Дълговете на болниците пак са се увеличили и вече са 378 млн. лева

Дълговете на болниците отново са нараснали и са достигнали 378 млн. лева. Около 70 милиона са просрочените задължения, съобщи в петък здравният министър Десислава Атанасова пред БНТ. По думите ѝ причините за натрупаните дългове са лошият мениджмънт и лекуването на здравно неосигурени пациенти. За сравнение към 30 юни миналата година дълговете на болниците бяха 303.2 млн. лева, като просрочените бяха в размер на 86.6 млн. лева. Дълговете на болниците са основно към доставчици на медикаменти.

Атанасова съобщи, че до 30 юни трябва да се проведат общи събрания на ръководствата на лечебните заведения, а Министерството на здравеопазването като принципал на повечето болници ще поиска оздравителни планове и, ако се наложи, ще има и смяна на директори.

“Ако се направи наистина една статистика за това коя болница какви резултати е постигнала, става очевидно, че има болници, в които много добре се управляват парите, т. е. в условия на криза... ето, например, вчерашната болница "Света Ана", в която присъствах за откриване на отделението по ортопедия и травматология, там в условия на криза са съумели да отделят около 300 хиляди лева, за да инвестират в едно отделение и да предоставят по-качествена услуга на своите пациенти. В същата болница не се заплаща за избор на екип, за избор на лекар, за придружител и т. н. Така че трябва нещата наистина комплексно да се погледнат“, заяви Атанасова.

“От друга страна обаче, имаме огромен брой неосигурени хора, които търсят медицинска помощ и лечебните заведения им я оказват, т. е. те се лекуват, нямат здравни осигуровки и всички тези задължения се трупат върху сметките на лечебните заведения. В по-голямата си част това са университетски болници и областни болници, тези, които приемат наистина най-тежката и сложна диагностика и лечение, и оказват спешност“, допълни министърът.

Тя отново посочи, че трябва да се помисли за по-адекватни мерки срещу здравно неосигурените пациенти. “Аз казах, че трябва да се помисли, когато държавата предоставя някакви административни услуги, като например миналата година издаването на лични карти, не беше ли удачен моментът да се поискат от гражданите и платени здравни осигуровки. Аз казах това, по-късно то се преекспонира многократно. И аз продължавам да твърдя, че трябва да намерим механизъм, по който не само да санкционираме неплатилите здравните си осигуровки, но и да стимулираме добрите и съвестни данъкоплатци, т. е. поставям темата за дебат, защото това е една от най-сериозните теми в здравеопазването, затова са натрупани и тези задължения, и много други проблеми произхождат от това, проблемите за финансирането на спешната помощ и т. н.“, заяви Атанасова.

Здравно неосигурените по думите ѝ са няколко групи - хора, които не живеят в България и не са декларирали това обстоятелство, втората група са социално слаби граждани, които са на ръба на бедността, безработни. И третата група - такива, които имат финансови възможности, но нямат доверие в системата и предпочитат да си плащат кеш, когато им се наложи, вместо постоянно да плащат здравни осигуровки.

Атанасова избегна отговора на въпроса как ще бъдат санкционирани толкова голям брой хора преди изборите. “Трябва да видим как ще подходим спрямо всички основни групи. И това, което казвате, че, да, предстоят избори, безспорно. Това, което 2010 г. беше направено като промяна в Закона за здравното осигуряване, не даде резултати. Многократно бяха завишени санкциите за неплащащите здравно осигуряване, има лишаване от права, но няма реална промяна на ситуацията. Тоест, трябва такива мерки да се търсят, които действително ще допринесат до заработване на тази система на здравното осигуряване и до принципа на солидарността, защото в противен случай плащаме аз и вие, и всички хора, които си плащат редовно и съвестно здравното осигуряване. Аз не съм съгласна да плащам за лечението на някого, а той да не си изпълнява ангажиментите“, посочи тя.

Атанасова повтори, че ще взима решенията в здравеопазването с консенсус и в диалог с политически партии, съсловни и пациентски организации и синдикати. “Именно затова аз започнах по един нов начин да представям своите приоритети, а именно в етап на диалог и на разговор с всички, които касаят промените в системата на здравеопазването“, каза тя.