Да ремонтираме НАТО: как да спасим алианса

Разногласията заради войната в Ирак и задълбочаващата се пропаст във военните потенциали заплашват бъдещето на НАТО. Ще съумее ли Алиансът, който пазеше две поколения от въоръжената мощ на Съветския съюз, да защити следващото поколение от новите заплахи, пред които са изправени всички трансатлантически партньори?

Националните лидери искат да загърбят засегнатото си честолюбие и да вземат конкретни стъпки, за да насочат НАТО в правилния път, защото ако оставят пакта да залинее, цената ще е прекалено висока: Организацията на Северноатлантическия договор е единствената институция, способна да се справя ефикасно с борбата срещу тероризма, която може да продължи с десетилетия.

За да се разбере колко необходима е НАТО, трябва да се видят причините, поради които към Алианса се присъединяват нови членки. Европа още не е единна и свободна и само НАТО може да изпълни докрай тази задача. Трансатлантическата родина може да се защитава от тероризма и ракетните атаки най-добре с помощта на съюзници. Всички различните коалиции, които бяха съставени в борбата срещу тероризма, са до известна степен изградени на основата на НАТО.

В НАТО и преди е имало сериозни разногласия - заради Суец през 1956 г., заради доктрината за сдържане в средата на 60-те и разполагането на ядрените ракети със среден обсег в началото на 80-те. Но този път разделението е по-дълбоко, защото същността на новия враг не е толкова ясна. Правителства и от двете страни на Атлантика обмислят какви биха могли да бъдат алтернативите на НАТО. Някои членки открито работят, за да се противопоставят на политиката за национална сигурност на други.

И тъй, как националните лидери биха могли да спасят НАТО? Има четири стъпки, които биха били от помощ.

Първо, НАТО може да помогне за възстановяването на Ирак, така както прави в Афганистан. Неотдавна на конференция в Лондон няколко страни от НАТО обещаха техни въоръжени сили да участват в тази мисия, но Германия и Франция бяха изключени. Полша се съгласи са оглави един от петте "сектора" в Ирак, но тя търси помощ от други европейци. Германия даде да се разбере, че ще даде своя принос, ако за възстановяването бъде приета съответна резолюция на Съвета за сигурност. Ако Германия го стори, Франция също може да размисли и да помогне. При съответна гъвкавост и от двете страни НАТО може да помогне да бъдат излекувани неговите собствени рани, като излекува Ирак.

Второ, НАТО трябва да изпълни обещанието, дадено на срещата на върха в Прага през ноември миналата година и да започне да намалява пропастта в трансатлантическите военни възможности. На тази среща държавните глави се договориха да създадат сили за бързо реагиране на алианса и се ангажираха да развиват модерен военен потенциал. И двете обещания бяха дадени, за да започне процесът на трансформиране на европейските военни за мисиите на 21-ия век.

Неотдавнашните предложения на Франция, Германия, Белгия и Люксембург да създадат конкурентни европейски въоръжени сили могат да отклонят съюзниците от отпускането на средства за натовските сили за бързо реагиране. На срещите си идния месец външните и военните министри на НАТО трябва отново да потвърдят ангажимента си да изпълняват целите, начертани в Прага. Европейските военни трябва да допринесат с добре подготвени сили, за да може натовските сили за бързо реагиране да станат реалност.

Трето, трябва да бъдат направени някои промени в начините, по които пактът взема решения. Сегашната система се базира на прогнозируемите рискове на Студената война и на единството на целите, които съществуваше по това време. Бъдещите заплаха няма да са толкова предсказуеми и може да изискват бързи реакции на далечни места.

Разногласието в рамките на алианса означава, че днес е трудно да се преработи процесът на вземане на решения, но известен напредък в тази област би могъл да убеди критично настроените, че НАТО наистина има своя роля в бързо променящия се свят. Може да се започне от това да се дадат на командващите от НАТО по-широки пълномощия при планирането. Още по-смело би било да се преразгледат пълномощия на подгрупите в рамките на НАТО, за да могат те да действат от името на НАТО с оглед потенциални неочаквани ситуации.

И най-сетне, НАТО трябва да помисли да се подготви за по-широк стратегически преглед в духа на Доклада Армел, който през 1967 отново обедини разклатеното НАТО. Генералният секретар на пакта, лорд Джордж Робъртсън, е много подходящ да наблюдава подобно оздравително усилие. Подобно преосмисляне може да върви в две насоки: създаване на експедиционен корпус и постигане на по-голям консенсус за това как пактът да се справя с хаоса в районите на нестабилност.

Тези четири стъпки са политически приложими, ако лидерите осъзнаят колко голям е залогът. Новото поколение е изправено пред опасно бъдеще, а без НАТО тези заплахи ще станат много по-големи. Лидерите от двете страна на Атлантика не могат да позволят да отслабне единствената международна институция, която доказа, че е способна да се справя с подобни заплахи.

* Ханс Бинендайк е директор на Центъра за технологии и политика в областта на националната сигурност към Университета за национална отбрана.

Аника Бинендайк е автор на разработка за НАТО в Центъра Удроу Уилсън на Университета в Принстън. И двамата изразяват лични мнения.

По БТА