Дали Близкият изток е на ръба на поредната война

Презграничната престрелка между израелски и ливански сили вчера може просто да е била  недоразумение. А на ракетите, изстреляни от Газа, и израелските въздушни удари по обсадената гранична територия през изминалата седмица може да се гледа като на нещо обичайно на този фронт. По същия начин на безпрецедентната съвместна визита в Бейрут миналия петък на лидерите на Саудитска Арабия и Сирия може да се гледа просто като на ход да се попречи на конфликта между техните ливански протежета да избухне. А молбите на британския премиер Дейвид Камерън към Турция да държи отворени комуникационните си канали с израелските лидери да са израз на банален дипломатически здрав разум. Поставени в по-широк контекст обаче, всяко от тези събития може да бъде сигнал за това, че въпреки привидното спокойствие регионът може да е на ръба на поредната разрушителна война.

Нов доклад, базиран на подробни разговори с регионални стратези, който бе публикуван завчера от Международната кризисна група, уважавана посредническа организация от бивши дипломати, предупреждава за вероятността от война. "Ситуацията в Леванта е изключително тиха и уникално опасна поради една и съща причина", предупреждава Международната кризисна група. "Струпването на военни сили и заплахите за повсеместна война, която няма да пощади нито цивилна, нито нецивилна инфраструктура, заедно с тревожната перспектива за регионализирането ѝ, ефективно възпират всички страни".

Но макар Хизбула и нейните регионални поддръжници Сирия и Иран да смятат, че увеличаването на арсенала и капацитета на шиитската милиция възпират Израел да не извършва нападения срещу тях, Израел гледа на ракетния арсенал на Хизбула, който може да причини разрушения в израелски градове, като на нетърпима заплаха. "С нарастването на огневата мощ на Хизбула", отбелязва групата, "нараства и желанието на Израел да реши проблема, преди да е станало твърде късно. Това, което държи настоящото положение без изменение, може много бързо да го разруши".

Ако избухне нова война, Израел е решен да нанесе разрушителен удар по-бързо, отколкото при последния конфликт, в който не успя да постигне целта си да унищожи Хизбула. Израел открито предупреди, че ще разруши ливанската цивилна инфраструктура и че Сирия като оръжеен доставчик на Хизбула няма да бъде подмината. Хизбула смята обаче, че способността ѝ да изстрелва ракети по Тел Авив е главният сдържащ фактор за Израел да не се върне към мисията си да унищожи шиитската милиция.

И, разбира се, на фона на регионалното напрежение относно ядрената програма на Иран членове на самоопределилата се "ос на съпротивата" - Иран, Сирия, Хамас и Хизбула - задълбочиха съюза си и засилиха вероятността да се присъединят към конфликта, ако някоя от тях бъде нападната от Израел или САЩ.

Макар всички  главни играчи да имат основателна причина да избегнат провокирането на следваща война точно сега, Международната кризисна група предупреждава, че напрежението расте, без да има видим "авариен клапан". В някакъв момент нарастващата сдържаща мощ на Хизбула може да премине червената линия, начертана от Израел. Западният дипломатически бойкот срещу лагера на съпротивата е причина за тревога, защото няма ефективни канали, чрез които различните противници да бъдат накарани да разберат как техните действия могат да доведат до нежелани последствия - в трагичната традиция на близкоизточните войни, които избухнаха отчасти защото никой от съперниците не разбра намеренията на другия.

Всъщност, след като обяви "свещената победа" на своето движение в удържането на израелската офанзива през 2006 г. - подвиг, който го превърна в герой по улиците на арабския свят, - лидерът на Хизбула шейх Хасан Насралла призна, че ако е знаел, че Израел ще отвърне с пълномащабно настъпление, нямало да провокира конфликта с отвличането на израелски войници.

Опасността, изразяваща се в липса на комуникационни канали между лагера на съпротивата и израелците, обяснява защо премиерът Дейвид Камерън, неотдавнашен гост в Белия дом, посети миналата седмица Анкара, за да насърчи Турция да запази връзките си с Израел и да използва отношенията си със страни като Сирия, за да улесни комуникацията, която може да предотврати избухване на евентуален конфликт. Турция е заклеймявана в някои части на Запада и най-вече в Израел заради дипломатическото си сближаване със Сирия, Иран и Хамас, но призивът на Камерън бе мълчаливо признание, че продължаващата политика от ерата на Буш на отказ за ангажиране с набелязаните като радикали в региона рязко намалява способността на САЩ и ЕС да повлияят на събитията в Близкия изток. Мирните преговори между палестинският президент Махмуд Абас и израелците са нещо много хубаво, но Абас не е във война с Израел, нито пък ще бъде, ако нови сблъсъци избухнат в Газа.

Дори в обсадената палестинска територия обаче нито една от страните не иска да поднови пълномащабни враждебни действия, подобни на онези, които опустошиха територията преди 18 месеца. Ракетите, изстреляни от палестинска страна миналата седмица, не причиниха жертви, а израелските военни смятат, че те не са били изстреляни от Хамас, а от друга, по-малка група,  която ѝ съперничи и нарушава от време на време примирието, наложено от Хамас през февруари 2009 г.

Някои израелски анализатори подозират, че Хамас може за момент да е отслабил контрола си върху спазването на примирието, за да напомни на САЩ и Израел за опасността да го изключат от мирния процес. Въпреки това, макар че Израел взе на прицел командири на Хамас във въздушните атаки през уикенда, действията му  в Газа предизвикаха засилваща се дипломатическа изолация върху страната, която вероятно ще се задълбочи при нов кръг от насилие.

Примирието на Хамас, което до голяма степен бе спазвано през последните 18 месеца, е едностранно, без никакви ясни канали на комуникация или договорени правила на ангажиране, което означава, че опасността от ескалиране все така присъства.  Същото важи и за израелско-ливанската граница, където и двете страни се готвят за следващата война още откакто предишната приключи, като нито една от тях не желае тази перспектива, но и двете я приемат като неизбежна.

В отсъствието на какъвто и да е мирен процес, в който Сирия да си възвърне Голанските възвишения, окупирани от Израел във войната от 1967 г., Сирия продължава да подкрепя Хизбула като основното си средство за влияние върху еврейската държава. Дипломатическата динамика през последното десетилетие задълбочи също съюза между Дамаск и Техеран, което на свой ред прави Израел дори още по-предпазлив  откъм ангажиране със сирийците. А общоприета истина е, че ако ядрените съоръжения на Техеран бъдат атакувани, ракетите на Хизбула ще имат основна роля в плановете на Техеран за отмъщение.

Така че потенциалните поводи за нов кръг от враждебни действия се увеличиха, както се увеличи и опасността те да се задействат последователно в резултат на отношенията между някои от ключовите играчи. А точно сега, предупреждава Международната кризисна група, няма механизъм, който да преодолее или да отслаби растящото напрежение. При липса на политически процес, който може достоверно да реши или да регулира конфликти - от Газа и Голанските възвишения до Иран, "светът трябва да се надява, че страхът от катастрофален конфликт ще продължи да е достатъчно голяма причина засегнатите страни да не се провокират една друга".

По БТА