исканията им не могат да се удовлетворят чрез преговори. Имитатори в различни части на света се възползваха от политическите ползи на метафората-война и бързо я приспособиха към собствените си цели: индийците в Кашмир, израелците в Палестина, руснаците в Чечения, китайците спрямо уйгурите. Всички противници вече биват заклеймявани като "терористи" независимо от конкретните обстоятелства, и в общи линии всички средства и методи за борба с тях са приемливи.

В САЩ министърът на правосъдието намира метафората война за полезна, когато прибягва към съмнителни от конституционна гледна точка мерки, за да запази абстрактната сигурност. Объркването нараства с опитите да се оправдае войната срещу Ирак като необходима част от войната срещу тероризма. У хората остава голяма неяснота относно мотивите за широката подкрепа, на която се радва международният тероризъм от типа, практикуван от Ал Каида. Американците вече чуха твърде много опростени клишета от своите лидери. Механичното повтаряне на израза "защото те мразят свободата" не върши работа като истинско обяснение.

Американците са мишени на тероризъм поради редица причини, голяма част от които са политически или икономически. Те трябва да разберат каква е движещата сила зад поддръжниците на Ал Каида. За разлика от самата Ал Каида, към повечето от тях може да се подходи политически. САЩ в качеството си на свръхсила, наследиха натрупаното негодувание срещу всички западни предразсъдъци, нарушени обещания и колониална експлоатация чак до времето на Кръстоносните походи. Прибавете смес от завист, безсилие и гняв срещу тегоби като бедността или страха да не бъдат превзети от чужда западна култура, и конкретни нещастия - особено това, което се възприема като несправедлива американска подкрепа за Израел в действията му срещу палестинците. Това са фактори, които стоят в дъното на подкрепата за Ал Каида. Решение на палестинския проблем, което със сигурност може да се постигне с решителни международни усилия, би допринесло много за намаляването на тази подкрепа. Вместо това Буш отложи за неограничено време усилията в тази посока, докато проблемът се влошава, а подкрепата за подбудителите на атентатите от 11 септември нараства.

Разбира се, извън възможностите на САЩ е да решат или да облекчат някои от проблемите, пораждащи подкрепа за тероризма на Ал Каида. Американците обаче поне трябва да чуват по-ясни разсъждения от лидерите си. Трябва да се започне с мерки срещу Ал Каида, като едновременно ефективно се решават проблемите, които укрепват подкрепата за Ал Каида.

------------------------

Роналд Спиърс е бивш американски дипломат, заемал постовете заместник-държавен секретар на САЩ, заместник-генерален секретар на ООН и посланик на САЩ в Турция и Пакистан

По БТА