Държавата да измисли стимули за доброволно погасяване на борчове

Отворено писмо от Камарата на частните съдебни изпълнители

На 14 март 2006 г. в Министерски съвет е внесен проект на Тарифа за таксите по Закона за частните съдебни изпълнители, който в пълно противоречие с изработения от работната група към Министъра на правосъдието, съгласуван с Камарата на частните съдебни изпълнители, съгласно чл. 78, ал. 2 от Закона и публично оповестен на 24 ятуари.2006г.

Проектът предвещава провал на реформата в съдебната система в частта съдебно изпълнение и превръща Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) в поредния “мъртъв” закон по следните причини:

1. Качествена промяна в ефективността на съдебното изпълнение е възможна единствено при промяна в принципа на формиране на неговата цена: от цена за действия – към цена за ефективно реализирани вземания.

Таксите в тарифата трябва да са функция на това изпълнено ли е съдебното решение, получил ли е кредитора изцяло или частично това което му се полага. Ако таксите не са обвързани с резултата, интересите на частния изпълнител и кредитора драстично се разминават: Изпълнителят  получава  възнаграждение само за отделни действия, поради което няма за какво да приключва изпълнението, за него ще е важно да извършва колкото сe може повече действия, за да формира някакъв доход. А това не е в интерес не само на кредиторите, а и на длъжниците, държавата  и обществото.

Затова всички европейски държави в тарифите са предвидили основното възнаграждение на частните изпълнители  да се формира  като процент от събраното  вземане: напр. Полша – 15 % независимо от размера на вземането, Унгария –  от 10 до 5 %, Чехия - от 15 до 1 %, Англия – 7.5 %, Румъния – от 10 до 1 % и т.н. (Освен тези такси има и други, поради което крайната цена на изпълнението е доста по-висока).

2. Цената, формирана на база проекта на Тарифа от около 4.5 % е най-ниската цена на принудително изпълнение от страните с частно съдебно изпълнение в цяла Европа.

В европейските държави цената на изпълнителното производство е около 12 % от размера на дълга. В проекта на работната група тази цена беше около 10 %, а за длъжника реално около 8.5 %, тъй като някои такси не са за негова сметка. Тази стойност се получава при извършване на почти всички изпълнителни действия по едно дело, което в практиката рядко се случва, т.е. цената е още по-ниска. Освен това беше предвидено, че ако длъжникът плати дълга в хода на производството таксата за събрано вземане се намалява с 90, 50 или 30 %, което освен че стимулира длъжниците да плащат, още веднъж допълнително намалява общата цена. В момента субсидираното от държавата изпълнение “струва” около 3 %.

3. Статистиката на Министерство на правосъдието и данните от икономическия анализ, изготвен от Института за пазарна икономика са категорични: ПРИ ТАЗИ ЦЕНА НИТО ЕДНА КАНТОРА НА ЧАСТЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ В БЪЛГАРИЯ НЕ БИ МОГЛА ДА ФУНКЦИОНИРА.

Един съдебен изпълнител събира средно на година 540 хил.лв. Приходите при цената по проектотарифата за него годишно ще възлизат на 24 300 лв. Минималните годишни разходи усреднени за цялата страна са в размер на 28 224 лв. За първата година средните разходи са 36 332 лв. Това означава, че за да съществуват частните изпълнители ще трябва да търсят алтернативни източници на финансиране, което вместо летящ старт на реформата от самото начало ще я компрометира и обрече на провал.  

4. При формиране на цената на съдебното изпълнение в съгласувания проект са отчетени и цените на съществуващите в България негови алтернативи.

Намерен е балансът, който да гарантира:

а) че цената на законосъобразната дейност на съдебния изпълнител ще е достатъчно по-ниска от цените на нейните алтернативи и в същото време

б) ще е достатъчно висока, за да стимулира съдебните изпълнители да упражняват своите правомощия в рамките на най-високите етични и професионални стандарти на поведение.

5. Аргументът, че се оскъпява “услугата” съдебно изпълнение е несъстоятелен, тъй като таксите не са за сметка на кредитора, а на длъжника. Още повече, че бедните кредитори (за трудови възнаграждения, издръжки, предаване на деца), както и държавните учреждения и общините са освободени от такси.

6. Основна задача на реформата е да се промени съществуващото в момента убеждение у длъжниците, че за тях е по-изгодно да не плащат своите задължения. Създаването на стимули за длъжниците за доброволно плащане на ранен етап от изпълнителното производство е основна цел, която стои пред Тарифата.

7. Тезата, че частният съдебен изпълнител ще има възможност да договаря с кредиторите допълнително възнаграждение, заместващо таксата по т. 26, противоречи на взетото политическо решение за идентичност на цените на държавното и частното съдебно изпълнение с оглед постигане на съизмеримост на резултатите от тяхното паралелно функциониране.

Още повече че опитът на пазарната икономика показва, че при наличието на конкуренция цените се договарят точно в обратната посока - надолу, а не нагоре.

8. Премахването на основния принцип в тарифата за формиране на цената в зависимост от събраното вземане по същество променя цялата тарифа, а в този си вид тя не е съгласувана с Камарата на частните съдебни изпълнители, каквото е изискването на чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ.