Да прогнозираме войната в Ирак

Саддам Хюсеин вече усеща войната. След няколко дни на отбранителна реторика от страна на Багдад, вчера той произнесе реч, в която охули Съединените щати и обеща, че ще устои на всеки опит да бъде свален.

"Този път няма да ме победите, каза той в телевизионно обръщение по случай 34-годишнината от идването на партията Баас на власт. Никога! Дори ако се съберете от целия свят и поканите всички дяволи на ваша страна."

След като САЩ продължават да предупреждават Ирак, а военното планиране изучава възможностите, иракският режим е убеден, че военна операция вече е неизбежна. В понеделник марионетният парламент на Ирак даде на правителството зелена светлина да се подготвя за защита от американска атака. Удай, синът на Саддам Хюсеин, каза пред депутатите, че едно ново нападение ще е "по-жестоко" от Войната в Залива.

Ирак сигурно има право да се подготвя за американска атака, но един от многото фактори, които бавят тази атака, е страхът от ответен удар. Представители на администрацията във Вашингтон признават, че не са сигурни как Саддам Хюсеин ще използва оръжията за масово унищожаване, които подозират, че има.

Това отчасти обяснява различните военни планове, които се проучват в американската администрация - от мащабна инвазия с участието на 250 000 войници до подобна на тази в Афганистан комбинация на американски въздушни удари и действия на местни бунтовници.

Друг много важен фактор, който бави евентуалната военна операция, е разделението сред иракската опозиция в изгнание. Отделните групи имат малко влияние вътре в страната и, с изключение на кюрдите в Северен Ирак, има малка вероятност да играят някаква роля в една военна кампания. Но все пак Ирак изглеждаше разтърсен от срещата в Лондон на 80 бивши военни активисти на опозицията, които обсъдиха възможностите да бъде свален Саддам Хюсеин.

Според наблюдатели фактът, че срещата стана публично достояние и привлече международно внимание, означава, че САЩ водят пропагандна война срещу иракския режим. Ние сме във фазата на психологическия натиск върху иракския режим, смята Кристофър Лангтън, шеф на отдела за отбрана в лондонския Международен институт за стратегически изследвания. Но няма никакви признаци на единство между иракските фракции, за което САЩ настояват преди да се ангажират сериозно, предупреждава той.

Докато се опитва да организира подкрепа вътре в Ирак, администрацията търси и външна помощ от съюзниците си в региона.

Военни специалисти преценяват, че в района на Персийския залив вече има около 200 000 американски войници, изпратени в подготовката на войната в Афганистан. САЩ могат да разчитат на подкрепа от Кувейт, ключова страна, която дължи освобождението си по време на Войната в Залива на американците.

Наблюдателите предполагат, че САЩ изтеглят част от силите си от Саудитска Арабия, която вероятно няма да предостави територията си за атаки срещу Ирак, и засилват контингента си в Катар. С подкрепата на тази страна и на Кувейт, Вашингтон има нужда само да привлече на своя страна Турция, за да може да атакува Ирак от всички страни, смята Майкъл О'Ханлън от института Брукингс. Американският заместник-министър на отбраната Пол Улфовиц се срещна с турски представители в Анкара преди няколко дни, за да накара правителството, изправено пред вътрешнополитическа криза, да насочи вниманието си към Ирак. Но Турция проявява слаб интерес към участие във война срещу Ирак, защото всяко засилване на иракското кюрдско население ще засили амбициите на нейното собствено кюрдско малцинство.

Вашингтон е изправен пред тежката задача да убеди и други ключови съседи на Ирак да подпомогнат евентуалната кампания.

Трудността пролича миналата седмица с бурните реакции на Йордания в отговор на твърденията, че е предоставила свои бази за атаки срещу Ирак. Правителството отрече категорично. Група журналисти бяха допуснати във военновъздушна база край границата с Ирак, за да се уверят, че не се извършва подготовка за военни операции.

Използването на йорданските бази е много важно, ако САЩ искат да създадат буферна зона в Западен Ирак, за да гарантират сигурността на Израел - най-вероятната мишена за иракските ответни удари. Но продължаващият израелско-палестински конфликт засилва натиска върху крал Абдула, в чиято страна по-голямата част от населението е от палестински произход. "САЩ трябва да разберат, че една война срещу Ирак ще има дестабилизиращ ефект в Йордания. Вече имаме палестинската интифада, която изпитва търпението на хората. Икономиката не върви добре. Не можем да си позволим още един провокативен елемент", смята Айман Сафади, редактор на в. Джордан таймс.

Не е ясна и реакцията на Иран. Има признаци, че иракските опозиционни групи в тази страна координират действията си с кюрдите. Но Иран също е включен в "оста на злото" и се страхува, че може да се окаже следващата мишена след Ирак.

Докато администрацията преценява възможностите, Буш даде на ЦРУ зелена светлина за тайни спецоперации в Ирак. Но малко специалисти вярват, че тези операции могат да доведат до сваляне на режима в Багдад. Проблемът е, че никога досега не сме успявали да направим нещо подобно, без добре обучените иракски тайни служби да проникнат в нашите операции, признава западен дипломат, запознат със ситуацията в Ирак.

По БТА