Държавата още умува за акцията си в БТК

Държавата търси начин да остане в управлението на БТК и да запази златната си акция в дружеството, заяви в четвъртък транспортният министър Александър Цветков по време на изслушването му в парламентарната комисия по транспорт.

Златната акция трябваше да бъде върната от държавата на мажоритарния собственик на дружеството – застрахователният гигант AIG през юни. На общото събрание на акционерите в края на май обаче представителят на държавата гласува против, заради неизпълнение на приватизационния договор за телекома от страна на купувача.

Отношение към изпълнението на договора има Агенцията за следприватизационен контрол (АСК), а не транспортното министерство. Агенцията е завела дело срещу "Вива Венчърс", които продадоха телекома на AIG за неустойки в размер на над 20 млн. лева за неизпълнение на програмата по заетостта, която е част от приватизационния договор за БТК. Държавата си търси и 80 млн. евро компенсации за препродажабата на БТК.

В момента връщането на златната акция се бави от транспортното министерство, с мотива, че се изготвя анализ на всички права, които акцията дава на държавата.

"Държавата към момента е изразила желание да задържи златната си акция, докато проучи всички правни възможности. Тя трябва или да се върне, или да се откаже връщането. Но ние искаме да направим един много внимателен анализ, за да не направим прибързано решение. Още повече, ние искаме да го съгласуваме с колегите от Министерство на правосъдието, които биха могли да дадат експертно мнение", обясни на комисията зам.-министър Първан Русинов, отговарящ за информационните технологии.

Обяснението дойде в отговор на запитване какво се случва с имотите на БТК, част от които вече са спазарени, въпреки несъгласието на държавата.

"Това са частни имоти.", каза Русинов и допълни: "Такъв имот предвижда да се прехвърля по определен ред. От тук нататък намесата на държавата може да става само по линия на правата, които ѝ дава златната акция, т.е. когато отговорим на въпроса какви са пълните правни възможности на златната акция, ще може да отговорим и на въпроса с имотите."

В петък ръководството на БТК заяви, че планира да продаде 80% от имотите си, както и да освободи седем от офисите си в София, за да обедини администрацията си, която ще се настани в новостроящия се "Европейски търговски център" на Цариградско шосе.

Създаването на централен офис е част от новата политика на българския телеком, която цели подобряване ефективността на управлението, оптимизиране на разходите и осигуряване на устойчив ръст. БТК ще се настани в новия си дом през януари 2010 г.

Продажбата на атрактивни имоти на дружеството в цялата страна пък е в напреднала фаза. През юни стана ясно, че около 80 телефонни палати и офис сгради са спазарени за сумата от 100 млн. евро.

Сред купувачите на апетитните сгради на БТК се открояват имената на варненския бизнесмен, собственик на "Варнафарм Холдинг", Веселин Марешки, който ще плати 20 млн. лв. за три имота на БТК във Варна, сред които и централата. Те най-вероятно ще се превърнат в болници или поликлиники с големи аптеки.

Разследваният за злоупотреби с европейски фондове пернишки бизнесмен Людмил Стойков е бъдещият собственик на телефонната палата в Бургас, както и на сградата на БТК на ул. "Оборище". Сумата по сделката също е около 20 млн. лева.

Старозагорските предприемачи Тодор и Николай Колеви, известни най-вече със строителната си дейност, са спазарили с БТК цели пет имота за 20 млн. лева - телефонната палата в Пловдив, две сгради във Велико Търново (в това число и палатата в града), един централен имот в Казанлък и сградата на столичния булевард "Тотлебен", където в момента се помещава централният офис на БТК. Последната пък е прехвърлена от братята на "Търговска банка Д" на турския инвеститор Фуат Гювен. Той е кандидат купувач и за имота на БТК на бул. "Вапцаров".

Сред спряганите имена за купувач на безспорно най-атрактивния имот на телекома – телефонната палата на "Гурко" в столицата, са тези на бизнесмените Васил Божков и Валентин Димитров.