Държавата имитира намеса върху скока на храните

Държавата имитира намеса върху скока на храните

С мерки, по-скоро имитиращи държавна намеса, отколкото решаващи реалните проблеми с поскъпването на основни  храни, излезе във вторник кабинетът след спешно свиканата от премиера Сергей Станишев комисия за наблюдение на цените.

От правителствено-информационната служба съобщиха, че е решено държавният резерв да се попълни с вносна пшеница от ЕС и трети страни на приемливи цени, както и да се закупи царевица от Интервенционната агенция на Унгария и от Украйна. При нужда щели да се вземат и мерки за окуражаване на вноса на фуражи.

Износът на пшеница няма да се забранява, ограничение има само за трети страни, каза пред БНР министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров.

Не става ясно обаче как правителствените мерки ще повлияят вътрешния зърнен пазар, след като няма да се деблокират количества от резерва, които да свалят рекордните в момента цени на пшеница, царевица и слънчоглед.

Според председателя на Българската национална асоциация на потребителите Богомил Николов държавата не е направила необходимите прогнозни анализи за реколтата и по този начин е пропуснала възможността да поиска от Европейската комисия разрешение да извади на пазара количества от интервенционната агенция, създадена специално за такива случаи. Пред Mediapool той уточни, че въпреки че няма да има деблокиране на Държавния резерв, с вноса на зърно нова реколта щели да се освобождават количества, чийто срок на годност изтича и така щели да се натиснат цените надолу.

Николов каза, че на заседанието неговата организация предложила намаляване наполовина на ДДС-ставката за 15-20 стоки от първа необходимост, за да паднат цените. Идеята обаче била отрязана от правителствените представители, според които така щели да нараснат данъчните измами.

От пресслужбата на Министерски съвет обявиха още, че Комисията за защита на потребителите ще започне спешни проверки дали търговците обявяват коректно цените и спазват разфасовките и обявения грамаж. Това обаче е в задължението ѝ по закон и за да си върши работата, не би трябвало да се налагат специални указания и нареждания от страна на кабинета. Освен това колкото пъти досега е обявявано, че тази комисия предприема проверки, досега не са излезли потресаващи резултати от инспекциите ѝ.

Основните причини за повишаването на цените са климатичните аномалии и свързаните с това очаквания за недостиг на някои стоки, пише в съобщението на правителството.

Създадоха се негативни очаквания и българинът тръгна да се презапасява,  коментира Петър Димитров. Той посочи, че своето влияние върху повишаването на цените оказали и повишените заплати и пенсии от 1 юли, които дръпнали нагоре потреблението.

С нарасналите между 5 и 20 лв. доходи на възрастните хора обаче надали те могат да си позволят кой знае какви по-големи от преди харчове, а практиката сочи, че при по-сериозно повишаване на доходите обикновено започват да се пазаруват по-качествени стоки, а не повече като количество. А последните данни на статистиката сочат, че спада потреблението на храни като хляб, мляко и картофи и такава е трайната тенденция. Освен това докато през 1990-те години сме харчили 50 процента от доходите си за храна, сега отделяме около 38 на сто.

Увеличаването на туристите от съседни страни и ЕС, както и поскъпването на хранителните стоки в Европа и в света, и на петролните продукти също повлияли цените у нас, посочват от Министерски съвет. Кабинетът допуска и вероятността за спекулативно повишаване на някои цени резултат на картелни споразумения. Не се посочва в съобщението обаче дали Комисията за защита на конкуренцията проверява фирмите за ценови споразумения.

Още от Бизнес

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: