Да огласим имената на тези, които не са били “патриоти” и не са сътрудничили на Секуритате

Всички се смяха на президента Емил Константинеску, когато в края на мандата си каза, че секуритатистите са го победили. Това е едно от малкото, може би единственото изявление, което надживя неговия политически край. Сега става ясно колко е вярно то. Системата победи през всичките тези години след 1989 г.

Политически и "цивилни" кариери, до вчера репери на почтеността, имат в основата си ангажименти със Секуритате. Измамници, лица - колкото по-податливи на шантаж, толкова по-достойни за доверие, са станали знаменосци на новите времена.

За спокойствие на всички, архивите бяха запечатани - веднъж, защото останаха на съхранение в Румънската служба за разузнаване, и втори път - защото бяха обявени като свързани с националната сигурност.

Законът за Националния съвет за проучване архивите на Секуритате (НСПАС) създаде една институция палячо с възможността да издава сертификати за добро поведение слепешком, нямайки достъп до документи. Кръгът се затвори, системата премина доверчиво напред, към "капитализма в полет", така както диктуваха времената на промяната.

Ако НСПАС можеше да спи спокойно по времето на Онишору (бивш председател на НСПАС - бел. ред.), сега, за първи път от създаването си, НСПАС има първия необходим материал, за да доведе докрай онова, което трябваше да е направил от години: да разконспирира Секуритате като политическа полиция.

Инициаторът на закона за НСПАС - бившият политически затворник от времето на комунистите и после преследван също политически, но при демокрацията, заради този закон - Константин Тику Думитреску, каза едно просто нещо. Ангажиментът към Секуритате не може да се удостовери или отхвърли чрез гласуване на Колегиума на НСПАС.

Документите говорят и са достатъчни. Мона Муска (бивш министър на културата - бел. ред.) е била “Дана”. Публикува се в Държавен вестник. Следващият! Мирча Йонеску – “Кинтус” (бивш почетен председател на Национално-либералната партия - бел. ред.), също. Разни “Феликсовци” (кодовото име на лидера на Консервативната партия Дан Войкулеску е “Феликс” - бел. ред.) и “Максовци” (кодово име на известен румънски журналист, сътрудничил на Секуритате) - също. Това е целта - да се знае какво се е случило, кой е доносничил, кой е писал досиета и кои са били жертвите.

Вместо да се стигне до това, на НСПАС бе придаден вид като на трибунал на Инквизицията, който има силата да прощава или да осъжда греховете на робите на комунистическия режим. Едни получават индулгенции, други - не, според критерии, които по-добре да не проучваш. Появяват се доносници с ангажимент и квитанции, на които се дава право душата им да отиде в рая, други са лишени от това право и са осъдени навеки да се пекат в казаните на ада.

Системата побеждава отново. Клиентите на Секуритате станаха почитани ветерани на Клуба на патриотите. Преди да се появи ангажиментът, никой не бил чувал за Секуритате. След това се появи тезата на интереса за доброто на народа. Сътрудниците се гордеят, защитавали са ни от душманите, от отровата на западния империализъм, от опита да избягаш на всяка цена от рая, който защитаваха с такава преданост. Жалко, че се разбра толкова късно и не можахме всички да се гордеем през последните 16 години с тези патриоти.

Но стига. Клубът на патриотите трябва да бъде закрит. Ако НСПАС не може да го направи, защото се обърква в гласовете, да опитаме обратно. Да публикуваме имената на онези, които не са имали ангажименти, не са доносничили за никого и не са дали доказателство за такъв патриотизъм.

По БТА, заглавието е на Mediapool