Да приветстваме прииждащите тълпи от хора

Успехът на Жан-Мари Льо Пен на първия тур от президентските избори във Франция е най-новият от поредицата успехи на десни екстремисти в няколко европейски държави. Като се започне от Дания на север и се стигне до Италия на юг, се забелязва, че популистките партии си осигуряват парламентарно представителство, играейки си със страховете, породени от нерегулираната имиграция и увеличаващата се престъпност. Техният успех отправя предизвикателство към традиционните дясно-и-левоцентриски партии да намерят нови начини за справяне със социалното напрежение без да се насърчават предразсъдъците на екстремистите.

Едно от нещата, което обединява популистите, е съпротивата срещу имиграцията. Истината, обаче, е, че за гъсто населения континент с дълга брегова граница е почти невъзможно да спре притока от имигранти. Границите са пропускливи, а в близост има много страни, където икономическите несгоди превръщат Европа в обетована земя.

В действителност Европа отчаяно се нуждае от имигранти. На Европейския съюз му липсва квалифицирана работна ръка, а в някои страни и - неквалифицирана. Населението старее и намалява, което създава пропаст между увеличаващите се пенсионни фондове и данъци, които се събират. Имигрантите могат да помогнат да се запълни тази пропаст.

Въпреки това легалната имиграция, освен за семейства, които вече са се устроили в страни-членки на ЕС, десетилетия е почти невъзможна. Необходима е подходяща имиграционна политика, като тази на Съединените щати, Канада и други държави, нетърпеливи да привлекат нови таланти, която да осигури законен начин за влизане в Евросъюза в търсене на по-добър живот. С изчезването на вътрешните граници на ЕС, тази политика може да се реши на европейско равнище.

Щом веднъж влязат в Европейския съюз, новодошлите трябва да бъдат интегрирани и това е задача за отделните страни-членки на ЕС. Всяка от тях има характерна национална култура, която гражданите ѝ, съвсем разбираемо, искат да запазят. Но тази култура може да бъде обогатена от процеса на миграция, както свидетелства европейската история.

Един от приоритетите е икономическата интеграция. Силнорегулираните пазари на работна ръка предлагат големи придобивки на тези, които имат работа и не дават почти никаква надежда на аутсайдерите да бъдат интегрирани. Двете групи, които най-тежко са засегнати от такава политика, са имигрантите и местното бедно население, което осигури една четвърт от гласовете за Льо Пен в неделя, например. Един по-слабо регулиран пазар на работна ръка би създал нови възможности за неквалифицираните имигранти и за твърдото ядро на безработните в Европа.

Втори приоритет е образованието, особено езиковото обучение. Безредиците в Северна Англия в края на миналата година разкриха факта, че езикови бариери разделят градовете по етнически признак. Страните трябва сериозно да се заемат със задачата да създадат основата на общи ценности, които са от съществено значение за едно сплотено общество. В това отношение има неща, които трябва да се научат от Съединените щати, където получаването на американско гражданство изисква приемането на такива ценности.

Решаването на тези проблеми е деликатен въпрос. Винаги ще бъде лесно за безскрупулните политици да извличат печалба от страха от друга етническа група или от различния начин на живот. Но досега политиците от традиционните партии са се изкушавали или да не обръщат внимание на социалното напрежение или да възприемат репресивни мерки срещу имигрантите, когато популистки екстремисти започват да печелят позиции. Основните партии трябва сериозно да се занимаят с проблема за имиграцията, ако не искат европейските ценности да бъдат разядени от увеличаващата се нетолерантност.

По БТА