Дания за амбицията на София да влезе в ЕС през 2006 г.Важното е да бъдем реалисти!

Важно е да бъдем реалисти, важно е също, че няма да можем да се отклоним от обещанията си, затова ще внимаваме, когато ги даваме. Това заяви пред БНР датският министър по европейските въпроси, помолен да коментира изявлението на премиера Сакскобургготски, че България иска да бъде приета в ЕС не по-късно от края на 2006 година.

Това би било чудесно, но не мога да кажа дали е възможно, каза още министър Бертел Хордер. Мога да обещая, че ще направим всичко необходимо и датското правителство, и всички 15 страни членки да поискат България и Румъния да се присъединят колкото се може по-бързо, добави той.

От днес Дания пое за 6 месеца председателството на Евросъюза. Министър Хордер не се ангажира с категорична прогноза дали в Копенхаген – на срещата на високо равнище през декември т.г., ще бъде определена дата за присъединяването ни към ЕС, но увери, че България няма да се чувства преднебрегната заради ангажираността на ЕС с 10-те страни фаворитки за първата вълна на разширяването.

Перспективата на преговорите с България и евентуалното определяне на дата за членство зависи от доклада на Европейската комисия за напредъка на страната ни, който ще бъде готов през октомври, припомни датският министър по европейските въпроси. Много е важно страните кандидатки да свършат работата си у дома, да се подготвят, парламентите да продължат да бъдат ангажирани с адаптирането на законодателството, каза още министър Хордер. Ние от страна на Европейския съюз ще помагаме, включително и икономически, допълни той.

По думите му, най-лошите предизвикателства ще бъдат неочакваните - кой знае какво ще се случи на световната сцена, заяви датският министър. “Но аз обещавам, че каквото и да се случи, ние няма да отложим разширяването. Нашата идея не е да отлагаме каквото и да било. Вършим нашата си работа, добре подготвени сме, така че ще се справим”, каза още Бертел Хордер.

Дания поема председателството на ЕС за шест месеца, които са ключови за бъдещето на обединена Европа. Именно през този период Петнайсетте трябва да се споразумеят за условията за разширяването и особено за финансирането му, предаде АФП, цитирана от БТА.

Датите, към които трябва да са приключили преговорите за членство със страните-кандидатки, са 12 и 13 декември, когато държавните и правителствени глави на ЕС ще се съберат на среща на върха в Копенхаген. Ако този срок не се спази, ще бъде изложен на риск целият график на разширяването, който предвижда бъдещите членки да бъдат приети в началото на 2004 г., навреме за изборите за Европейски парламент през пролетта на същата година.

Евентуален провал на този план ще е "историческа грешка, която Европа не може да си позволи", каза неведнъж датският премиер Андерс Фог Расмусен. Той предупреди, че оценката на бъдещите поколения за политиците, които блокират разширяването, ще е "сурова".

Според правителството в Копенхаген залогът по време на датското председателство е огромен.

На първо място, Петнайсетте са все така разединени по въпроса за финансирането на разширяването и особено относно селскостопанските субсидии за страните кандидатки. Германия, която внася най-големи суми в бюджета на ЕС, и Холандия, настояват решението за селскостопанските помощи да не се взема, докато ЕС не се реши на реформа в общата селскостопанска политика, която поглъща над 40 процента от разходите на съюза. Франция, от друга страна, смята разширяването за добра възможност да се преразгледа сегашния режим за предоставяне на селскостопанските субсидии. Нещата допълнително се усложняват от факта, че в Германия на 22 септември ще се състоят парламентарни избори и никой не може да каже кой ще представлява страната след това - сегашният социалдемократически канцлер Герхард Шрьодер или консервативният му противник Едмунд Щойбер.

Друга бомба със закъснител, която заплашва да се взриви по време на датското председателство, е референдумът за ратификация на Договора от Ница в Ирландия. Един път ирландците вече отхвърлиха договора. Ако на следващия референдум през октомври те отново кажат "не", по думите на Андерс Фог Расмусен, "цялата политическа рамка на разширяването" ще се срути. Договорът от Ница урежда функционирането на разширена Европа, като в частност предвижда броя на депутатите в Европейския парламент и гласовете в Съвета на ЕС за бъдещите членки.

Що се отнася до страните кандидатки, ЕС рискува да се препъне по отношение на Кипър. Разделеният остров е сред отличниците в преговорите за членство, но по отношение на преговорите за обединение напредък няма. Ако Кипър бъде приет разделен в ЕС, може да се стигне до проблеми с Турция, но отхвърлянето му под претекст, че не е постигнато обединение, ще е неприемливо за Гърция, която при това положение ще блокира цялото разширяване.

Изправен пред всички тези предизвикателства, датският премиер предупреди партньорите си - страни-членки и кандидатки - че през следващите шест месеца трябва да бъдат особено "гъвкави".